Да посещаваш добро училище трябва да е факт от живота, а не въпрос на късмет

Мишел Рий е може би най-известният училищен реформатор на САЩ. Сега тя си поставя за цел да промени цялата система

"Не съм приключила битката", заявява от корицата на последния брой на Newsweek Мишел Рий (на снимката списанието в iPad версията му) 

© Красимир Юскеселиев

"Не съм приключила битката", заявява от корицата на последния брой на Newsweek Мишел Рий (на снимката списанието в iPad версията му) 




"Дневник" продължава темата за проблемите в образованието, проличали си и от последното проучване за постиженията на учениците PISA 2009. Този път - какво се случва в САЩ.

Само добри идеи не стигат за реформа в образованието. Мишел Рий, бившият вече училищен секретар на Вашингтон, окръг Колумбия, разбра това по тежкия начин – когато през октомври напусна поста. Сега може би най-известният образователен реформатор на Америка започна нова битка, този път обаче политическа.


Тези дни Рий обяви, че създава национална организация, която ще лобира за реформи в училищата, ще подкрепя кандидатури – от училищното настоятелство до Конгреса, и финансира шумни кампании. Целта й е да превърне образованието в основна политическа тема. Името на организацията обобщава философията на Мишел Рий – Students First, или "Учениците на първо място" (www.studentsfirst.org).




"Политиците, инспекторатите и училищните настоятелства създадоха бюрокрация, която е фокусирана върху възрастните, а не върху учениците. Отидете на която и да  било среща на училищно настоятелство и рядко ще чуете думите "деца" и "ученици". За сметка на това фокусът остава върху кои работни места ще бъдат съкратени, увеличени или сменени.


Логиката на решенията е продиктувана от това как ще се отразят на възрастните вместо какво би помогнало или би навредило на децата", написа Рий в статия -  тема на броя на Newsweek от 13 декември. Списанието дори я сложи на корицата си, а в най-гледаното телевизионно токшоу в Америка Опра Уинфри й отдели цял час.


Само за първата седмица от създаването на 6 декември Students First събра над 100 хил. членове и 700 хил. долара дарения. Огромният интерес е показателен за две неща: колко наболяла е темата за училищната реформа в Щатите и колко талантлив комуникатор и организатор е самата Мишел Рий.


Целта на Students First обаче е още по-амбициозна – за една година да събере един милион доброволци и един милиард долара дарения. С огромен брой активисти и пълна каса Рий вярва, че може да повлияе на политическите процеси в Америка и най-после да направи доброто образование национален приоритет.


Реформа със сто мили в час


В столицата на САЩ Вашингтон допреди три години домашният адрес бе равен на присъда за цял живот. Окръг Колумбия, където е концентриран политическият елит на Америка, бе известен и с едни от най-лошите общински училища в страната. За да избегнат децата им да бъдат маргинализирани за цял живот, хиляди родители с по-добри финансови възможности се местеха в предградията или пък избираха частни институции.


Тези, които оставаха в училищата на окръг Колумбия, се примиряваха със слаби и немотивирани преподаватели, нищожен шанс за приемане в колеж и бъдеще, далеч от американската мечта. 95% от децата в държавната система бяха от афроамерикански произход.


Когато Мишел Рий, някогашна учителка и впоследствие председател на неправителствена организация за подготовка на преподаватели, пое поста на образователен съветник през 2007 г., възможността за истинска реформа изглеждаше почти невъзможна. Преди нея в рамките на десет години цели седем съветници във Вашингтон бяха сменени, уволнени или напуснали сами от отчаяние.


Въпреки хронично лошото представяне на учениците учители и директори рядко бяха уволнявани. Училищата страдаха от недостатъчно финансови средства и огромна бюрокрация, а бизнесът рядко подпомагаше образованието.


Рий, американка от корейски произход с дипломи от университетите "Корнел" и "Харвард", енергично и агресивно се зае с реформата на вашингтонската образователна система. Тя обяви план за затваряне на училища с хронично ниско представяне, намаляване наполовина на администрацията в инспектората, нови учебни планове по математика, литература и природни науки, допълнителни класове за проблемните ученици и уволни над 400 учители.


В същото време Рий предложи нови трудови договори за преподавателите, които, от една страна, премахваха клаузите за защита от уволнение, но от друга, предвиждаха значително повишение на доходите при доказана ефективност в класната стая и високи резултати на учениците им в стандартни тестове (като 20-30 хил. долара годишен бонус).


Мерките очаквано спечелиха много врагове на образователния съветник, особено сред учителските синдикати. Стилът й на работа "със сто мили в час", както цветисто написаха американските медии, предизвика много конфликти и недоволство. Днес Рий признава, че може би е трябвало да търси повече диалог, да се опита да изгради коалиции и да бъде по-отворена към предложенията на синдикатите и родителите.


Като признание за ефективността на Рий обаче реформите й бяха копирани от Флорида до Кънектикът. Списание Time я сложи на корицата си


с метла в ръка в класната стая


като метафора за амбициозните й цели. Тя дори се оказа героиня в един от най-популярните документални филми на годината "В очакване на супермен". Бизнесът във Вашингтон също се съгласи да подпомогне реформите с дарения. Може би най-голямото признание за Рий дойде от факта, че тази учебна година за пръв път от 41 години насам броят на родителите, записващи децата си във Вашингтон, вместо както досега да бележи ново рекордно понижение, изведнъж се покачи.


Трите бурни години като училищен съветник стигнаха до тъжен край тази есен, когато кметът Ейдриън Фенти, назначил Рий и неотменно подкрепял реформите й, бе победен в предварителния вот за демократическата кандидатура. Загубата дойде не без помощта на учителските синдикати, които изляха огромни средства в кампанията на съперника му.


Мишел Рий предпочете сама да подаде оставка през октомври, преди новия кмет да стъпи в длъжност. Веднага след това заваляха покани да поеме поста в една дузина училищни инспекторати из цяла Америка. Рий обаче обяви, че предпочита да работи върху големия проблем - системата, която в днешния си вид не позволява истински реформи.


В последните три десетилетия средствата, отделяни в САЩ за образование, почти са се утроили, но постигнатите резултати са повече от скромни. Въпреки огромната си политическа и икономическа сила Америка получава ниски оценки в международните тестове PISA (резултатите от последните бяха публикувани преди десет дни - бел. ред.).


Тази година например САЩ е номер 23 в общата класация, 17 в тази по четене и чак 32 по математика. Освен това през 2008 г. само 69% от зрелостниците са завършили с диплома за средно образование, голяма стъпка назад от 1969 г., когато те са били 77%. Тези показатели не вещаят нищо добро за най-голямата икономика в света.


Според Рий проблемът е, че


образователната система е доминирана от интересите на възрастните


а не на децата. Мощните учителски синдикати и лобитата на различни индустрии, свързани с образованието, например производителите на учебници и дори закуски, упражняват огромен натиск върху политиката, за да прокарат своите интереси. От друга страна обаче, липсва национална организация, която да лобира и да се концентрира върху нуждите на учениците.


Основен проблем на американската образователна система е и скритата неравнопоставеност. В САЩ общинските училища се финансират директно с част от имотния данък и други данъци. В предградията, където живее основно средната класа, налозите наистина са сравнително високи, но те гарантират и добри училища.


Директорите им привличат талантливи преподаватели, предлагат класове от роботика до телевизионна журналистика и се гордеят с право, че институциите им са сред едни от най-иновативните в света. Същата система обаче обрича децата от малцинствата и работещите бедни от по-лошите квартали на препълнени класни стаи с лоши и немотивирани учители.


Затова докладът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от тази година констатира, че в САЩ както в никоя друга държава в света социо-икономическият бекграунд на учениците влияе на образованието им.


Едно от решенията (като във Вашингтон) е училищата от проблемните райони да са под прекия контрол на кметовете, които чрез образователните си съветници да проведат смели реформи. Както обаче установи Мишел Рий, трябва промяна на начина на мислене. Организацията й Students First съвсем целенасочено копира популярното популистко движение Tea Party, което само в рамките на две години създаде истинска национална мрежа и до голяма степен диктуваше темите в изминалите междинни избори за американския Конгрес.


Както Теа Party, Students First ще организира през интернет доброволци – родители, студенти, пенсионери и домакини, които подкрепят реформите и ще работят за кампаниите на политиците, обещаващи да ги прокарат. Финансовите дарения пък ще позволят организацията да може наравно с другите лобистки организации да влияе при взимането на решенията във Вашингтон.


"Да посещаваш добро училище трябва да е факт от живота, а не въпрос на късмет, обяви целите си Рий, аз още не съм приключила моята битка!"

Ключови думи към статията:

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на rori8
    rori8
    Рейтинг: Неутрално

    и на нас ни трябва поне една Мишел Рий, ама синдикатите ще я унищожат още първия месец

  2. 2 Профил на ръмжо
    ръмжо
    Рейтинг: 458 Неутрално

    До коментар [#1] от "rori8":

    а, ние от кога имаме синдикати?

    На света има достатъчно за нуждите на всеки, но не и за алчността дори на един човек!
  3. 3 Профил на ЙЕИ
    ЙЕИ
    Рейтинг: 876 Неутрално
  4. 4 Профил на AzDebil
    AzDebil
    Рейтинг: 2146 Любопитно

    У нас първите, които ще я унищожат са кметовете и бюрократичният им антураж от чантаджии в дирекциите по образование. Вторите непреодолими врагове са директорите на училища, назначени да усвояват пари в интерес на разните фирми за доставки, услуги, ремонти ... Третите са членовете на училищните настоятелства, назначени по партиен принцип и лобиращи за горните фирми. Четвъртите противници ще са министерските инспекторати и "експерти", свикнали да дирижират по командно-административен начин учителите. Петите ще са цялата бизнескултура на частните школи за частни уроци, изградени от инспекторатските инспектори, администраторите в общините и маса НПО. Затворен кръг.
    На такава армия госпожата не може да устои. Тук не е Америка.
    При нас трябва да се реже радикално. Но пък отрязаните, правят изборите за властта.

  5. 5 Профил на |
    |
    Рейтинг: 1176 Неутрално

    За добро училище са нужни пари. Откъде ще се появят те в бедните квартали?

    Иначе съм чувал противоречиви неща за Рий, паралелът с Чаеното парти никак не звучи обнадеждаващо.

    Children are hereditary: if your parents didn't have any, neither will you.
  6. 6 Профил на Николай Николов
    Николай Николов
    Рейтинг: 1883 Неутрално

    "Според Рий проблемът е, че образователната система е доминирана от интересите на възрастните, а не на децата"

    Колко вярно. И за България.

    Дарявам ежемесечно на Бивол - а Вие?
  7. 7 Профил на mgmst
    mgmst
    Рейтинг: 691 Неутрално

    Образователната система у нас е отчайваща. При мен идват завършили МЕИ, които са научили там - НИЩО. 5 загубени години. Идват, за да учат отново.

  8. 8 Профил на myrmel4e83
    myrmel4e83
    Рейтинг: 419 Любопитно

    Проблемът наистина не е само в нашето образование,
    но поне тук наистина казват как се е стигнало до тази ситуация:
    "Политиците, инспекторатите и училищните настоятелства създадоха бюрокрация, която е фокусирана върху възрастните,
    а не върху учениците. Отидете на която и да било среща на училищно настоятелство и рядко ще чуете думите "деца" и
    "ученици" ".
    Жалко, че тук не се чуват такива неща.
    Колкото и да дискутираме и говорим, продължават да се обсъждат проблемите предимно на възрастните - мислят си, че с пари всичко ще се оправи и че само те са достатъчни.
    А проблемите на децата са че никой всъщност не им обръща внимание - нито вкъщи, нито в клас.
    Никой не говори как да направят материалите и самото преподаване подходящо за децата,
    как да обучат самите родители не само да 'изискват' високи оценки от децата си, но и да им помагат и да ги стимулират.
    Много е лесно да питаш: "Защо имаш двойка?"
    А сещаш ли се къде си бил, докато детето ти или не е учило и ти си затварял очите,
    или не е можело да разбере материала и теб те е домързяло да се поинтересуваш как да му обясниш или да намериш друг да му обясни?
    Нали и Вълчев искаше това: "В същото време Рий предложи нови трудови договори за преподавателите, които, от една страна, премахваха клаузите за защита от уволнение, но от друга, предвиждаха значително повишение на доходите при доказана ефективност в класната стая и високи резултати на учениците им в стандартни тестове (като 20-30 хил. долара годишен бонус)".
    Обаче всички се възпротивиха, понеже се улашиха за собствените си задници, вместо да помислят как да подобрят работата си.
    "В последните три десетилетия средствата, отделяни в САЩ за образование, почти са се утроили, но постигнатите резултати са повече от скромни. "
    Не прилича ли това на нашата ситуация, когато от университетите и БАН искат пари, а всъщност не е ясно как ще се следи усвояването им, в какви програми и инициативи ще се вложат?
    "образователната система е доминирана от интересите на възрастните, а не на децата. Мощните учителски синдикати и лобитата на различни индустрии, свързани с образованието, например производителите на учебници и дори закуски, упражняват огромен натиск върху политиката, за да прокарат своите интереси. От друга страна обаче, липсва национална организация, която да лобира и да се концентрира върху нуждите на учениците".
    Къде е организацията на родителите при нас, които най-силно би трябвало да защитават интересите на учащите?
    Не е ли по-добре да има 3 страни - държава, учители и родители, и наистина всеки да може да изисква и защитава интересите си?
    Защото в момента интересите на децата не са представени от никого и така се измества фокуса на проблема върху глада на учителите.
    Не че е малък проблем, но все пак децата са бъдещето и те са по-важни.

  9. 9 Профил на enkbg2034
    enkbg2034
    Рейтинг: 8 Неутрално

    възможни са и по добри решения

    edelvais
  10. 10 Профил на timtim
    timtim
    Рейтинг: 549 Неутрално

    до # 1
    За съжаление, на нас ни трябват няколко като Рий.

  11. 11 Профил на Carmina BULGARANA
    Carmina BULGARANA
    Рейтинг: 571 Неутрално

    КАКВО ПРАВИТЕ С ВАРНЕНСКИТЕ УЧЕНИЦИ!?!

    ЛОЯЛНОСТТА Е ДВУПОСОЧНА УЛИЦА!
  12. 12 Профил на bez_pokoj
    bez_pokoj
    Рейтинг: 402 Неутрално

    всъщност, имаме начин да си намерим много Мишел Рий чрез програма "Заедно в час" (Teach For Bulgaria). Мишел Рий надали щеше да се задълбочи толкова в кариерата си образованието ако не беше минала през Teach For America след като завършила бакалавърската си степен в Cornell University.. повече подробности: http://en.wikipedia.org/wiki/Michelle_Rhee

  13. 13 Профил на dorostol
    dorostol
    Рейтинг: 450 Весело

    Вероломен пример, че думата ЛОБИЗЪМ не е обидна и не е нарицателно на злоупотреба. Американската култура я възприема, българската се оправдава за депресията си с нея. Иначе също така българската култура не би възприела съкращаването на неефективни и слаби училища и учители, както и неефективни и слаби болници.

  14. 14 Профил на ghanima
    ghanima
    Рейтинг: 402 Неутрално

    До коментар [#13] от "dorostol":

    точно българската култура би възприела веднага съкращаването на неефективни и слаби учители. не би го възприела системата, където кадри така или иначе липсват. и в двата случая го отнасят учениците.

  15. 15 Профил на drake
    drake
    Рейтинг: 796 Неутрално

    Дебатите за доброто образование са безкрайни. И точни рецепти никога няма. Аз поне мога обобщя рецептите с четири неща:
    1. Крушката не пада по-далеч от дънера (т.е семейството е много важно и създава мотивация, ако я няма и най-доброто училище е загуба на време. Пример: циганчетата в българските училища).
    2. От всяко дърво свирка не става ( и от всеки ученик професор, доктор , инжинер или адвокат. На някои просто не им се учи- факт от живота).
    3. Който иска намира начин, който не иска намира оправдание ( Няма по-силна мотивация от личния интерес. Ако някой да си троши главата и да става мутра или футболист- негова си работа).
    4. Делото по спасяването на давещите се е дело на самите давещи се ( училищата няма да се оправят скоро независимо дали са в България или САЩ. Най-доброто е личното желание и ентусиазъм).

    Що се отнася до цитираните в статията филми като "В търсене на супермен" те просто са си маркетинг на идеята за ваучерите в училищата. Идеята е да се разбият учителските профсъюзи ,които са традиционно силни ( и също подкрепят редовно за демократите). С ваучерите (ще) се правят и доста пари от частни компании. Изобщо: зад цялата шумотевица и благородна реторика прозират борба за власт и пари; не че имам нещо против и двете , само да не се залъгваме и да си говорим красиви фрази. Така че: Нищо ново под слънцето.

  16. 16 Профил на |
    |
    Рейтинг: 1176 Неутрално

    Ваучърите са любима тема на феновете на пазарните принципи във всички области на човешкия живот. За съжаление нещата не са толкова прости и ако нещо работи в една област, изобщо не е ясно дали работи в друга.

    Интересна статия по темата в Ню Йорк Таймс:

    http://opinionator.blogs.nytimes.com/2010/12/13/the-value-of-higher-education-made-literal/

    Children are hereditary: if your parents didn't have any, neither will you.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах