Dnevnik.bg

Екстра са си демократичните средства- тамън да опазят наште роми. Откъде накъде ще ни ги връщат? Те зулуми не праат като ония с резаните карабини, а и много бачкат

А Европа им налива стотици милиони евро , вместо да ги остави да умрат от глад !

До коментар [#1] от "Fanetti Mazakura":

Алтернативата е да загърбим западната цивилизация, да премахнем презумцията за невинност на гражданите и да действаме като ислямските държави. Има една приказка, "Не спори с идиот. Ще те завлече до своето ниво и ще те победи с опит."

**Расте ислямистката заплаха за Германия, твърди полицията**

Ааа,ново двайсе....Тоя откри топлата вода...
И то да растеше само в Германия....

**Дори имаме конкретни доказателства срещу 70 души, че са преминали военно обучения в лагери на терорирсти. 40 са участвали в сражения в Афганистан", допълва полицаят, цитиран от "Ройтерс".**
Бой по талибанската манерка му е майката,бой.... Хер Цирке.

До коментар [#1] от "Fanetti Mazakura":

Комунизъм и клонингите му също.

Ами "това,което сам си направиш,НИКОЙ не може да ти го направи"...!!! Пълно е с всякъква измет и в Германия,и в Англия и къде ли не по Европа...!!! Естествено,че мангалите преди години усетиха западната демокрация и си ги вършат,както им е добре...!!...И си ТЪРСЯТ ПРАВАТА,даже...!!...Жалко,че го няма онзи,който е роден на 20 април...!!!

На тия да им се чудиш на ъкъла ,ми нашите деди в нашия край го решиха прблема много бързо - с мюсулманите - въведоха задължително гледане на свинета и консумиране на свинско и те ората си отидоа.

И двете позиции, крайната толерантност и крайната изолация са погрешни и опростенчески. Нито крайните леви са прави, нито крайните десни. На пръв поглед верни и лесно смилаеми и двете крайни позиции са дълбоко погрешни. Трябва да има контрол, но трябва и да има равнопоставеност и защита на правата на хората без разлика на пол, раса или религия. Това е смъсълът и основата на нашето демократично общество, на ценностите на запада, на Ренесанса, Волтер и т.н.

А колкото до скритият и ескалиращ расизъм в самата Германия и най- вече източните й провинции, това е проблем и то голям. Само за пример, убитата преди година от немски националист от руски произход египтянка. Всъщност, случката започва с това, че немецът не позволява на детето на египтянката да се спусне от пързалката в местният парк. Мъжът й учен от институтът Макс Планк видял какво става и се опитал да защити съпругата си и е бил намушкан с нож от немеца. Дошлият на място полицай извикан от пострадалата съпруга застрелял египтянина вместо намушкалият го с нож немец.

По време на делото немецът уби с нож египтянката, която после се оказа и бременна в третият месец пред очите на съдът, съдията и съдебните заседатели.

И това се случва не в Тамбукту, а в "цивилизованата" Германия, един от стълбовете на еврпейският ренесанс, ЕС, цивилизована Европа и световната цивилизация.

Така че, истината не винаги е еднозначна. Това семейство египтяни все пак е вярвало в правото и правовата държава, каквато все пак трябва да е Германия. Семейството е спазвало законът, плащало си е данъците и е работило за тази държава. И е очаквало в момент като този да бъде защитено именно от тази държава.

А излиза, че отношението на държавата към това семейство е като към някаква треторазредна група живи същества. По- лошо от отношението към домашните животни. И това щеше да се покрие, ако случаят не беше се раздул токова много. Дори и Ахмадинеджад го използва за да сее своята религиозно- тоталитарна пропаганда.

Ето повече информация за случилото се:

http://www.earthtimes.org/articles/news/277095,city-of-dresden-mourns-egyptian-woman-killed-in-racist-attack.html

А бе,некой знае ли чий го дири великийот наш войник у пущинаците на Афганистан?
Най-тъпите от вас сигур са убедени,че оно е тама /барабар с янки и шваби/,за да посее семенцата на западната циливилизацийка.
По-нормалните...на кой ли военно-промишлен комплекс му дреме за ООН-та и справедливости?
На кой ли,а приятели?

До коментар [#23] от "ibryam_ali":

...барабар с янки и шваби...

ало, "разсеяния"! а защо забрави в групата "барабар с" и великия турски аскер?доброжелателна препоръка-отстрани си -ако е възможно- проблемите с паметта и пак заповядай!

И да няколко екстрадации на незаконни емигранти от турски , рабски , афгански и всякакъв друг подобен произход. Ма живеели тука от 5-10-20 години. Да ама живеят незаконно . Законът трябва да се спазва. ДОвиждане. Тоест Сбогом.

Тех не съм ги турил,щото те не са велики.
Спомняш ли си за Одрин и оня боен вик чутовен:"По пет на нож!"?

До коментар [#26] от "Karelson":

Пише се "Збогом",а не "Сбогом".
Справка:м-р Деянов-бивш МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА в майка България.

До коментар [#19] от "Realist":
Примерът е изключение потвърждаващо правилото. както виждаш стигнало се е до цивилизован съд и правораздаване. Това е правилото при белите хора. При Исляма е обратното - умопомрачителни ултиматуми, декларации и рязане на глави. В Саудитска Арабия, Судан, Пакистан и т.н. е узаконено преследването на християни. В Сирия и Ливан, които минават за страни с по-умерен ислям, има християнска общност с представители в Парламента има закон, който гласи, че ако мюсюлманин извърши престъпление срещу христянин ( напр. блъсне го с автомобила си) получава наполовина по-лека присъда, отколкото, ако пострадалият е мюсюлманин. В Турция само на пръв прочит е по-толерантно: и там е същото.
Не вземаш предвид, че поне 50-60 години европейците бяха адски търпеливи по отношение на безобразията на мюсюлманите в Европа - в случая Германия. Още през 80-години там положението с турските гастарбайтери беше на ръба.Бил съм там по него време. И още един случай от него време само, че в Дания: Касиерка на фирма (датчанка) бърка в касата и я изобличават. Сумата не е ососбено голяма и парите са и трябвали за лечение.Тя ги връща, но има дело. Докато тече делото, турчин я изнасилва. Той получавва по-малка присъда, отколкото датчанката. Датчаните, които познавах, въпреки, че са много сдържан и толерантен народ (особено по него време), бяха бесни.
Ето така, като живееш 20-30 години, в един момент ти причернява и се получава казуса за който говориш. А той има предистория, причини, които ти не вземаш предвид. Грешката е в непознаване на психологията на азиатците и африканците от управниците и европейците изобщо. Исляма им е дал грешна представа за право и справедливост.Нагласата на тези хора, като правило е, че европейците, като християни са втора ръка индивиди и пресъплението срещу тях е нищо. Даже е добро дело.
Именно това е проблема. Исляма е крайно враждебна средновековна и расистка религия. Към нея трябва особен подход, който няма нищо общо с твоите разсъждения. Колебанията в тази посока са опасни и контрапродуктивни.. Това говори, само по себе си говори за упадък на Европа като цяло ,- и на личностите, и на институциите, и на идеите. И означава, че ще настъпят резки и болезнени промени.
Осъденият за първия атентат срещу СТЦ, Садък Ибрахим Садък Али, обясни при разпит:
"Не забравяйте, Аллах казва в Корана, че във времена като сегашното всичко, което мюсюлманинът поиска, е законно ¬ пари, жени, почести, всичко. Мюсюлманинът не може да попадне в ада, когато убива неверници. Неверниците трябва да бъдат убити. Тогава мюсюлманинът отива в рая. Става мъченик."
Днешното поведение на тези общности има своя стара идеология, наричана от тях самите "фатах" (ранните мюсюлмански завоевания) и "таухид" (мюсюлманското покоряване на Арабия). В тези ранни епохи е развита и тактиката "ал-такия" ¬ избягването на заплахите, хитруването и измамата като път към победа над "неверниците". По времето на "фатах" и "таухид" мюсюлманите са изпълнявали повелята да се инфилтрират в градовете на врага и да посеят семената на раздора и размириците. Днес "такия" намира израз в пропагандата на исляма като напълно кротка, мирна и толерантна религия, а на самите мюсюлмани ¬ като толерантни хора, които искат само равенство и братство. Друг елемент в това подмолно течение е лъжата, че "джихад" означава "вътрешна борба", "стремеж към Аллах" и прочее. В такива случаи мюсюлманинът лъже, като най-често цитира една-две видоизменени мекански строфи, но не казва нищо за мединските сури в Корана.
Палестинският имигрант Исмаил ал-Фарук, който основа Международния институт за ислямска мисъл и преподаваше дълги години в университета на Филаделфия, е и първият теоретик на ислямския халифат в Америка. През 1983 г. той обяви: "Нищо не може да бъде по-красиво от отказа на този млад, жизнен континент (Америка-б.а.) от своето зло минало и маршът му под знамето, на което ще пише "Аллах-ху Акбар".
През 1996 г., на среща с американския мюсюлмански "еретик" Луис Фарахан, либийският ръководител Муамар Кадафи заяви: "Досега гледахме Америка отвън, като крепост. Сега вече имаме пролуки, през които да проникнем и да я превземем отвътре."
При посещението си в Иран по повод годишнина от ислямската революция, Фарахан обяви в реч: "Аллах ще унищожи Америка чрез ръцете на мюсюлманите. Той няма да даде тази чест на Европа или Япония. Това е чест, която Той пази за нас. Над Америка е произнесена смъртната присъда на Аллах. Тя трябва да бъде разрушена".

През тази година „демократичната общност” ще отбележи 31-годишнината от съветското военно „нахлуване” в Афганистан и 21–годишнината от изтеглянето на съветските войски. Не се съмняваме, че „свободните” медии ще изтъкнат и „приноса” на САЩ и НАТО за демократизацията на тази разорена от войни страна. Нали обществеността трябва да се подготви за нови жертви в борбата с тероризма?
С риск да се конфронтираме с американските и българските „ястреби”, препечатваме статията на Мишел Паренти („Балкан инфо”, бр. №139/2009). Коя е истинската причина за подетия от Буш „кръстоносен поход срещу тероризма”, в който бе въвлечена и България, не без съдействието на своя „политически елит.” Ако не друго, този „елит” можеше да ни спести лъжата, че става въпрос за демокрация и човешки права.


В момент, когато Саркози иска да натопи Франция още повече в тресавището на НАТО, е добре да знаем къде сме стъпили. Барак Обама декларира, че е привърженик на военна ескалация в Афганистан. Преди да ни натикат още повече в това блато, е добре да знаем повече за близката история на страната и за ролята, която изиграха там Съединените щати. По-малко от месец след атаките на Световния търговски център и на Пентагона на 11 септември 2001 г. ръководителите на САЩ започнаха тотална въздушна агресия срещу Афганистан, претендирайки, че страната приютявала Осама бин Ладен и неговата терористична организация „Ал Каида”. Преди повече от 20 години, през 1980 г., САЩ се намесиха, за да спрат една „съветска окупация” на територията. Дори някои прогресистки писатели, които обикновено са по-критични към американската външна политика, сметнаха, че интервенцията на САЩ срещу поддържаното от Москва правителство, е „добро нещо”. Истината е, че тя не беше толкова добра.
Малко история. Системата на поземлена собственост не бе променяна от феодалната епоха, като над 75 % от земите принадлежаха на феодали - едва 3 % от селското население. Към средата на 60-те години се събраха революционни демократични елементи, за да сформират Демократичната партия на народа (ДПН). През 1973 г. кралят бе детрониран, но правителството, което го замени, се оказа корумпирано и не популярно. На свой ред то бе прогонено през 1978 г., след манифестация пред президентския дворец и след като армията се намеси на страната на манифестантите. Офицерите, които завзеха властта, поискаха ДПН да формира правителство, ръководено от Нур Мохамед Тараки, поет и романист. Именно така влезе в действие една коалиция на националните демократични сили, вдъхновявана от марксизма.
„Това бе едно изцяло вътрешно събитие. Дори ЦРУ не смяташе Русия отговорна за него” – пише Джон Райън, пенсиониран професор от университета на Уинипег, който по онова време ръководеше селскостопански изследователски проект в Афганистан. Правителството на Тараки легализира синдикатите, фиксира минимална заплата, въведе прогресивни данъци, предприе кампания за ограмотяване и програми за достъп на обикновените хора до добри медицински грижи, жилища и обществена хигиена. Появиха се опити за създаване на селски кооперативи, цените на някои основни хранителни продукти бяха намалени. Правителството продължи и кампания, започната от краля за образованието на девойките и децата. Според „Сан Франциско Кроникъл” от 17 ноември 2001 г., при режима на Тараки Кабул бе „космополитен град, привличащ артисти и хипита. Жените изучаваха земеделие, инженерство и бизнес в университета на града. Някои от тях заемаха правителствени постове. През 80-те години в парламента имаше седем жени. Жените караха коли, пътуваха и излизаха с мъже. 50 % от студентите бяха жени.”
Правителството на Тараки се опита да изкорени опиумния мак, който дотогава осигуряваше 70 % от нуждите на световното производство на хероин. Анулира и дълговете на фермерите и започна да развива една важна програма за аграрна реформа. Райън смята, че това беше „действително популярно правителство и хората гледаха с надежда в бъдещето”. Обаче от различни страни се надигна опозиция. Феодалните владетели се бореха срещу аграрната реформа, членовете на племената и моллите отхвърляха яростно равенството на половете и образованието на жените и децата. Егалитарната и колективистична политика на правителството на Тараки предизвика и опозицията на американската национална сигурност. Почти веднага след идването на власт на коалицията на ДПН ЦРУ, подпомагано от саудитските и пакистанските военни, започна широкомащабна интервенция, редом с експроприираните феодали, реакционните племенни шефове, моллите и трафикантите на опиум.
Висш отговорен представител на правителството на Тараки беше Хафизула Амин, за когото мнозина смятаха, че е бил вербуван от ЦРУ в годините на своето следване в САЩ. През септември 1979 г. Амин заграби властта чрез държавен преврат. Той екзекутира Тараки, спря реформите, стана причина да бъдат затворени, прогонени в чужбина или убити хиляди привърженици на Тараки, и постави основите на фундаменталистка ислямска държава. Два месеца след това и той бе свален от членове на ДПН, включително и военни.
Трябва да се подчертае, че всичко това стана преди съветската военна намеса. Съветникът по националната сигурност Збигнев Бжежински публично призна, че правителството на Картър дало огромни суми на мюсюлманските екстремисти, за да отстранят реформисткото правителство, финансира и яростните атаки на муджахидините срещу училища и учащи се в селските зони. Към края на 1979 г., обсадено сериозно, правителството на ДПН помоли Москва да изпрати военен контингент, за да се отърве от муджахидините и чуждите наемници, рекрутирани, финансирани и добре въоръжени от ЦРУ. Съветите вече бяха осигурили помощ за проекти в миннодобива, образованието, земеделието и общественото здравеопазване. Разполагането на войски беше един по-сериозен и политически опасен ангажимент. Нужни бяха многократните искания на Кабул, за да приеме Москва да се намеси военно.
Джихадът и талибаните. Съветската интервенция осигури на ЦРУ златна възможност да трансформира племенната съпротива в свещена война, в ислямски джихад срещу комунистите атеисти. В течение на години САЩ и Саудитска Арабия изхарчиха към 40 млрд. долара във войната в Афганистан. ЦРУ и неговите съюзници вербуваха, екипираха и подготвиха близо 100 000 радикални муджахидини от 40 мюсюлмански страни, включително Пакистан, Саудитска Арабия, Иран, Алжир и дори Афганистан. Сред тези, които откликнаха на призива, бе и един десен милионер реакционер, роден в Саудитска Арабия - Осама бин Ладен, и неговите довереници.
След провала на една дълга война, през февруари 1989 г., Съветите се изтеглиха от страната. Като цяло се смята, че марксисткото правителство на ДПН се е сгромолясало след съветското отпътуване. В действителност то се ползваше с достатъчна народна подкрепа, за да се бие още три години и да надживее с една година самия Съветски съюз.
След като завладяха Афганистан, муджахидините започнаха да се бият помежду си. Те опустошаваха селата, тероризираха цивилното население, грабеха, провеждаха колективни публични екзекуции, затваряха училища, изнасилваха хиляди жени и превърнаха в руини половината Кабул. В търсене на доходни източници на постъпления, те наредиха на фермерите да сеят опиумен мак. Пакистанската разузнавателна служба (ISI), в тясно партньорство с ЦРУ, изгради в цялата страна стотици лаборатории за хероин. Две години след интервенцията на ЦРУ, граничният район между Пакистан и Афганистан стана първия по мощ прозводител на хероин в света.
Идването на талибаните. През 1995 г. една екстремистка разновидност на сунитския ислям, „Талибан”, финансирана от ISI и ЦРУ, с подкрепата на мюсюлманските политически партии в Пакистан, завладя по-голямата част от страната, заплаши или подкупи и племенни вождове. Талибаните обещаха да сложат край на фракционните борби и бандитизма, запазена марка на муджахидините. Предполагаемите убийци и шпиони бяха екзекутирани месец след месец на спортните стадиони, а на обвинените в кражба им отсичаха ръцете. Талибаните осъждаха всички форми на „неморалност”, забраниха музиката, театъра, библиотеките, литературата, светското образование и голяма част от научното изследване. Установиха режим на религиозен терор. Мъжете трябваше да носят неподстригани бради, жените да се обличат с бурки от главата до краката. Хората, които не се бяха подчинили бързо, бяха наказани сурово от Министерството на нравствеността. Жените бяха изключени от социалния живот и от всякаква възможност да работят извън техните домакинства. Онези, които биваха квалифицирани като „неморални”, бяха пребивани до смърт с камъни или заравяни живи.
Завоят на Вашингтон. Нищо от това не притесняваше лидерите на Вашингтон, които се разбираха чудесно с талибаните. До 1999 г. правителството на САЩ плащаше цялата годишна заплата на всеки служител на талибанското правителство. Чак през октомври 2001 г., когато Буш трябваше да успокои обществеността със своята кампания за бомбардиране на Афганистан, той осъди потискането на жените. Ако може да се каже нещо положително за талибаните, то е, че те сложиха край на грабежите, кражбите и убийствата, практикувани редовно от муджахидините. През 2000 г. изкорениха и опиумния мак в териториите под техен контрол, оценено като успешно от Програмата на ООН за международен контрол на наркотиците. Със свалянето на талибаните и повторното настаняване в Кабул през декември 2001 г. на едно правителство на муджахидини, селектирани от Запада, маковите насаждения и производството на опиум се разраснаха драматично. Последвалите военни години причиниха десетки хиляди афганистански жертви, убити от ракетите „Круз” и „Томахоук”, бомбардировачите „Стелт” и противопехотните мини, заедно с всички онези, които продължават да умират от глад и студ, без подслон и вода.
Кръстоносният поход към петрола и газта. Претендирайки, че се борят с тероризма, лидерите на САЩ имат други, неустоими причини, да се ангажират още повече в Афганистан. егионът на Централна Азия е богат на запаси от петрол и газ. Американските петролни компании придобиха права върху над 75 % от тези нови запаси. Интересно е, че нито правителството на Клинтън, нито правителството на Буш поставиха Афганистан в официалния списък на Държавния департамент с държавите, обвинени, че поддържат тероризма. Въпреки признатото присъствие на Осама бин Ладен като гост на талибанското правителство. Посочването на Афганистан като „пакостна държава” би направило невъзможно сключването на споразумения между американските компании и Кабул за строителството на тръбопровод към петролните полета на Централна Азия. Фактически много преди нападенията от 11 септември американското правителство бе провело подготвителните работи за офанзива срещу талибаните, за установяване на послушен режим и на военно присъствие в Централна Азия. Атаките от 11 септември позволиха да се мобилизират общественото мнение и съюзниците, които се колебаеха, в полза на една военна интервенция.
Войната на левицата. Може да се каже с думите на Джон Райън, че ако през 1979 г. Вашингтон беше оставил на спокойствие марксисткото правителство на Тараки, „не би имало нито армията на муджахидините, нито съветската интервенция, нито войната, която опустошава Афганистан, нито Осама бин Ладен, нито трагедията от 11 септември”.
Прекалено много е, обаче, да се иска от Вашингтон да остави свободата на едно прогресистко ляво правителство, което организира разпределянето на обществения капитал по-скоро според публичните нужди, отколкото според частното натрупване. Американската интервенция в Афганистан не е много различна от намесата на САЩ в Камбоджа, Ангола, Мозамбик, Етиопия, Никарагуа, Гренада, Панама и другаде. Във всички тези случаи интервенцията докара на власт най-ретроградните елементи, остави икономиката в руини и причини смъртта на безброй жертви. Войната в Афганистан, тази съсипана и обедняла страна, продължава да се представя в официалните американски кръгове като храбър кръстоносен поход срещу тероризма, но тя беше преди всичко средството за постигане на други цели: да се разруши един ляв революционен социален порядък, да се заграби контролът върху едни от последните обширни неразработени запаси на изкопаеми енергоносители, които са на изчезване, и да се настанят бази на САЩ и американска военна мощ в един нов ре гион на глобуса.
Срещу тези цели призивът за „промяна” на Барак Обама звучи кухо.

Програмата за завладяването на Запада бе изработена през 1981 г., когато третата среща на Ислямската конференция прие Декларацията от Мека. В нея се казва:
"Решени сме да водим джихад с всички средства, за да освободим нашата територия от окупация. Заявяваме, че потисничеството на мюсюлманските малцинства в много страни е грубо посегателство срещу правата и свободите на човека. Призоваваме всички държави, които имат мюсюлмански малцинства, да им дадат пълна свобода. Убедени сме в нуждата да разпространяваме учението на исляма и неговото културно влияние по целия свят."
През следващите 20 години на Запад всяка седмица бе откривана новопостроена джамия. За привържениците на Декларацията от Мека обаче това не означаваше, че мюсюлманските малцинства там не са "потиснати". Според Корана те са "потиснати", докато в страната, в която живеят, не бъде въведен шериатът (ислямският закон), който единствен дава на мюсюлманина "пълна свобода".
Тази политика бива провеждана въпреки всеизвестния факт, че подписалите Декларацията от Мека открито потискат немюсюлманските малцинства в своите страни и не допускат там заселването на немюсюлмани. "
Че това дело е в пълен ход няма съмнение:
Ето някои изявления на Барак Хюсеин Обама:

10 Quotes By Barack Obama About Islam Contrasted With 10 Quotes By Barack Obama About Christianity
Posted by Admin | Posted in Obama, Politics | Posted on 17-08-2010
17

10 Quotes By Barack Obama About Islam

#1 "Islam has always been part of America"

#2 "we will encourage more Americans to study in Muslim communities"

#3 "These rituals remind us of the principles that we hold in common, and Islam’s role in advancing justice, progress, tolerance, and the dignity of all human beings."

#4 "America and Islam are not exclusive and need not be in competition. Instead, they overlap, and share common principles of justice and progress, tolerance and the dignity of all human beings."

#5 "So I have known Islam on three continents before coming to the region where it was first revealed"

#6 "Ramadan is a celebration of a faith known for great diversity and racial equality"

#7 "As a young man, I worked in Chicago communities where many found dignity and peace in their Muslim faith."

#8 "I look forward to hosting an Iftar dinner celebrating Ramadan here at the White House later this week, and wish you a blessed month."

#9 "That experience guides my conviction that partnership between America and Islam must be based on what Islam is, not what it isn't. And I consider it part of my responsibility as president of the United States to fight against negative stereotypes of Islam wherever they appear."

#10 "I also know that Islam has always been a part of America's story."

10 Quotes By Barack Obama About Christianity

#1 "Whatever we once were, we are no longer a Christian nation"

#2 "We do not consider ourselves a Christian nation."

#3 "Which passages of scripture should guide our public policy? Should we go with Leviticus, which suggests slavery is OK and that eating shellfish is an abomination? Or we could go with Deuteronomy, which suggests stoning your child if he strays from the faith?"

#4 "Even those who claim the Bible's inerrancy make distinctions between Scriptural edicts, sensing that some passages - the Ten Commandments, say, or a belief in Christ's divinity - are central to Christian faith, while others are more culturally specific and may be modified to accommodate modern life."

#5 "The American people intuitively understand this, which is why the majority of Catholics practice birth control and some of those opposed to gay marriage nevertheless are opposed to a Constitutional amendment to ban it. Religious leadership need not accept such wisdom in counseling their flocks, but they should recognize this wisdom in their politics."

#6 From Obama's book, The Audacity of Hope: "I am not willing to have the state deny American citizens a civil union that confers equivalent rights on such basic matters as hospital visitation or health insurance coverage simply because the people they love are of the same sex—nor am I willing to accept a reading of the Bible that considers an obscure line in Romans to be more defining of Christianity than the Sermon on the Mount."

#7 "I find it hard to believe that my God would consign four-fifths of the world to hell. I can't imagine that my God would allow some little Hindu kid in India who never interacts with the Christian faith to somehow burn for all eternity. That's just not part of my religious makeup."

#8 "Those opposed to abortion cannot simply invoke God’s will--they have to explain why abortion violates some principle that is accessible to people of all faiths."

#9 On his support for civil unions for gay couples: "If people find that controversial then I would just refer them to the Sermon on the Mount."

#10 "I believe that there are many paths to the same place, and that is a belief that there is a higher power, a belief that we are connected as a people."

12 Signs That Radical Islam Is Alive And Well And Experiencing Explosive Growth Inside The United States Of America In 2010
http://thetruthwins.com/
http://thetruthwins.com/archives/10-quotes-by-barack-obama-about-islam-contrasted-with-10-quotes-by-barack-obama-about-christianity
Ето какво пише Алекс Алексиев на 13 ноември 2008 г.:
(Александър Алексиев е роден през 1941 г. в България. През 1965 г. емигрира в САЩ и става един от най-добрите анализатори на бившия СССР и комунистическия лагер. В момента Алексиев е съветник по въпросите на националната сигурност в Пентагона и ЦРУ, водещ вицепрезидент на Центъра за политика по сигурността на САЩ и ръководител на програмата “Ислямски радикализъм и международен тероризъм”. Дълги години е работил за корпорацията RAND. Автор е на публикации по въпросите на ислямския тероризъм: “Уахабизмът – държавно спонсорираният екстремизъм”, “Нефтени милиарди за джихад”, “Таблиги Джамаат – невидимият легион за джихада”, “Съветската армия в Афганистан: поглед отвътре”, “Саудитският уахабизъм – врагът на САЩ и Русия” и други.)
"Вашингтон. Докато новините пропускат да съобщят, че преобладаващата част от американските мюсюлмани са гласували за Барак Обама, доминираната от “Братя мюслмани” ислямска общност едва сдържа ликуването си пред перспективата, която открива мандатът на Обама пред радикалиния ислям в Америка, коментира в нов материал, публикуван от “Хюман ивентс”, анализаторът Алекс Алексиев." ..."....оттеглящата се администрация (НА ДЖОРДЖ УОКЪР БУШ-б.м.) без фанфари и почти незабележимо услужливо откри още една алея за ислямистите, чиято основна цел е налагане на варварския шериатски закон в Америка.
Въпросното събитие бе семинар на министерството на финансите, проведен миналата седмица и озаглавен “Ислямски финанси 101”. Съобщената цел на закритата среща бе да се осигурят регулатори на министерството с обективна информация за ислямските финанси, светкавично нарастващ сектор, познат също като шериатски финанси. Всъщност, семинарът не бе нещо повече от спонсорирана от правителството промоция на подривната ислямска политика, осъществявана с дегизировката на шериатските финанси. "
http://focus-news.net/?id=n1076898
Не си прави труда да откриеш материала- той вече липсва в архива на агенция Фокус.
Такава е истината Realist- ченце!!!

До коментар [#10] от "yu22":

ЛЙАХ. чети обратно.

До коментар [#23] от "ibryam_ali":

.........А бе,некой знае ли чий го дири великийот наш войник у пущинаците на Афганистан? ..............

Аз знам. Там е нашият войник за да изкара някой лев, че да не мизерува семейството му тук в БГ.
Няма друга причина.

Е точно си мислех,че днес ще минем без новини за цигани и мюсюлмани,уви!Дневник, благодаря ви,отново ще има кликове и посещения .

До коментар [#27] от "ibryam_ali":

вай-вай, и таз добра....че не се ли покри той/аскерът/ с неувяхваща слава по кюрдистанските, а после и по афганистанските чукари?

Всяка религия /идеология/ има три периода : в началото е преследвана и потискана, после става доминираща и преследва другите и накрая се демократизира и влиянието и спада. Ислямът бе навлязал в третия етап до 79 г. . Революцията на имамите в Иран възроди исляма пряко и с пари. Оттогава започнаха и опитите за налагане на тази религия в други страни. Оттам тръгна и тероризмът.

Трудно ми е да повярвам, че точно в Германия ислямистките екстремисти ще имат подкрепа на останалото мюсюлманско население, което работи и си живее там. Германия е една от най-толерантните страни по отношение на т.нар. гастарбайтери и хората са доволни там. Ако сте забелязали, макар в Германия да има милиони турци, пакистанци и прочее, не е имало нито един случай на някакви масови недоволства или безредици, за каквито мине не мине месец се чува от Франция, Италия, Белгия...

"... германски ислямист от Хамбург, заловен и разпитван от юли насам от американските войски в Афганистан, е разкрил ..."

ако ще да съм висок, рус, синеок и напълно да отговарям на арийските изисквания на Хитлер, след месец-два в Абу Гариб успешно ще бъда обявен за чернобрад ислямист и ще съм се бил сетил за стотици атентати, замислени от непознати мен хора.

а всъщност статията е поредния фишек, с който ченгетата се опитват да следят и записват ВСИЧКИ. народът успешно кълве, но всъщност полицията няма възможност да проверява тези разговори и само трупа материал за шантаж. няма нужда някой насила да налага оруелското общество, хората доброволно ще гласуват за него.