Дневник След 5

Превод: Веселин Ханчев Постановка: Стефан Москов Сценография: Чавдар Гюзелев Костюми: Свила Величкова Музика: Антони Дончев С участието на: Деян Донков, Ана Пападопулу, Владимир Карамазов, Димо Алексиев, Теодор Елмазов, Виктория Колева, Сава Драгунчев, Христо Терзиев

Краят 1897-а с нищо не предвещава триумфа на едно от най-играните драматургични произведения на ХХ век. Минути преди премиерата на 28 декември, измъчван от лоши предчувствия, Ростан се появява пред актьорите и им иска прошка за "ужасяващата авантюра, в която ги е въвлякъл." Обратът е зашеметяващ. В антракта публиката  става на крака и докато тя неудържимо ръкопляска, един от министрите в залата намира зад кулисите автора, сваля ордена на Почетния легион от гърдите си и му го закача с думите: "Позволете ми да изпреваря времето."

Броени месеци по-късно Ростан става най-младият член Френската академия. Блестящата му кариера продължава с написването  през 1901 г. на "Орлето". Но успехът не му носи щастие, здравето му е разклатено и той се оттегля във вилата си в Камбо, на границата с Испания. Докато перото му съхне заедно с изворите на вдъхновението му, Сирано дьо Бержерак  не спира победното си шествие по сцените на света, за да достигне през 1913-а хилядното си представление в Ню Йоркската Метрополитан опера. Триумфът му продължава и след смъртта на Ростан през 1918 г.

До 1983 г. само във Франция изиграните представления са над 14 000. 
На сцената на Народния театър "Сирано дьо Бержерак" се играе за първи път на 24 октомври 1921 г. Постановката е на Кръстьо Сарафов, който изпълнява и ролята на Сирано. За втори път живот на пиесата вдъхва Стефан Сърчаджиев. Премиерата е на 21 юли 1960 г., а в ролята на Сирано – незабравимият Андрей Чапразов.

• Email
• Facebook
• Twitter
• LinkedIn
• Зарче