Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 16 сеп 2016, 17:30, 3223 прочитания

Елате ми на границата

Посещението на Виктор Орбан показа, че исканията на България към ЕС вече са сведени само до пари, но съюз с Вишеград няма да има

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Фотогалерия: Европа, а сега накъде?

Датският вестник Politiken помоли 28 водещи европейски медии от (все още) 28-те държави в Европейския съюз да интерпретират с карикатура европейската общност към този момент и в светлината на Brexit. Politiken стартира тази паневропейска медийна инициатива, за да демонстрира този вид общност, солидарност и сътрудничество, които в момента европейските лидери намират за трудно да поддържат и развиват. Успешно приключилият проект в момента се публикува във всички държави от Европейския съюз, а специално печатно издание ще бъде раздадено в Брюксел и на днес провеждащата се среща на европейските политици в Братислава, където се очаква да се реши бъдещето на съюза

16 сеп 2016

Жан Клод Юнкер: Съществуването на ЕС не е под риск

В речта си за състоянието на съюза председателят на ЕК поиска още 200 служители на Frontex на българската граница

14 сеп 2016

Четирите от запаса

Вишеградската група е шумна, конфронтационна и обещава контрареволюция в ЕС. Но няма реално влияние

9 сеп 2016

Вишеградската четворка извлича ползи от ЕС, но става най-големият му критик

Унгарският премиер Виктор Орбан предвожда разбунтувалите се срещу статуквото страни

31 авг 2016
Вишеградската група отдавна се опитва да разшири влиянието си в Източна Европа, но е трудно да се намерят допирни точки.
Ако Виктор Орбан някога си е представял как би изглеждал защитният вал около неговата мечта за "Крепост Европа", посещението му на "граничното преградно съоръжение" край Лесово тази сряда трябва да е било сбъдната мечта. Триметрова двуредова ограда, с остра бодлива тел по средата. Десетки високопроходими джипове на "Гранична полиция" и стотици добре оборудвани граничари с термовизионни бинокли от едната страна на оградата, а от другата стърчи турска вишка, на която стоят въоръжени с автомати войници.

Очевидно българският премиер Бойко Борисов не бе довел унгарския си гост точно на това място точно в този момент само за да му покаже шофьорските си умения на пресечен терен. Това беше поредното посещение на европейски лидер, когото Борисов води на границата. Очевидно е, че граничната охрана по турската граница, която беше модернизирана ударно, е нещо, с което българският премиер много се гордее. Тази фиксация на премиера обаче започва да става проблемна.

На гости на браздата

Само три дни след "инспекцията" на границата беше срещата на европейските лидери в Братислава. Тя е първата след това, което бившият президент на Европейския съвет Херман ван Ромпой определи като "политическа ампутация от първа степен" - Brexit. В отсъствието на Великобритания останалите 27 страни ще се опитат да очертаят курса на ЕС след най-големия шок в досегашната му история, комбиниран с мигрантска криза и незатихваща финансова такава. Малцина очакват на нея да се вземат конкретни решения за бъдещето на обединена Европа. За сметка на това обаче отделните лидери със сигурност ще се опитат да придърпат чергата в своя посока.

Посланието на българския премиер към европейските лидери вече е сведено съвсем до минимум. След като поиска от Ангела Меркел да се разбере с Турция, да ни пусне в Шенген и ако може, да ни покани в чакалнята на еврозоната, Борисов сега говори вече само за пари. И по-точно - 160 млн. евро. "От нашата страна на границата се веят българският и европейският флаг. Време е всеки от тях да си заслужи мястото", категоричен бе Борисов в изблик на втвърдяване на тона срещу ЕС, вероятно и заради стоящия до него Орбан. Целият спектакъл по границата, за който правителството извози четири микробуса журналисти, служеше да предаде това послание: можем да сме като Унгария, ако искаме, но няма. Поне засега.

Всичките страхове на премиера

Думите на Борисов са ехо на неговия страх от маргинализация на страната в ъгъла на Европа, където тя остава все по-притисната между две амбициозни и авторитарни сили - Турция и Русия. Всяка от тях неведнъж е показвала, че е готова да използва различни форми на рекет, за да постига външнополитическите си цели в съседни по-малки държави, и българският премиер изпита това на гърба си само преди три седмици в Истанбул. След това посещение българският министър-председател започна още по-високо и силно да говори за отприщване на миграционен поток в западна посока. Сиреч - към България.

Премиерът опита германската карта - посещението при Меркел трябваше да донесе надежда, но Берлин не можа да обещае повече от обикновено и затова разговорът отново стигна до пари. Тези 160 млн., за които сега внезапно настояваме, идват седмици след като Борисов заяви: "Въпросът не е да искаме пари или техника, разбира се добре дошла е, но ние имаме пари да си я купим". Това, което наистина искаме, е Европа да покаже сила и да застане зад гърба ни в поредицата от кризи, които ни обграждат. И именно тук изборът на съюзници рязко се ограничава.

Срещата с неформалното лице на Вишеградската група - Виктор Орбан, беше умело комбинирано с друг герой от Балканите, когото Брюксел гледа под лупа - сръбският премиер Александър Вучич. Вишеградската група отдавна се опитва да разшири влиянието си в Източна Европа, но Унгария, Чехия, Словакия и Полша имат малко общи цели и нито една от тях не отговаря на българските. Една от тях е нежеланието им да приемат обща бежанска политика, която ЕК се опита да наложи чрез квотни системи за разпределение на бежанците през 2015 г. и най-вече - фокусът върху нуждата Европа да бъде "затворена". "Всички трябва да разберат, че бъдещето на Европа се решава не в Брюксел, а тук, където стоим. Затова успешната защита на България е в наш общ интерес", заяви Орбан на границата с Турция. Това е красиво изречение, но то обръща дебата. Бъдещето на Европа не може и няма как да бъде обвързано с това, което става на турско-българската граница и опитът да се представи по този начин едновременно подкопава единството на ЕС и разделя все повече групите в него. Това върши работа за втората обща цел на Вишеградската група: ЕС да стане по-широк, но по-слаб съюз, в който източноевропейските страни да жънат всички ползи на членството, включително непропорционална част от еврофондовете, но пък да не бъдат подлагани на досаден мониторинг от Брюксел.
"Бъдещето на Европа се решава не в Брюксел, а тук, където стоим – на границата." - Виктор Орбан, премиер на Унгария, по време на посещението си на защитното съоръжение край Лесово
Това може и да звучи особено привлекателно за доста хора в България, но отслабването на общите европейски институции и разхлабването на и без това клатещия се съюз е последното, от което София има нужда в момента. Борисов го съзнава и затова фотосите с Орбан са хубава поза, която и Борисов знае, че ще останат само това. Между опцията да играе с "лошите момчета" или да се примири само с това да получи пари от Брюксел засега, той очевидно избра второто.

Всъщност сигурно ще получим тази помощ, но истината е, че с бежанската сделка с Турция мигрантските маршрути се изместиха към Италия и същинският натиск от по 23 хил. души на месец е там. В сравнение с това около 2000 души, навлезели в България през август, са доста по-скромна заплаха. Но пък добра възможност за снимки.
Братислава и шест месеца за новия ЕС

Европейските лидери със сигурност имат от какво да се притесняват.
Обединяващата тема на срещата на ЕС-27 в словашката столица е "сигурност" - от границите и тероризма до икономиката и младежката безработица. Всъщност Братислава ще е само началото на шестмесечен процес за предефиниране на ЕС и в навечерието й валяха предупреждения да не бъде натоварвана със свръхнадежди. "Не бива да се очакват решения от Братислава, такива не са планирани... Това, което трябва да се очаква, са интензивен диалог и обмяна на мнения за съдбата на ЕС между 27 държави", подчерта говорителят на германското правителство Щефан Зайберт.

Всъщност по-показателни от темите в дневния ред са онези, които организаторите на форума се надяват да избегнат, за да не се стигне до прехвърчане на искри. Най-многото, което може да бъде постигнато в Братислава, е европейските лидери да успеят да демонстрират единство, което означава, че конфликтни въпроси като промени в договорите, мигрантски квоти, интеграция в еврозоната и стратегия за Brexit вероятно ще бъдат отбягвани и оставени за друг път.

"Търсим най-малкия общ знаменател, за да покажем, че не сме разделени. И ни е трудно да се разберем дори за това", признава пред в. Financial Times един от най-високопоставените преговарящи по подготовката за срещата. В същия дух бяха и думите на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер от традиционната му реч за състоянието на съюза: "Никога преди не съм виждал толкова тясно общо поле между нашите страни членки, толкова малко сфери, по които те могат да се разберат да работят заедно. Никога преди не съм виждал национални правителства, които са толкова отслабени от силите на популизма и парализирани от страха от загуба на следващите избори."

Евроразломи

Най-големите разломи в Европа са по линията Север-Юг по отношение на икономиката и бюджетните ограничения и Изток-Запад по миграцията. Колко дълбоки са пукнатините показа призивът на люксембургския външен министър Унгария да бъде изгонена от ЕС заради това, че третира мигрантите почти като "диви животни".

В търсене на обединяващи теми в дните преди Братислава имаше няколко миниконклава на сходно мислещи държави освен Вишеградската четворка, опитващи се да формират общ политически фронт за прокарване на дневния си ред. Гръцкият премиер Алексис Ципрас например събра миналия петък в Атина държавите от т.нар. Средиземноморски клуб, които са против проповядваната от Берлин и северните държави линия на икономии. "Сега сме много, можем да създаваме неприятности", заяви след срещата италианският премиер Матео Ренци. Германия, Франция и Италия пък поведоха инициатива за "обща европейска армия" или "отбранителен Шенген" като символ на способността на Европа да гарантира сигурността на гражданите си.

Виждането в Берлин е, че усилията трябва да бъдат концентрирани върху прагматични въпроси, по които може да има бързи и видими резултати, като например дигиталната икономика и младежки програми, вместо да се обсъждат грандиозни визии по конфликтни теми. Това, изглежда, е и мотото на президента на Европейския съвет Доналд Туск, който ще председателства срещата в Братислава. Според него тя трябва да бъде "повратна точка" в защитата на външните граници на ЕС, за да може съюзът да отговори на двете най-големи притеснения на европейците - миграцията и тероризма. Ако европейските лидери не "вземат обратно пълния контрол" върху сигурността и границите на ЕС, популистите ще го направят вместо тях, предупреди Туск. Това превръща границата между България и Турция в приоритет, като в речта си Юнкер изрично поиска до края на октомври в България да бъдат разположени още 200 служители на граничната агенция Frontex.

Рискът е, че дори минималните очаквания към Братислава няма да бъдат изпълнени и всички важни неща ще бъдат оставени за след изборите догодина в Германия (парламентарни) и Франция (президентски). "За момента Германия е решила да не бърза с нищо. Така че по същество ще бъде затишие. В известен смисъл всички играем за време, което не е особено добре при сегашните обстоятелства", обобщава пред Politico дългогодишен дипломат от ЕС. На този фон дали Борисов ще получи исканите 160 млн. евро може би няма голямо значение.

По темата работи и Светломира Гюрова

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокуратурата е внесла повторно обвинителния акт срещу ген. Стоян Тонев и Мирослава Кадурина Прокуратурата е внесла повторно обвинителния акт срещу ген. Стоян Тонев и Мирослава Кадурина

Обвинението срещу бившия шеф на ВМА е за длъжностно престъпление

17 сеп 2016, 642 прочитания

Делото Червей: прокуратурата "завоалирала" обвиненията срещу Янева 3 Делото Червей: прокуратурата "завоалирала" обвиненията срещу Янева

По заповед на Йовчев ДАНС получила пълен достъп до Шенгенската информационна система, става ясно от мотивите на съда

16 сеп 2016, 3167 прочитания

1 коментар

Преглед на профил D-r D Рейтинг: 1355 Неутрално
16 сеп 2016 22:10 1
- +Оценка
-3 +3

Г-н Борисов иска пари, а не еврограничари или друга логистична подкрепа по простата причина, че няма механизъм за контрол на харченето на парите. Спретва се една обществена поръчка за 100 млн Е и учредено онзи ден ООД на видински циганин с 3 лв капитал я печели.

Г-н Борисов не може да прави политики. Хората-пуйки започват да се усещат, че ги щавят, затова премиерът ги предпочита в брой.

 
 Модериране Бан
24 часа 7 дни

16 сеп 2016, 21580 прочитания

16 сеп 2016, 19822 прочитания

16 сеп 2016, 14422 прочитания

16 сеп 2016, 9456 прочитания

16 сеп 2016, 8656 прочитания

Всички новини

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Защо Борисов не отговаря на Цветан Василев

Нито премиерът, нито някой друг политик коментира обвиненията в корупция

Как ще работи електронният ЕГН

Въпроси и отговори за дигиталната идентификация, която трябва да влезе в сила в следващите две години

Кой ще пази небето ни

Полша и Великобритания най-вероятно също ще подсилят охраната на българското въздушно пространство

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Бъдеще на хартия

Британският журналист Хамиш Макрий за бъдещето на медиите и комуникациите

Имало едно време на запад

Откриване на другия възможен живот в Трън и региона, на един уикенд разстояние от София

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 17.09.2016 Прочетете
Капитал Daily, 16.09.2016

Капитал Daily

Брой 176 // 16.09.2016 Прочетете
Капитал Light, брой 37

Капитал Light

Брой 37 // 17.09.2016 Прочетете