Автор: Тенеси Уилямс
Режисьор: Григор Антонов
Сценография и костюми: Ванина Гелева
Музика: Христо Намлиев
Участват: Радина Кърджилова, Росица Александрова, Тодор Кайков, Тони Минасян |
"…Разхождах се наоколо, мъртъв в обувките си и го знаех…"
из реч на Тенеси Уилямс
Стара снимка – нещо, което съм забутал някъде по шкафовете в стар албум. Изведнъж, търсейки нещо друго, ровейки наоколо попадам на нея. Вглеждам се – това аз ли съм?! Не, това не съм аз. Такъв бях като ученик. Но все пак – това съм аз. Спомням си как износвах лисичето палто на сестра ми, която е с една година по-голяма от мен. Спомням си ужаса от инжекцията и т.н. …
Спомням си … Какво е споменът? Реалност? Но не тук и сега. Избелялата дреха, протритите корици на албума, подгънатото крайче на снимката – всичките тези стари неща през цялото време на забрава се борят със Времето, те настояват на своето, въпреки всички физични и всякакви други закони, те идват при нас патинирани, състарени и точно когато попаднат в ръката ни, времето вече е свършило своята работа …
Споменът – това е единственият багаж, с който пътуваме. Но какво е неговото предназначение? За какво може да служи? Човек се обърква, по пътя забравя за истинската цел на своето пътуване, реалността го пришпорва и така в този постоянен бяг-надпревара с времето, някъде там, залутан и изморен, спира, обръща се назад и дълго се вглежда …
Към началото
за ползване. Уеб разработка на
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.