Sport.Dnevnik.bg

Секунди след като Рио де Жанейро беше обявен за домакин на летните олимпийски игри през 2016 г., кметът на Венеция Масимо Качари обяви, че градът му ще кандидатства за следващите игри четири години по-късно. "Венеция е уникален град, който е познат навсякъде по света", обоснова решението си Качари, докато още дори не беше приключил конгресът на МОК в Копенхаген.

Опасявайки се, че Венеция ще открадне славата за себе си от домакинството на най-големия спортен форум, още италиански градове декларираха готовност. Веднага след това от столицата Рим - домакин на игрите през 1960 г. - обявиха, че и те ще се включат в борбата за домакинство.

Малко след Рим пък кандидатурите си издигнаха и южноиталианските градове Палермо и Бари. В последните дни готовност да приеме форума декларира и Милано.

"След "Експо 2015" ще имаме готова голяма част от инфраструктурата и все още ще имаме пет години да доизградим оставащото", заяви Филипо Грасиа, който е един от застъпниците за идеята Милано да приеме олимпийските игри през 2020 г. Все пак само този град не е обявил официално тази позиция.

И все пак остават поне четири кандидата, от които трябва да се избере един за кандидатурата на Италия. Въпреки интереса президентът на местния олимпийски комитет Джани Петручи не изглежда да е особено щастлив.

"Тези напъни не изграждат добър имидж на страната ни в чужбина. Не е достатъчно само да свикаш пресконференция и на нея да обявиш, че искаш да си домакин на олимпийските игри. Има повече италиански градове кандидати, отколкото пици се произвеждат в Неапол. Надявам се повече никой да не се кандидатира, без поне да ме уведоми", сподели пред Ройтерс недоволният Петручи.

Най-голямата трудност за по-малките градове Бари, Палермо и Венеция е да убедят президента на олимпийския комитет, че заслужават повече от Рим да станат италианската кандидатура. Палермо е най-големият от трите града с население от 658 хил. души. В модерната история на игрите обаче нито един толкова малък град не е бил домакин.

Всички кандидати ще трябва да докажат, че няма да имат проблеми да се справят с препятствията "хотели" и "транспортни връзки". Но след като Рио спечели игрите 2016 - първият южноамерикански град домакин в историята - сега малките италиански градове вярват, че е време МОК да направи следващото изключение и да даде форума на някой като тях.

"Венеция може да използва инфраструктурата на всички съседни градове и по този начин да се развие икономически целият регион", твърди кметът Качари.

Неговият град е в "съжителство" с водата и трудно може да се намери място, където да се изгради подобен голям стадион. Затова ще се ползва помощта на Тревизо и Падуа.

Пред Рим не стои проблемът да убеди Петручи, че е достатъчно голям град и може да се справи с организацията. Но има други обстоятелства, които очернят доста имиджа на столицата.

През май там се състоя финалът на Шампионската лига, но имаше страхове, че местните фенове ще окървавят събитието. Мачът обаче протече нормално и само два месеца след това Рим прие световното първенство по плувни спортове.

Зрителите се забавляваха по време на събитието, но зад кулисите организационните казуси доведоха до доста главоболия. Световното първенство донесе загуба от над 14 млн. долара на общината, като в момента се разследват евентуални злоупотреби при строежа на различните съоръжения.

Организаторите се надпреварваха с времето, за да завършат всички обекти навреме. Дори се наложи да се наводняват тенис кортове и да бъдат преквалифицирани като басейни. Заради забавянето пък председателят на организационния комитет заплаши с напускане.

Италия, която кандидатства и за домакинство на Евро 2016, организира много добре зимните олимпийски игри в Торино през 2006 г. и затова местният комитет се надява този коз да помогне в битката за 2020 г. Първо обаче ще трябва да се избере кой град ще е кандидатът, а това, както се вижда, далеч няма да е лесна задача.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче