Зелен

До края на тази година площта на пасивното строителство в целия Европейския съюз ще достигне около 6.5 милиона квадратни метра. Това сочи прогноза на австрийската организация за популяризиране на пасивния стандарт "IG Passivhaus Osterreich", базирана на проучване за разпространението на пасивния стандарт на строителство сред европейските страни, публикувано неотдавна. От края на 80-те години, когато е създадена първата пасивна къща в германския град Дармщат и е учреден пасивният стандарт, досега в Западна и Централна Европа са построени десетки хиляди такива сгради. Макар че по данни на австрийската организация повечето от тях са жилищно строителство (от еднофамилни къщи до апартаментни комплекси), стандартът отдавна се е пренесъл във всички други строителни сфери: в обществените сгради - училища, университети, болници, общежития, в търговските и офис-центрове и индустриалните предприятия. Той е приложим и при модернизацията на стари сгради – по този начин вече са санирани част от старите панелни комплекси в Източна Германия.

Пасивните сгради се проектират така, че да се възползват оптимално от слънцегреенето в различните сезони и се топлоизолират допълнително в съответствие с климата на съответния регион. В резултат консумацията на енергия за отопление и охлаждане в тях се намалява драстично. Стандартът е унифициран – той предвижда енергията за поддържане на комфортен микроклимат в сградите да е под 15 киловатчаса на кв. метър годишно. Това е енергийният "праг" в държавите, където той е официално въведен и се ползва с различни финансови стимули - Австрия, Германия, Швейцария, Чехия, Великобритания. Установено е, че достигайки такъв минимум сградите харчат с 80 % по-малко енергия от обикновените. В отделни провинции на Германия, Австрия и Швейцария той вече е задължителен при строителството на нови обществени сгради и не случайно в тези три държави пасивното строителство е най-разпространено. В момента в Австрия 7 % от новото строителство е пасивно, а прогнозите на "IG Passivhaus Osterreich" са, че още следващата година то ще обхване ¼ от сектора.

На Балканите най-напреднала в това отношение е Румъния, където вече има пасивни сгради, а общо проектите в процес на изграждане са за площ около 3 000 квадратни метра. България е включена в статистиката на австрийската организация със скромните 200 квадратни метра. Става дума за две еднофамилни къщи, чието строителство тепърва предстои. Те са част от жилищен комплекс "Умни къщи", който ще бъде изграден в столичния кв. Горна Баня. Инвеститор е едноименно дружество с управител Васко Минев, а проектът е на "Студио АРХЕ", управлявано от арх. Георги Николов.

С мисия да популяризират пасивния стандарт за строителство в България архитекти, инженери и консултанти, както и водещи производители на материали за енергийно ефективно строителство, тази година се обединиха в "Информационна група пасивни сгради България". Групата организира Национална конференция по темата пасивно строителство. Тя ще се проведе на 10 декември в София под патронажа на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев. На събитието ще присъстват лектори от няколко европейски страни с традиции в тази сфера. Основните теми ще са предимствата и стимулите за строителството на пасивни сгради (в България засега няма такива, защото законът не прави разлика между енергийно ефективна и пасивна сграда). Ще бъде засегната и чисто потребителския въпрос – дали и с колко се оскъпява строителството с радикалните мерки за енергоефективност и в какви срокове се изплаща инвестицията от икономии на енергия.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче