Eдин спектакъл на Борис Георгиев
Художествен консултант: Владимир Петков
Мултимедия: Иван Стоянов
Сценография: Нева Балникова
Музика на живо: Симеон Германов
Участват: Борис Георгиев |
Номинация за дебют ИКАР’2009 на Борис Георгиев
Театрален спектакъл по пиесата "БАЩА МИ".
Родителите ни. През колко етапа преминаваме в общуването си с тях? Първо ги боготворим, без тях сме никои, без тях сме загубени. После имаме нужда да порастнем, да не бъдем като тях, отричаме ги, забравяме ги. Накрая съжаляваме, тогава разбираме колко много "ние" сме "те". И сме им благодарни. Затова, че ги е имало.
Син си спомня нелепите истории на своя "странен" баща. Застаряващ глух рокаджия от времето на социализма. В детските спомени на сина действителността е примесена с измислиците на бащата, така че дори той самият вече не е сигурен кое наистина се е случило и кое е било само фантазия. Чудатият бащата е създал на сина си свят в който да се чувства уютно и специален. Но с порастването идват и въпросите и срама.
Изминали са пет години откакто баща и син не са се виждали. Бащата е в болница. Целият монолог минава в мислите на сина преди да се осмели да отвори вратата на болничната стая и да се срещне с баща си.
Към началото
за ползване. Уеб разработка на
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.