Автор: Мартин Макдона
Режисьор: Йосиф Сърчаджиев
Сценограф: Петър Митев
Участват: Мариана Жикич, Ивет Радулова, Свежен Младенов, Петър Лъджев, Йосиф Сърчаджиев |
Когато прочетох за пръв път тази пиеса се запитах откъде се е взел толкова зрял жизнен опит, това дълбоко проникновение и познание за непознаваемата човешка природа, в един толкова млад, тогава едва 25 годишен автор? Отговорът може би е във философията на Юнг, в частта й за архетиповете и националното подсъзнание. А може би не е. Не знам.
Пиесата ме заинтригува, но признавам си, нейният прочит не беше лесна работа.
Дали "враждата на кръвта" между майката и дъщерята беше основното в нея? След продължително премисляне и сънуване, видях, че не това е основното. Видях, че посланията на младия автор и наш съвременник са много по-дълбоки, че чрез героите на пиесата- полудeли от скука, диви копнежи, неизпълнени желания, страсти и омрази, геният на Макдона ни разкрива, че сме осъдени на несъвършенство, на слепота за красивото до нас. Че сме грешни и тленни. Че трябва да спрем, да се смирим, да се помолим.
Йосиф Сърчаджиев
Към началото
за ползване. Уеб разработка на
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.