Икономиката на еврозоната е пълна с изненади

Икономиката на еврозоната е пълна с изненади

© Kai Pfaffenbach, Reuters



Изненадващата икономическа звезда на 2017 година, когато тя приключи идния месец, ще се окаже еврозоната: растежът изглежда ще бъде 2.2% спрямо прогноза от едва 1.4 %, направена по същото време миналата година.


Като съчетаем това с четиригодишен спад на безработицата и инфлация извън обезпокоителната дефлационна зона, взимащите решенията и политиците има с какво да се похвалят.


Дали се случва нещо съществено или това е поредната лъжлива надежда за икономика, постигнала под 1,6 % средногодишен растеж в 18-годишната си история? Скептиците биха казали, че всичко това е просто цикличност и скоро ще се обърне. Или, че просто това е резултат от 2.2 трилиона евро стимули. Европейската централна банка (ЕЦБ) вече ги ограничава, но те накараха една много склерозирала икономика да се раздвижи.




И двете определено изиграха роля, но макар да има рискове, това не означава, че тласъкът на растежа не е различен от предишните подеми или че няма да приключи бързо. Аргументът за цикличността, например, идва от тенденцията еврозоната да изостава от икономиката на САЩ, проявявайки склонността да поема нагоре, когато американската забуксува. Действително сегашният цикъл на еврозоната е с четири години след американския.


След като са налице някои признаци, че дългото икономическо възстановяване на САЩ може да е достигнало връхната си точка - напоследък проучванията отчитат застой към спад, а облигациите дават предупредителни сигнали - скептикът би заявил, че в обичайния стил еврозоната е започнала, точно когато "Топ Гън" е приключил.
Само че има разлики спрямо, да кажем, 2006 година, когато след четири години на изоставащ растеж еврозоната изпревари Съединените щати, но спадна рязко, когато финансовата криза удари и двете икономики.


Едно от различията е, казва Паола Субаки, старши сътрудник в Chatham House, e възприятието в Европа, че растежът понякога се нуждае от подкрепа. "Сега има разбиране - дори във (фискално твърдолинейната) Германия, че търсенето трябва да бъде подпомагано", посочва тя. "За разлика от преди 10 години, или дори преди пет, има схващане, че не можеш просто да седнеш и да чакаш растеж", допълва тя.


Не става дума за това, че мерките за строги икономии, въведени след финансовия крах, бяха масово изоставени, а по-скоро някои правителства са по-склонни да прибавят нещо към микса, особено след като много гласоподаватели се отказаха от традиционните партии.


Германия, например, увеличи държавните разходи за пътища и мостове, по-бърз интернет и социални жилища, превръщайки правителствените харчове в един от най-важните двигатели на растежа в икономическата "централа" на еврозоната през последните две години.


Инерция


Някои структурни реформи бяха предприети след години на безрезултатни призиви от централните банкери, Международния валутен фонд и други. По-гъвкавото трудово законодателство - особено в Испания и Ирландия - спомогна за стимулиране на растежа, отбелязва Флориан Хенсе, европейски икономист в банка Berenberg. "Нарастването на заетостта поддържа нещата", твърди той.


Тук аргументът за продължаване на растежа е, че има изобилие от свободен капацитет на работна сила.
Макар и доста под максимума си от 12.1%, достигнат в средата на 2013 година, равнището на заетостта в еврозоната все пак сега е задоволително - 8.9%, коментира Хенсе. Ще минат още две години преди да се стигне до недостиг на работна сила.


Икономиката на еврозоната е пълна с изненади

© Leonhard Foeger, Reuters


Правят се опити и за подобна реформа. Във Франция президентът Еманюел Макрон вече подписа укази за ограничаване на плащанията при нелоялни уволнения, давайки в същото време на компаниите по-голяма свобода да наемат и освобождават служители.


Балансът за реформаторите в еврозоната ще бъде как да изпълнят плановете си срещу вълна от нагласи против върхушката сред избирателите, ядосани, че не са усетили възстановяването след финансовата криза. Новият климат на растеж в еврозоната е подпомаган и от стимулите на ЕЦБ, но тяхното свиване може да не бъде толкова вредно, колкото бе през 2011-2012 година.


Сара Хюин, главен икономист за Европа в Standard Bank, е на мнение, че ЕЦБ изтегля стимулите твърде рано и че балансът ѝ - активите, които държи, се е свивал през 2012-2014 година, когато еврозоната изпадна във втората си рецесия.


Само че това бе и пикът на дълговата криза в еврозоната, голяма част от която бе преодоляна. Неотдавнашното решение на ЕЦБ да намали наполовина размера на изкупуванията (на облигации - бел. прев.), предизвика известна тревога, тъй като темпото е бавно. Стимулите ще продължат - балансирани спрямо растежа, а ниските лихвени проценти до голяма степен крепят еврозоната.


Розово


И така, розово ли е всичко? Не. Рискове остават, включително съществени като евентуално глобално забавяне, начело с Китай. Най-новото безпокойство е перспективата от политически разрив в Германия предвид неуспеха на канцлера Ангела Меркел да сформира коалиционно правителство.


Прибавете към това и възможна рязка промяна в Италия след изборите догодина и е налице същата политическа несигурност като в началото на 2017 г., когато имаше опасения от победа на антиевропейските кандидати в Холандия, Франция и Германия.


Засега обаче икономистите изглежда възприемат това само като шум, осланяйки се на основите на растежа в еврозоната, за да прогнозират леко забавяне догодина след тазгодишната изненада. "Ще бъде нужен голям политически обрат на някои места по света (за да се сложи край на това)", заключава Хенсе от Berenberg. /Превод от английски: Цветомира Марин

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на rwe33471675
    rwe33471675
    Рейтинг: 1317 Неутрално

    Признавам си че познанията ми по темата са повече от скромни , но твърдението че търсенето трябва да се подпомога с правителствени харчове ми звучи като искуствено помпане на растеж.

  2. 2 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1723 Неутрално

    С месечно печатане на 60 000 000 000 евро... не ми изглеждат цветущо нещата.

    Съболезнования към всички либераст-толерасти за евроатлантическите ви ценности!
  3. 3 Профил на Бай Благой
    Бай Благой
    Рейтинг: 1012 Неутрално

    Признавам си че познанията ми по темата са повече от скромни , но твърдението че търсенето трябва да се подпомога с правителствени харчове ми звучи като искуствено помпане на растеж.
    —цитат от коментар 1 на rwe33471675


    Не е точно така.. Всъщност МОЖЕ и да е така, а може и да не е. В макроикономиката няма ясна рецепта, всичко може да се използва за всичко, само трябва да е в точното количество, в точното време и за точната продължителност.

    Това, което споменавате (увеличението на правителствените разходи) е един от по-старите похвати. Ная якият номер обаче напоследък е т.нар. Quantitative Easing - вкарването на пари в обращение, ама без да ги печатат. Т.е целта е хем да се държат нивата на лихвите ниски, хем да не се напомпва инфлацията. И явно сработи, да е жив и здрав Марио Драги!

  4. 4 Профил на rwe33471675
    rwe33471675
    Рейтинг: 1317 Неутрално

    До коментар [#3] от "Бай Благой":

    Благодаря за обяснението.Този термин , мисля че директния превод е количествени облекчения , го срещам доста често.

  5. 5 Профил на Antoaneta Ardashes
    Antoaneta Ardashes
    Рейтинг: 1453 Неутрално

    Икономическата обвързаност на основата на изкуствено заложени показатели е най-голямото нещастие. Печатане и внасяне на средства с оглед обръщение не може да освободи икономиката от задлъжнялост, а още повече да пренасочи или освободи работна сила. Базата не задоволява надстройката и няма излизане,ако не се освободи икономиката от политическата конюктура на развитие.

  6. 6 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4118 Неутрално

    До коментар [#1] от "rwe33471675":

    Вярно е, че е "помпане на разтеж", но когато е краткотрайно определено помага. При стагнация компаниите се въздържат от инвестиции заради несигурност. Тогава е времето на държавата да се намеси и да стимулира търсенето (потреблениено) с увеличени държавни инвестиции в инфраструктура, което води да по-високи доходи и съответно до повишено потребление. Повишеното потребление стимулира бизнеса да инвестира, за да повиши производството. Та така!

  7. 7 Профил на ivan_
    ivan_
    Рейтинг: 4325 Неутрално

    До коментар [#1] от "rwe33471675":

    Много е важно също така какво се разбира под търсене в случая.
    Ако става дума за инвестиционни стоки няма голям проблем това да се подпомогне от средства на правителството. Има доста отрасли, при които едно подобно харчене, ще доведат до растеж. Вземете един пример, който често е използван, строителство на инфраструктура. Правителството плаща, като това директно дава ръст на сектора, който е свързан и с други сектори.

  8. 8 Профил на Antoaneta Ardashes
    Antoaneta Ardashes
    Рейтинг: 1453 Весело

    До коментар [#7] от "ivan_":

    Зависи от инфраструктурата.

  9. 9 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1616 Неутрално

    Оф, стига вече с тоя “раЗтеж”, умни хора сте, а пишете неграмотно......

    Знанието е сила, информацията - власт
  10. 10 Профил на George Svinarov
    George Svinarov
    Рейтинг: 2218 Неутрално

    До коментар [#2] от "Веселин Дечев":

    Заминавай за матушката, че тук загниваме.

  11. 11 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9730 Неутрално

    Икономиката винаги предполага изненади :)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах