Кога точно свърши ХХ век? Някои твърдят, че от гледна точка на бурната му история, векът беше кратък: започна през 1914 г. с началото на Първата световна и завърши през 1989 г. с края на Студената война. Други пък смятат, че едва 11 септември и новите заплахи, произтичащи от тероризма, сложиха точката на ХХ век и "конвенционалните" му проблеми. Може би следващото твърдение не е толкова ефектно, но от гледна точка на лидерството векът свърши хронологично, когато му се полагаше: с края на 90-те.
Лидерите на 90-те отговаряха, разбира се, на духа на времето. Време, в което "Западът" доминираше не само на международната сцена, но и в глобалния разказ за историята и съвременните проблеми. Либерализмът триумфираше, ходът на демокрацията изглеждаше непобедим. Беше времето на големите решения и ясните ценности – обединението на Европа (чрез разширяването на НАТО и ЕС), решението на международната общност да се противопоставя на геноцида (вследствие на ужасите в бивша Югославия) и пр.
Това време раждаше лидери-визионери, които имаха големи планове и продаваеми мечти. В Източна Европа те въвеждаха пазар и демократични правила (Хавел, Балцерович, Валенса), на Запад – еврото и по-голямата политическа интеграция на ЕС (Кол, Делор), а в САЩ защитаваха идеята за Америка като "световен полицай", пазител на демократичните ценности в глобален план.
Първото десетилетие на новия век обаче се оказа доста по-непоследователно, накъсано от световни кризи и сътресения. Редакторът на "Нюзуик" Анди Сървър го описва в книга, която ще излезе до края на месеца под заглавие "Да започнем отначало: Защо последното десетилетие беше толкова кофти и защо следващото със сигурност ще е по-добро". Защото най-късно на 11 септември 2001 г. стана ясно, че светът е непредвидим и опасен от гледна точка на собствената ни сигурност.
Финансовата криза от последните две години – наричана вече "Голямата рецесия" – пък показа, че глобализацията и пазарът имат и много тъмни страни. Държави, които наричахме "развиващи се" – Китай, Индия, Индонезия и Бразилия, се оказаха носители на надеждата за изход от рецесията. Многобройните грешки на управлението на Буш направиха от концепцията за разпространение на демокрация по света съвкупност от мръсни думи и създадоха нови огнища на кризи. Стари дилеми, обявени за мъртви през 90-те, се възродиха и с нова сила управляват реалността – възходът на националната държава ежедневно пречи на развитието дори на постмодерно творение като ЕС, а необходимостта от достъп до ресурси дава силно оръжие на страни като Русия или Венецуела, които напоследък не се свенят да го използват.
Лидерите, призвани да се справят с непредвидими кризи, не са държавните мъже и жени от 90-те. Те не мечтаят за "голям взрив", нито за победа на демократичните ценности в глобален план. Те са принудени да се справят с всяка следваща криза, да загасят следващия пожар, като запазят вътрешната си подкрепа. Те четат проучвания на общественото мнение много повече, отколкото класиците на държавното управление и международните отношения.
Някои от днешните лидери (Саркози, Берлускони) гледат най-вече да запазят високата си обществена подкрепа, като често прибягват до популистки действия и политики. Други пък, като Меркел или Блеър, поставят акцента върху "пожарникарските" си качества – способността да намерят ефикасни практически решения по пътя на политическия компромис. Любителите на твърдата ръка – Путин, Чавес – предлагат авторитарни лекарства срещу несигурността в света.
Политикът, предизвикващ по целия свят най-много ентусиазъм, надежди и въпроси – новият американски президент Обама, е по парадоксален начин разпънат между визионерското и практичното начало. В неотдавнашната си реч в Осло, при приемането на Нобеловата награда за мир, Обама спомена за съществуващото деление на "идеалисти" и "реалисти" в политиката – и го отхвърли. Обама заяви, че в днешния сложен свят "няма прости рецепти". И именно тук е парадоксът: за да успее на международната сцена, американският президент трябва да има визия за "голямата картина". А за да удържи подкрепата на избирателите си, трябва повече от всякога да умее да се справя с непредвидени кризи. Най-скорошното изследване на общественото мнение в САЩ на изследователския център Пю показва, че едва 27% оценяват последното десетилетие положително, а 50% очакват следващото да е по-добро.
Как ще изглежда следващото десетилетие ще зависи в голяма степен от крехкия баланс в американската политика между двете тенденции – реализъм и идеализъм. Но за първи път то ще зависи още повече от това какво интересува лидерите на Китай, Индия, Бразилия. Ако те поискат дългосрочно да прекрояват международната политика, вместо да се занимават основно с местни и регионални проблеми, ще станем свидетели на големи промени. Западният свят ще загуби още повече от относителната си тежест, като САЩ се преориентират изцяло към връзките си с Азия, а Европа се самоизолира в ролята си на западаща регионална сила. Въпреки оптимизма ни за следващото десетилетие, това развитие изглежда много вероятно.
*Авторът е директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика, ecfr.eu.
Търсене
Към началото
•
Блог
xaxaxaxaxa
ВеселоЗнаех си аз ,че България винаги е била авангард!Ето навлизаме в ерата на пожарникарите и ние първи в света го постигнахме!
от 22 гласа
Хан Крум
НеутралноНо каква ирония буди това заглавие, та нима десетилетието не мина под фанфарния пиар на пожарникаря? И кое загасихме, моля, нима бе подпален дворецът на поне един мръсен екскомунистически алчен гъз, нима имаше пожари в капиталистическия възход на чудовищните мерзавци от бившата държавна сигурност?
Нашата клетническа страна малодушно понесе гаврата с метаморфозата на комунистическата чума. Изпепелените житейски пътища на поколения граждани бяха разтъпкани и с измамнното участие на уж някаква антикомунистическа десница, която по дс-знак се разпадаше, цепеше се, изчезваше или позорно тикаше на върха изумителни негодници.
Да, пламъчето на надеждата беше гасено и от мимикрията на царя-предател на народа си, беше подигравателно изгасено с пикнята на труските мекерета на дс и комунистическите прокажени безродници.
И накрая закономерно се възкачи връз народната простотия, чалгария и азисия самодържецът-помпиер с космато туловище и глава на Шрек -...
Прочитане на целия коментар
от 18 гласа
BG POJARNA
НеутралноДо коментар [#1] от "xaxaxaxaxa":
НЯМА ЛОшО !
ВАЖНОТО Е ЧЕ ПОЖАРНИКАРЯ ТОЗИ ПЪТ НЕ Е РУСКО МЕКЕРЕ!
от 16 гласа
Жизнь
НеутралноПоживьом увидим
от 10 гласа
Kacke
Неутрално"Как ще изглежда следващото десетилетие ще зависи в голяма степен от крехкия баланс в американската политика между двете тенденции – реализъм и идеализъм. " ... "Западният свят ще загуби още повече от относителната си тежест, като САЩ се преориентират изцяло към връзките си с Азия, а Европа се самоизолира в ролята си на западаща регионална сила."
Реализма е отричане съществуването на промяната за климата за сметка на нарастване на икономиката. Идеализма е мерки от защита срещу промените на климата в ущърб на икономическото развитие. Което ЕС се стреми с Киото протокола, както се разбира част от идеализма.
От тази гледна точка Европа се изолира от САЩ, САЩ си намира новите партнъори в Азия: Индия и Китай, на които не им пука за екологията. Япония си е от много време в рецесия.
от 9 гласа
Ментор
Неутрално'реализъм' и 'идеализъм' не са някакви противоположности.
Често идеализма е реализъм, но в дългосрочен план. Ако под реализъм се разбира да направиш компромис с идеалите и ценностите си в името на постигането на някакви краткосрочни цели или решаването на текущ проблем, то това реално ще ти излезе през носа след време. Едно чудесно потвърждение на това са например затворите в Гуантанамо, Ирак и други страни, където САЩ реалистично потъпкаха всичко, което дотогава прокламираха. Не знам какво са получили, може би много и ценна информация - но определено загубиха хилядократно повече.
от 11 гласа
Kacke
ВеселоДо коментар [#6] от "Ментор":
Ментор много точно ме разбра и се изрази.
от 3 гласа
2ma glupazi
НеутралноДо коментар [#6] от "Ментор":
Този който е обучил последният терорист в самолета за
Детройт е освободен от Гуантанамо за да се рехабилитира
в Йемен /като ръководител на Алкайда/!
от 5 гласа
Kacke
НеутралноДо коментар [#8] от "2ma glupazi":
Нали не си за Waterboarding при съмнение за тероризъм. Там в Гуантанамо, бяха държани само признали си под мъчение вината. Без мъчения нямаше да си я признаят. Има и чисти сред тях, но никой от тях САЩ не ги иска като търсещи убежище или емигранти. Задника Буш може би има право, срещу сила със сила, далеч от демократичните методи.
от 1 глас
Хан Крум
НеутралноБре, статията бе скрита вдън земя, какво толкова страшно пише в коментарите?
от 2 гласа
Радостина
НеутралноДо коментар [#2] от "Хан Крум":
Благодаря за коментара ти ! По- добър е от статията и много точен ! +++
Свободата Санчо, ....
от 3 гласа
ferrum
РазстроеноЧак да умреш от срам с пожарникар начело на правителство
от 5 гласа
муспи
НеутралноСъздава се илюзия - медиите са тяхни, че след разгонването им от римляните, канибализма запада или поне като държавно устройство изчезва. Тази илюзия се подържа лесно защото те държат цяла световна държава под техен закон. Този популизъм силно противоречи на традиционната еврейска бизнескултура да се плячкосва без обяснения, по много досадна за тях причина - втълпено им е отвънка. Дяволът има нужда от лъжа за емблема на света, а не толкова за механизма му, - той го оставя на природните закони за да може да се паразитства естествено. А в какво точно се състои дилът му с еврейското племе? Той им предлага тръпнещо месо срещу души. Те преценяват че се предлага реален продукт срещу нещо дето нито може да се види нито пипне, и си дават вид че имат точно такова, а дяволът се ориентирва по тяхната лъжа - търговията на всички нива е една и съща. Че дяволът не смята ли къде повече от всички? - да, и сметка със сметка се боричкат като морски вълни и всяка си има свой звезден час. Падане не значи...
Прочитане на целия коментар
от 0 гласа
RABFAK
НеутралноДо коментар [#12] от "ferrum":
Защо не умря от срам през тези 45 години когато те
управляваха печатари,шивачи и правешки цигани????
от 1 глас
CHE GEWARA
НеутралноДо коментар [#9] от "Kacke":
ПОЯСНИ КАКВО Е "ЧИСТ ТЕРОРИСТ"?
от 2 гласа
TheIns
НеутралноПоздравявам Хан Крум за завръщането във форума! Могъщ и въздействащ както винаги. На всички - весело посрещане на новата 2010-та!
от 2 гласа
dakl
Неутрално...."Многобройните грешки на управлението на Буш направиха..."Колко сме силни и умни след събитията , а по времето на Буш имахме министър на външните работи по-голям бушовист и от самия Джордж Буш -младши , а предполагам че авторката също го е венцехвалела, както съвкупно това правеше целият ни самозван полит. елит.А иначе подкрепям горещо мнението , че отново сме първи в света с лидер истински пожарникар , а не самозванци като като Меркел и Обама!
от 0 гласа
От 15 май въвеждаме промени във форумите на Дневник.
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.