Кой ще поеме палестинската политика след болните и застарели ръководители

Кой ще поеме палестинската политика след болните и застарели ръководители

© Majed Jaber, Reuters



Палестинската политика е неспирно и често безплодно занимание. След две десетилетия започвани и прекъсвани преговори държавата Палестина остава недостижима. Сега към това се добавят напреднала възраст и влошено здраве.


Президентът Махмуд Абас, който ще навърши 83 години през март, често през последните месеци постъпва в болница за изследвания и се лекува в чужбина. Неговият главен преговарящ Саеб Ерекат, с 20 години по-млад, е любител на бягането, но страда от белодробна фиброза и се нуждае от трансплантация на бял дроб. Приближени на Абас казват, че той все още е силен, а сътрудници на Ерекат го описват като неуморим, даже когато му се налага да подпомага дишането си с кислородна бутилка. В имейл Ерекат отказа да обсъжда подробно здравето си, като го нарече личен въпрос.


Фактът, че двама от най-изтъкнатите палестинци на световната сцена са болни или в случая с Ерекат се нуждаят от животоспасяваща операция, поражда въпроси в Израел и палестинските територии за това какво предстои. Ако президентът от последните 12 години и неговият главен преговарящ напуснат сцената, кой ще надделее? И като имаме предвид дълбокото разделение в палестинската политика - партията "Фатах" на Абас е в остър конфликт с "Хамас", ислямисткото движение, което контролира Газа - какви са рисковете от вътрешен въоръжен конфликт?




Повечето анализатори и наблюдатели на палестинските дела смятат за нищожни шансовете за мащабни боеве между "Фатах" и "Хамас", още повече че Израел, който държи Газа под здрава блокада и е окупирал Западния Бряг и Източен Ерусалим, има интерес да ги предотврати. От друга страна, въпреки че Абас доминира на сцената след смъртта на Ясер Арафат през 2004 г.,


палестинците не са останали без политически структури


и начини да намерят жизнеспособен негов приемник, като в комбинацията има няколко имена. "Засега не се виждат признаци, че нещата вървят към насилие, независимо от "плодородната почва" за това", казва Халил Шикаки, водещ социолог и анализатор от Палестинския център за политика и проучвания. "Най-важен е факторът, че разделението, макар да поражда недоволство, пречи на "Фатах" и "Хамас" да си имат доверие и да сътрудничат, за да извършват насилствени атаки", казва той.


Като добавим и факта, че палестинските сили координират всекидневно с израелските сили поддържането на сигурността на Западния бряг въпреки цивилната съпротива, вероятността за голям изблик на насилие - било вътрешен, или срещу Израел - изглежда ограничена. Може би по-големи са опасенията за това как би се осъществило прехвърлянето на властта и дали то би станало плавно.


Махмуд Абас е най-разпознаваемото лице в палестинската политика от средата на миналото десетилетие.

© Herwig Prammer, Reuters

Махмуд Абас е най-разпознаваемото лице в палестинската политика от средата на миналото десетилетие.


"Ситуацията е назряла за вакуум във властта", казва Грант Ръмли, изследовател във вашингтонската Фондация за защита на демокрациите и съавтор на биографията на Абас. "Ако палестинците застанат зад една личност, мисля, че има шанс за мирен преход. Както вървят нещата, това става все по-малко вероятно", твърди той.


Абас държи здраво властта, откак през 2005 г. бе избран за четиригодишен мандат. Оттогава не е имало президентски избори. Опоненти като бившият шеф по сигурността във "Фатах" Мохамед Дахлан отидоха в емиграция. "Хамас" с неговата твърда ислямистка идеология е смятан за враг също толкова, колкото и Израел. Въпреки че израелският премиер Бенямин Нетаняху публично отхвърля Абас като партньор за постигане на мир,


елитът на израелските служби за сигурност харесва неговата твърда ръка


и факта, че той предпочита мирната съпротива пред насилието. Най-високопоставените около Абас до голяма степен имат същите убеждения. "Всички основни кандидати да наследят Абас споделят неговата политическа програма", казва Натан Трал, старши анализатор в Международната кризисна група. По думите му "вероятността някой от неговите приемници да подкрепи въоръжена съпротива или да призове за въоръжена съпротива е много, много малка".


Сега най-често се споменават две имена като приемници на Абас: 55-годишният шеф на разузнаването Маджид Фарадж, която често придружава Ерекат на преговорите; и 67-годишният Махмуд Алул, първи заместник на Абас във "Фатах" и бивш губернатор на Наблус. Петдесет и осем годишният Маруан Баргути, който излежава в израелски затвор пет доживотни присъди за убийство, често е възхваляван по улиците като бъдещ лидер, а рейтингът му в анкетите е висок. Но той едва ли някога ще бъде освободен, а и самите палестинци казват, че ако бъде освободен, вероятно няма да бъде толкова популярен.


Така че очакванията са хора около Абас и неговата партия да се издигнат и да продължат неговия курс - нещо, което е желано и от Израел. "Основната позиция на Израел е да се дава приоритет на стабилността", казва Трал. "Всяка промяна в "гвардията" на Западния бряг е заплашителна от гледна точка на Израел", добавя Трал. /БТА


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4674 Неутрално

    По-интересното е кой ще поеме издръжката
    на наследниците на ЯШАР Арафат.
    Зер, СССР вече го няма, а Овпутена Русия
    пет пари не дава за реанимиране на Палестинизма
    като религия на ненавистта и насилието.

  2. 2 Профил на Георги
    Георги
    Рейтинг: 1406 Неутрално

    Единственото смислено нещо, което може да направят араблските страни, за да се прекрати конфликта им с Израел, е да построят домове за тези живеещи в границите му и да ги приемат в страните си.

    Раковски: "Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част. "
  3. 3 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 1781 Неутрално

    "Кой ще поеме палестинската политика след болните и застарели ръководитери"

    Е, сега и за това ли да мислим? Ние си имаме достатъчно проблеми. Да му мислят палестинците.
    Занимават ни с глупости.

  4. 4 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 9566 Неутрално

    ......."вероятността някой от неговите приемници да подкрепи въоръжена съпротива или да призове за въоръжена съпротива е много, много малка".Това е добре - когато има диалог е добре.

  5. 5 Профил на Наблюдател
    Наблюдател
    Рейтинг: 419 Неутрално

    Коментиралите май не сте наясно със ситуацията. Израел проблем с Арабските страни няма. Израел е в чудесни отношения с Египет, Йордания, Саудитска Арабия и емирствата. А всички тези държави, Израел включително, са в конфликт и опозиция със шиитски Иран, Хизбула, Сирия. Палестинските служби за сигурност в окопираните територии си сътрудничат с израелските. Правителството на Израел продължава с незаконни строежи и колонизиране на палестинските територии, изселване и изкупуване на палестински квартали. Това провокира и вълната от спонтанни неорганизирани атаки с ножове последните години от случайни палестинци : фрустрация и бавната задушаваща колонизация от националистическото дясно релиогиозно правителство. Диалог има между равнопоставени страни, Израел на практика използва позицията от страна на силата да де факто откаже реалната възможност за независима палестинска държава. В България кръчмарите политолози иначе всичко и ме ясно, палестинците са араби, цигани, терористи...

    Умерен толераст
  6. 6 Профил на vladek
    vladek
    Рейтинг: 423 Любопитно

    "Дневник", какво е "ръководитеР"? Стои си в заглавието и това е.

    Socialism is the philosophy of failure, the creed of ignorance and the gospel of envy.
  7. 7 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3834 Неутрално

    До коментар [#1] от "Hawaii":

    Реално ПЛО беше създадено с пари от Саудитите и други "приятели" на Израел от региона. СССР! А сега Русия просто нямат необходимите за голяма политика средства. Палестинците, подготвяни навремето в СССР се оплакваха че вместо да ги учат да стрелят им четат идеологически лекции.
    В стремежа си за независимост от арабските донори Арафат създаде голям брой практически криминални икономически структури, например в пристанищната зона на Ливан. В интерес на истината той успя да политизира въпроса за независимостта на Палестина и да използва консервативния антисемитизъм, както и левите движения в Европа за финансирането на Западния Бряг, модел от който правителството в Рамалла просто няма сметка да излезе. Корупцията там беше причина за формирането на подходящ климат за Хамас, разбира се и финансирането от Иран в противовес на Саудитите.
    Кризата в ръководството на ПЛО и правителството на Западния Бряг преди смъртта на Арафат беше подобна - борба за управлението на фондовете на Председателя. Реално, простите палестинци чакат на опашка за работа в Израел и вероятно биха живели относително спокоен живот със съседите си, но това не влиза в сметката на "борците за независимост" която реално те не желаят, позицията на жертва на Израел е далеч по-изгодна.

  8. 8 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9101 Неутрално

    Има ли значение, не виждам желание за смяна на курса да се конфронтират...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах