Sport.Dnevnik.bg

много ми е симпатичен но наистина има много какво да се желае още и в спортно-технически и в психологически план!!!

Ако анализът не бъде последван от як СИНТЕЗ, ще продължим да гледаме тъжко към намиращите се на почетната стълбичка отбори.

Нищо не правим от 2006г. насам ( след третото място на СП в Япония), само си чешем езиците. Разни довчерашни аутсайдери станаха европейски шампиони ( като испанците например), нашите директни съперници от 2006 (поляци, сърби) станаха европейски шампиони, други отбори, които ги биехме с лекота на СП през 2006 ( италианци, кубинци, американци) върнаха старата слава, само ние тъпчем на едно място през всичките тия 5 години ....

Критиката би била много полезна. Нямаме причина да си вирим носовете, показахме класа, но не можахме да оползотворим потенциала на отбора, който беше поне за бронз. Приземяване и здрава работа, за да може да се вдигне нивото. Иначе ще си останем с претенциите.

До коментар [#3] от "kirsner":
Ми ако спрем да играем без сметкаджийство може и да стане тва дето го сакаш!

Големият проблем на нашия волейбол е, че от всеки нов треньо се искат мигновени успехи.
Всъщност най-големи постижения през последните 10 г. имаме с Мартин Стоев - 3 на световно, 3 на световна купа, Олимпиада и престижно класиране въпреки скандалите. За мен обаче Мартин не беше добър треньор. През този период ние правехме от игра в центъра само 2-3 точки на мач. Неговото ръководство се свеждаше основно до "Айде, дайте малко де!"
Силвано Пранди внесе сериозни подобрения. Играта в центъръ определено се подобри. + на европейско 2009. Но след световното бързо го отстраниха. За мен това беше грешка - трябваше Пранди да остане до олимпиада 2012.
Сега същото е и с Радо. Обявен за най-добър треньор в най-силното първенство. На практика 1 точка в някой от геймовете на мача със Словакия не стигна за нещо повече. зад тази една точка обаче се крие нещо много - липсата на манталитет на победител (на отбора като цяло, не на отделните играчи). На практика България е единствения от големите отбори, които никога не е стигала върха. Всички - Бра, Ит, Рус, Сър, Пол, Куб, САЩ са печелили някакво първенство. Ние винаги сме сред фаворитите - но най-много до среброто, а напоследък до бронза.
какво да кажат Русия - при тях е още по тежко. Спомнете си СССР печелеше всички европейски първенства и от време на време я чехия, я Италия ще се намеси. А сега - 20 г. се провалят на еврпейските. Но са единствените опънали се на Бразилия. Ще сменят ли Алекно - не ми се вярва.
Мисълта ми е- Оставете Радослав и му дайте необходимото време. Дайте му 4-5 години минимум. Той ще извлечи максималното от отбора. И ако е рекъл Господ - злато.

Извинете - Радостин!