Дневник След 5

постановка: Мариус Куркински художник: Петя Стойкова музика: Мартин Каров участват: Стела Стоянова, Албена Михова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Владимир Димитров, Александър Кадиев, Евгени Будинов, Александър Димов, Петър Калчев, Антоний Аргиров, Емил Котев, Никола Мутафов

Приемаме диагнозата "Балкански синдром" и затъваме в национална тъга и ужасяващи угризения. Така истерично прогонваме свободата си и възможността за лични, човешки, душевни открития.
Протегнах ръце към "Балкански синдром" от Станислав Стратиев като към историческа пиеса. Отбягвам всякакво осъвременяване. Нека майсторството на автора да послужи за припомняне на едно конкретно време от българската история. Времето на "перестройката". Краят на един режим и началото на друг. Тази вечна преходност на обществените пластове, която така разделя хората. Приближаването на този ужасяващ преход, през който една върхушка превърна своя любим народ от герой в просяк.
Стратиев е обхванат от тъжно предчувствие. Големият писател обича своя народ, но се налага да му разкаже една тъжна, дори страшна театрална приказка.
Сигурен съм, че му е било много мъчно за нас.

Мариус Куркински

• Email
• Facebook
• Twitter
• LinkedIn
• Зарче