режисьор: Явор Гърдев
сценография: Никола Тороманов
музика: Калин Николов
костюми: Никола Тороманов
превод: Искра Николова
участват: Пенко Господинов, Михаил Мутафов, Стоят Радев, Никола Мутафов, Йоанна-Микаела Димитрова |
Яка музика. Ярко осветено помещение за разпит. Бюро с купчина папки. ПУХЕНИЯТ започва с трясък! Ако не беше пиеса, а сън, може би щеше да бъде такъв: Вървиш. Все по-навътре и по-надълбоко в митична гора. Изведнъж се препъваш в нещо. Ковчеже! Ковчежето – дървено, тъмно, с надпис: "Човешката тайна".
Но къде е ключето? Предстои приключение. Обикаляш земята надлъж и нашир. Тибет, Тимбукту, Лос Анджелис, Дъблин. Надничаш в прозорци и книги, и в Гугъл. Осъзнаваш – светът е зловещ. С акваланг в морето се спускаш, летиш с дирижабъл.
Пътуваш във времето също. И срещаш крале, философи, покойници, влюбени, питаш пророци за златния ключ. Накрая попадаш в своето детство. Там, под възглавка от приказки мрачни, напипваш… ключе. Отключваш ковчежето, бавно капака повдигаш. А вътре – човешката тайна, наречена просто: ВЪОБРАЖЕНИЕ.
ПУХЕНИЯТ е свят не насън, не наяве, а "натеатър", светът сега. Едновременно човешки… и кошмарен.
ПУХЕНИЯТ завършва с трясък!
Към началото
за ползване. Уеб разработка на
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.