Дневник След 5

превод от френски: Александра Велева постановка: Арлет Ричи сценография и костюми: Чавдар Гюзелев музика: Али, Джон и Марго Мичел С участието на: Юлиан Вергов, Ивайло Герасков, Снежина Петрова, Рени Врангова, Мария Каварджикова

Между двете войни, в хотел на английския бряг и след близо двайсетгодишна раздяла се събират петима неразделни от детинството приятели. Извикал ги е Бърнард – издател и неуспял писател, баща на три деца, в момента неизлечимо болен. И петимата са петдесетгодишни. Невил е самотен ерген и самолетен конструктор, който в навечерието на Втората световна война "подготвя унищожението на всички ни" – както заявява Сузан, домакиня, майка на пет деца. Рода е ангажирана писателка феминистка, която се бори за сексуално равноправие между половете, Джини – все още очарователна известна певица.

Липсва онзи, в когото са били влюбени всички – съвършеният Пърсивал, загинал преди повече от 20 години в Индия. Образът на колективната илюзия…  
Противно на житейската логика обаче Бърнард не умира – просто защото нищо в тази интелектуална, дълбоко философска пиеса не се движи според законите – нито на времето, нито на драматургията. Най-неочаквано действието се връща с двайсет години назад – когато всички са още в колежа, и още по-неочаквано – когато са деца…

• Email
• Facebook
• Twitter
• LinkedIn
• Зарче