Режисьор и сценография - Стайко Мурджев
Костюми - Невяна Кавалджиева
Музика - Петър Дундаков
Пластика - Мила Искренова
Участват:Калин Врачански, Йоанна Темелкова, Пламен Манасиев, Петя Силянова, Ириней Константинов, Росен Белов, Мартин Гяуров, Анастасия Лютова, Мира Бояджиева, Милен Николов, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Юлиян Петров |
Най-голямата опастност за човека е самият човек. Човекът е безпощаден, разрушителен, безмилостен, кръвожаден, коварен.
Човекът е безпощаден:
презря Ренесанса, охули Романтизма, изпрати на ешафода всички пророци и месии, и на края се самообяви за Бог.
Човекът е разрушителен:
отрече светиите, заключи църквите и възлюби диктаторите. Не в името на Бога, не пред очите на Бога, а в името и пред очите на Диктатора човекът се самообяви за свръхчовек, и каза: "Няма Бог.".
Човекът е безмилостен:
заяви, че няма нужда от любовта, натика парцали в гърлото й и ги запали, a от пеплта възкреси сатириазиса. Забрави пола си и се затъркаля "в мазното легло на похотта, запарено от пот, порок, поквара."
Човекът е кръвожаден:
колкото повечe кръв, толкова повече чувство за надмощие. Човешкият живот няма цена, човешкият живот е незначителен, сам човекът го обяви за такъв и размаха "кървавите знамена" на изстъплението.
Човекът е коварен:
издигна в култ лъжата и интригата, приласка към себе си сплетните, и ги направи свои музи. Заяви, че мрази лъжата, но и че няма истина, и тогава се възцари полуистината. Няма нищо по-страшно от полуистината, но и няма нищо по-удобно за човека от нея.
Човекът е безпощаден, разрушителен, безмилостен, кръвожаден, коварен.
А някъде там, измежду стоманените лабиринти и мрачните галерии на човешката душа, някъде там, във влажното от кръв и сълзи подземие на Живота, такъв, какъвто го живеем, седи, и чака Любовта. Седи и чака, и не губи надежда.
Стайко Мурджев
Към началото
за ползване. Уеб разработка на
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.