Дневник След 5

превод: Хари Аничкин Режисьор: Снежина Танковска Сценография: Марина Райчинова Композитор: Румен Цонев Участват: Ева Волицер, Веселин Калановски и Йоана Буковскa

"Водно огледало" е една от най-новите пиеси на Лий Блесинг. За нея той получава престижната награда на американските критици. През 2008 пиесата се играе на сцената на театър 59/59 на Бродуей. Както казва Лий Блесинг в едно от многобройните си интервюта: "Драматурзите от Древна Гърция до днес задават въпроса "Кои сме ние?". В средата на 20 век Брехт, Пирандело, Бекет, Олби поставят по друг начин въпроса за човека и неговата същност: "Ние ли сме?"

Мос и Ейвис се събуждат една прекрасна сутрин в хубава стая. През прозорците изгледът е великолепен. Отвсякъде се виждат обширно водно пространство и зелени хълмове. Времето е хубаво,  те се намират в хубава стая , изгледът е великолепен,   облечени в скъпи халати, но има една важна подробност – Мос и Ейвис не знаят кои са и как са попаднали тук. Появява се младо момиче Рен. Коя е тя? Kои са Ейвис и Мос?  Развитието на сюжета спира дъха. Интересът не секва нито за миг до финала на пиесата, която е наситена с блестящ хумор, разтърсваща драма и неочаквани сюжетни изненади.

Пиесата и спектакълът имат няколко пласта на послания свързани с познанието ни за нас самите, паметта, чувствата, движението на водатата вън и вътре внас, / водата е 75 процента от човешкото тяло/ .Какво е щастието? Да помним, или да забравяме? Успяваме ли да оценим мига и това което имаме? Отговорността и последствията от нашите действия? "Живи ли сме? Били ли сме живи?"  е един от ключовите въпроси в спектакъла.

• Email
• Facebook
• Twitter
• LinkedIn
• Зарче