Пред новото германско правителство се струпва камара стратегически външнополитически задачи, чието решение по една или друга причина досега се отлагаше. Глобалната криза логично фокусира вниманието основно към финансовите и икономическите дела, но в най-скоро време Берлин ще трябва да се захване и с не особено приятните предизвикателства на световната политика, ако наистина иска да бъде възприеман като влиятелен играч.
Широката коалиция, която упрявлаваше досега, беше с вързани ръце за редица международни проблеми, по които двете партии - християндемократи и социалдемократи - имаха различни мнения. Заради тях на канцлера Меркел не й се наложи да решава трудни уравнения - за присъединяването на Турция към ЕС, за санкциите срещу Иран, нито пък да търси пътища за излизане от кашата в Афганистан. На заден план останаха и Западните Балканите, в които продължава да тлее огнище за конфликти, ако не получат ясна перспектива за европейска интеграция.
Оглушките на Берлин донякъде имаха основания, защото и останалите правеха същото. През тези 4 години светът копнееше за смяна на американския президент Джордж Буш, Европа се занимаваше с вътрешните си конституционни тегоби, а политическия елит от Ванкувър до Вилнюс се отдаваше на академични, но безплодни дебати за това, как например да се разговаря с диктаторски режими, къде са слабостите на международното право и тн. Конкретни решения и действия на непосредствените заплахи и капани обаче така и не бяха представени.
"Има достатъчно въпроси, с които новото правителство в Германия трябва да се заеме, каза пред "Дневник" Клаус Зегберс, професор по политически науки в Свободния университет в Берлин. В последните часове преди изхода от германските избори в неделя ученият, който ръководи Центъра за глобална политика към университета, изброи най-съществените: "Лисабонският договор най-после трябва да влезе в сила, което в момента силно зависи от ирландците и чехите. Трябва да се намали заплахата от разпространение на оръжията за масово унищожение, като се започне от Иран. Но в никакъв случай не бива да се приключи само с Техеран. Липсва и нова страгетия за Афганистан, нуждата от която е остро належаща".
Консенсусът сред наблюдателите е, че Германия вече няма да може да заобикаля деликатните области, тъй като новият американски президент Обама даде ясно да се разбере, че иска конкретни резултати в горещите точки - Афганистан, Иран, Близкия изток. За Берлин това означава трудни решения в международния кризисен мениджмънт.
"Обама ще ускори тези решения - както по отношение на ядрената програма на Иран, така и за израелско-палестинския конфлист. И времето, в което Германия трябва да определи поведението си, изтича", посочи пред сп. "Шпигел" Фолкер Пертес, директор на влиятелната фондация "Наука и политика". Според него, до края на мандата си Обама ще инициира създаването на самостоятелна палестинска държава, което ще предположи и пълно изтегляне на израелската армия от завзетите територии. "тогава ще възникне и необходимостта от военно присъствие, за да се гарантира сигурността на Израел. И тук става дума не за ООН, а за НАТО", обяснява ученият. Казано другояче - нов военен ангажимент на Германия.
На новата власт в Берлин вероятно ще се наложи да вземе още едно непопулярно решение - за увеличаване на контингента в Афганистан, като разшири обхвата му от относително по-спокойните северни региони към размирните южни провинции. Администрацията на Обама очаква от европейските съюзници по-голям принос, което в германските представи се свързва с повече войници, полицаи, хуманитарни работници, накратко - повече пари.
В същото време общественото мнение във федералната република е все по-критично към участието в ISAF, а съмненията нарастнаха след одобрения от германски полковник въздушен удар по две откраднати цистерни край Кундуз в началото на септември, при който загинаха множество цивилни афганистанци.
Бързо се въртят стрелките на часовника и по отношение на иранската атомна програма. Години наред германската дипломация към Техеран вървеше в познатите коловози - не пестеше политически и икономически средства, но и не смееше фундаментално да смени курса. Но сега, поне от гледището на Вашингтон, дилломатическите ходове вече се изчерпват. САЩ и Израел настояват за все по-радикални санкции към Техеран, ако преговорите за прекратяване на иранската атомна програма се провалят. И никак не е изключено в близко време да станем свидетели на търговска война с аятоласите - със съответните ограничения в стокообмена, корабоплаването и въздушния транспорт. Това също изисква Германия да вземе становище.
Важно стратегическо предизвикателство за Берлин в идните месеци ще бъде и европейската интеграция на Турция. Сложната игра на обещания и очаквания между Брюксел и Анкара се превърна във фарс само четири години след тържественото начало на преговорите за присъединяване през 2005 г. Широката коалиция в Германия пък просто игнорира темата, намирайки оправдания отново в различията между двете партии. Новото правителство ще трябва да реши дали "надлъгването" с Турция може да продължи по същия начин, без да се увредят важни енергийни проекти като "Набуко".
В задънена улица е и интеграцията на Западните Балкани, зона от традиционен интерес за Берлин. Засега ЕС не иска никакви нови членки, но изчезне ли от хоризонта перспективата за членство, страни като Сърбия, Македония, Босна биха се върнали отново в хаоса, от който никой не знае какъв ще е изходът.
Според сполучливото описание на Еберхард Зандшнайдер от Германското дружество за външна политика, "след изборите германската външна политика ще трябва да заколи много от свещение си крави".
Дали това ще стане? Експертите са по-скоро скептични. "Никое германско правителство не би се впуснали в големи отклонения. В международната политика днес се изправяме пред все по-сложни задачи, които вече не могат да се делят по партийно-политически принципи", отбеляза пред "Дневник" проф. Зегберс. Той е убеден, че германската дипломация ще запази запази своето здравомислещо и резервирано поведение, което обаче не изключва решителната намеса в международните конфликти, когато се наложи.
"Германската външна политика днес е много по-самоуверена, отколкото бе преди 20 години - най-малкото защото вече ги няма формалните ограничения на суверенитета. Но в същото време тя разполага с много тесни граници за оформяне на собствени позиции - твърде силно е обвързана с европейската външна политика, а тази зависимост всъщност води само до стабилност, независимо кой е на власт. Германия събра добър опит с профилирането си като "цивилна сила", изтъква Зегберс, който е и асоцииран професор към Колумбийския университет в Ню Йорк.
Заключението на специалиста е, че Ангела Меркел взема под внимание всичко това и затова в предишния си мандат постави много по-малко нови акценти, отколкото нейния предшественик Герхард Шьродер. Дали е било за добро или зло, ще видим в идните 4 години.
Търсене
Търсене
Към началото
за ползване. Уеб разработка на
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.