Dnevnik.bg

Успешният политически лидер на изминалото десетилетие има няколко важни характеристики. Той е МАСОВО харесван, което означава не от някоя от различаващите се по политическите си възгледи обществени групи, а от целокупния народ. За постигането на тази цел е задължително да говори пряко на масите нещата, които масите искат да чуят, при това на езика на масите.

По въпроса кога има два варианта: или не много често, но дълго, или по-кратко, но много често до непрекъснато. Венецуелският президент Уго Чавес например прави всяка седмица петчасово телевизионно шоу (малко по-дълго от пресконференциите на Путин, но под рекордните по дължината си речи на огнения трибун Кастро), в което за отмора свири и пее.

Който не ги може тези неща(тукашният Жорж Ганчев ги можеше и в началото на прехода постигна забележителни резултати - трети в президентската надпревара през 1992 г., след което вкара партията си на два пъти в парламента), трябва да компенсира с тоталното си присъствие в медиите. (По примера на бившия президент на Перу от началото на 90-те Алберто Фухимори, който неуморно откриваше училища, болници, детски градини, изложби и пътища из цялата страна, неизменно заобиколен от камери и микрофони.)

Успешният лидер се познава и по способността да се бори с враговете. Ако няма такива, спукана му е работата. В Латинска Америка за тази цел служат Съединените щати, в Европа - най-често имигрантите и циганите, а в България - и турците. Благодарение на наличието и на български етнически турци Волен Сидеров влезе в два национални и два европарламента, класира се и на второ място на президентските избори през 2006 г. В по-мекия вариант враговете са заменени от виновници, каквито могат да бъдат  всички - от опозицията до чуждите медии.

"Срещу мен стоят организирани групи", заяви неотдавна премиерът Борисов, разкривайки още една тънкост -  общуването с масите в личен план, без посредничеството на институциите. По-рано в една от телевизионните си изяви той направи брилянтно показно и на друг ключов момент - задължителното антиелитарно говорене, с репликата "Програмите да ги пишат онези с очилцата, моята работа е да хващам бандитите, затова ходя с маратонки".

В този безоблачен политически свят обаче има и една тъмна заплашителна сянка - управлението. Най-успешните лидери бяха такива, докато бяха извън политическата система или поне в опозиция. Властта неизменно се оказва тяхното Ватерло, ако я упражняват в демократични все пак държави. Другаде я удържат по-дълго с репресии, докато ги свалят някой ден, най-често с преврат. Точно тази участ впрочем екипът на "Нюзуик" прогнозира за Уго Чавес през 2010 г.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче