Dnevnik.bg

Властите в Афганистан потвърдиха за първи път публично за наличието на обща амнистия за военни престъпления и случаи на нарушаване на човешките права, извършени преди свалянето на талибаните през 2001 г., съобщи "Ройтерс".

За първи път за текста се заговори през 2007 г., когато бе приет под формулировката "Закон за национална стабилност и помирение". Заради спорния му характер обаче държавният глава Хамид Карзай заяви, че никога няма да го подпише.

"Законът бе прокаран с мнозинство от две трети от депутатите и по конституция... не изисква подпис от президента", съобщи вчера говорителят на Карзай Уахид Омер.

Това, че амнистията е свършен факт, става ясно едва тази година заради късното му публикуване в афганистанския държавен вестник.

Според директора за Азия на правозащитната организация "Хюман райтс уоч" Брад Адамс е пълна мистерия защо оповестяването на закона е отнело повече от две години. "Това е абсолютен срам и плесница по лицето за всички афганистанци, изстрадали години и години на военни престъпления и деспотизъм", заяви той пред "Ройтерс" и призова Съединените щати да окажат натиск над Кабул за отмяна на амнистирането на талибанските престъпления.

През осемте си години начело на Афганистан Хамид Карзай често е включвал в управлението на страната командири на въоръжени фракции, обвинявани от Запада за военни престъпления и други законови нарушения. И двамата му вицепрезиденти са бивши лидери на групировки, в чиято борба за контрол над Кабул през 90-те години живота си загубиха хиляди мирни жители и стотици хиляди други бяха прокудени от домовете си.

Според защитници на амнистията преследването на хора по стари обвинения обаче рискува да подпали наново гражданската война, царяла доскоро в централноазиатската страна. Нейните противници пък настояват, че опростяването на греховете на водачите на групировките ще им позволи да запазят икономическото и културно влияние, с което са се ползвали в продължение на години.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче