Dnevnik.bg

Азаров - дясната ръка на Янукович Новият премиер на Украйна Микола Азаров, който е сред най-близките съратници на президента Виктор Янукович от близо десетилетие насам, в страната си е известен като опитен, но предпазлив политик, който надали ще се реши на дръзки реформи, коментира Ройтерс. Същевременно Азаров притежава ценен опит в ръководенето на страната в кризисни условия - по време на политическия хаос, който съпровожда Оранжевата революция през 2004 г., именно той временно е изпълнявал функциите на министър-председател. Роденият в руския град Калуга Азаров е геолог по образование (завършил е Московския държавен университет), но от началото на 1990-те години е в украинската политика. През 1994 г. става депутат във Върховната Рада, след което председател на бюджетния парламентарен комитет. През 1996 г. застава начело на данъчните служби, а пет години по-късно е избран за лидер на Партията на регионите, с която е свързан Янукович. Азаров е заемал постове и в двете правителства, които новоизбраният президент е оглавявал в периода между 2002 г. и 2007 г., като и двата пъти е бил вицепремиер и финансов министър.

Новоназначеният премиер на Украйна Микола Азаров предупреди, че държавната хазна е празна и че на фона на рекордния национален дълг бюджетът за 2010 г. трябва да бъде преначертан, за да стане "реалистичен", предаде "Ройтерс". В изявление пред Върховната Рада някогашният финансов министър и близък съратник на президента Виктор Янукович също така изрази надежда, че Киев в близко бъдеще ще може да договори възобновяването на помощите от Международния валутен фонд. "Разчитам, че програмата на МВФ не само ще бъде подновена, но и ще бъде разширена с оглед  днешната ситуация в Украйна", посочи той.

Представяйки основните насоки на програмата си пред бъдещите си министри, Азаров заяви, че смята да направи всичко възможно опитите за изваждане на страната от кризите да не рикошират върху бедните. "Ако са необходими тежки мерки, ще ги предприемем, но не преди да обясним нуждата от тях на хората", подчерта той.

Според "Ройтерс" новото правителство вероятно ще се опита да склони МВФ да смекчи условията за финансовата си подкрепа, а вероятно и да я увеличи. Миналия ноември фондът замрази изплащането на транш от 3.5 млрд. долара по спасителната програма от 16.4 млрд. заради решението на Радата да увеличи минималните заплати и пенсии с до 10% и по този начин да разшири още повече дупката в бюджета.

В хода на предизборната си кампания Янукович обаче неведнъж заявяваше, че не смята да се отказва от увеличението на заплатите, което вероятно ще затрудни преговорите между Киев и МВФ. Освен това Украйна продължава да е без одобрен бюджет за 2010 г., тъй като политически междуособици между партиите в Радата забавиха с месеци приемането на версията, изготвена от правителството на Юлия Тимошенко. Тя визира бюджетен дефицит от около 4% от БВП. Популистките предизборни обещания на Янукович за бързо и ефективно справяне с безработицата и бедността в страната обаче могат да повлияят съществено на новия вариант на бюджета, коментира "Ройтерс".

Предизвикателствата пред новите управляващи на Украйна Приемане на бюджет за 2010 г. Бюджетът за тази година все още не е приет заради политическите междуособици в Радата и вероятно ще бъде изменен силно с оглед на популистките предизборни обещания на президента Виктор Янукович за бързо и ефективно справяне с кризата. Възобновяване на програмата на МВФ Янукович твърди, че иска да предоговори споразумението с Международния валутен фонд за заема от 16.4 млрд. долара, който беше замразен в края на миналата година заради решението на Радата да увеличи минималните заплати и пенсии въпреки големия бюджетен дефицит. МВФ настоява Киев да прекрати "излишните" харчове, както и да повиши цените на комуналните услуги, което може да се окаже в разрез с някои от популистките обещания на Янукович. Правителството на вече бившия премиер Юлия Тимошенко обяви, че МВФ надали ще поднови изплащането на заема преди втората половина от тази година, което ще принуди правителството да търси други начини да осигурява между 3 и 5 млрд. долара на тримесечие за покриване на бюджетните разноски. Изплащане на дългове Инвеститорите се притесняват, че Украйна ще изпита затруднения с изплащането на краткосрочните си вътрешни дългове покрай тежките последици от кризата и замразената спасителна програма на МВФ. През април финансовото министерство ще трябва да изплати съкровищни бонове на стойност 460 млн. долара, а до декември държавата трябва да върне допълнителни 390 млн. долара от външния си дълг. Предоговаряне на газовите спогодби с Русия В началото на 2009 досегашният украински премиер Юлия Тимошенко и руският й колега Владимир Путин подписаха дългосрочно газово споразумение, въвеждащо пазарни цени в търговията със синьо гориво между Москва и Киев. В предизборната си кампания обаче Янукович заяви, че ще поиска преразглеждане на спогодбата, която според него е твърде неизгодна за Украйна, особено на фона на тежкото й финансово състояние в момента. Според някои анализатори в замяна на по-ниски цени за руския газ украинският президент може да предложи на Кремъл 30-процентов дял от управлението на газопреносната мрежа на Украйна. Баланс между Запада и Москва Янукович, който не крие проруските си позиции, ще трябва да постигне баланс между очакванията на Кремъл и нуждата на Украйна от финансова подкрепа от Запад, коментира "Ройтерс". Новият украински държавен глава смята да позиционира страната извън всякакви алианси и блокове, но вместо това възнамерява да продължи опитите на Киев да се присъедини към ЕС. Западът пък иска Украйна да поддържа стабилни връзки с Русия, които ще гарантират и стабилност в газовите доставки за Стария континент, но и да проведе тежки, но необходими икономически реформи, които могат да срещнат съпротивата на богатите индустриалци, подкрепящи Янукович. Новият президент ще трябва да се съобразява и с националистически настроените райони в Западна Украйна, които няма да приемат явен проруски курс в политиката на Киев.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче