Зелен

След като научният консенсус, че човешката дейност – изгарянето на минералните горива, унищожаването на горите и т. н. – в по-голяма или по-малка степен допринася за една по-топла и негостоприемна планета, е налице, човек може основателно да се запита защо е толкова трудно страните да договорят план, който да ограничи тези дейности?

Отговорът се крие в многото разломни линии, които прорязват многопосочно дискусите за изменението на климата. Тези дълбоки разделения ще се проявят още в началото на тази седмица, когато представителите на 192 държави се съберат в Копенхаген за климатичната конференция на ООН. Организаторите се надяваха да бъде постигнат международен пакт за намаляване на парниковите емисии и осигуряване на помощ за най-застрашените страни от покачващите се температури и морски равнища. Но различията са такива, че миналия месец световните лидери се споразумяха да отложат решаването на най-спорните въпроси за следващата година. Вместо това в Копенхаген те ще се опитат да постигнат необвързваща временна договореност, след което ще продължат работата за обвързващ договор през 2010 г. Разбира се, какво точно ще се случи, остава да видим. Това са някои от най-важните теми и спорни въпроси, които чакат решение:

Богати срещу бедни нации

Кой на кого трябва да плати и за какво? А колко? Страни като Боливия, Чад и Мавритания твърдят, че са по-уязвими от променящите се температури и притежават малко или никакви ресурси, за да се адаптират към изменящите се сезони и увеличените валежи или в най-лошия случай - да преместват голям брой хора. Бедните искат богатият свят да се задължи да намали емисиите си още повече. В същото време те искат да им се осигурят средства и технологии, за да могат да се подготвят за най-лошото и да развият чиста енергийна инфраструктура.
Междувременно богатите са заети да измислят как точно да се пресметне стойността на всичко това (някои оценки стигат до трилиони долари) и как да се разпредели "сметката".

Развити срещу развиващи се икономики

Тук е мястото, където постиндустриални икономики като САЩ и Европа, които са преуспели чрез изгарянето на горива, бълващи въглероден диоксид, противостоят на индустриализиращи се икономики като Китай, Бразилия и Индия. Последните негодуват срещу натиска да премахнат въглерода от енергийните си системи в момент, когато изживяват подем. Застоят между САЩ и Китай подчертава сложността на въпросите. Глобалните съперници се противяха на възприемането на конкретни цели за намаляване на емисиите. Заедно двете държави са отговорни за 40% от емисиите на парникови газове по света. Всички играчи взаимно се наблюдаваха с особено внимание. През последните седмици наддаването започна Бразилия, която беше последвана от САЩ и Китай, а миналата седмица се включи и Индия. Всяка държава предложи свои индивидуални емисионни цели. Всички обаче използват различни базови години, по които да измерват редукциите си, поради което не може да се прецени дали има паритет спрямо икономическото развитие.

Островни и континентални държави срещу тиктакането на часовника

В средата на октомври правителството на Малдивите, държава, съставена от ниски острови в Индийския океан, нарами екипировка за водолази и проведе 30-минутно заседание под вода в крайбрежните води на столицата Мале. Медийният трик трябваше да покаже на света проблема, пред който са изправени Малдивите и още 60 – 70 подобни държави, в случай че глобалното затопляне повиши морското равнище през идните десетилетия. Дори умерено покачване може да обезлюди известен брой острови и ниски крайбрежни територии. Политическият блок, образуван от тези държави, лобира за постигане на международно споразумение, което да спомогне за задържане на покачването на средните температури до 1.5 градуса по Фаренхайт или 2.7 градуса по Целзий. Те също така искат да редуцират глобалните емисии с 85% до средата на века. Съюзът на застрашените от глобалното затопляне държави, който включва относително добре развити икономики като Сингапур и едва оцеляващи като Хаити, тепърва ще провери своето политическо влияние на масата на преговорите.

Европа срещу Европа

Въпреки че Европейският съюз е в авангарда на развитието на възобновяемата енергия и намаляването на емисиите чрез схемата за търговия с въглеродни кредити, той вътрешно се бори с претенциите на различните държави за разпределението на квотите, помощта за развиващите се държави, точността при измерването на редукциите на парниковите газове, договорени през 1997 г. в Проткола от Киото. Европа като цяло е на път да изпълни до 2012 г. 8-процентната цел за намаляване на емисиите спрямо 1990 г., но не всяка държава е поела адекватната си тежест. Сред страните, които вероятно няма да изпълнят индивидуалните си цели по Киото, са Италия, Испания и, да, домакинът на преговорите в Копенхаген – Дания. Междувременно Полша и Естония спорят с Европейската комисия за това какво количество CO2 двете държави имат право да изхвърлят. И двете са силно зависими от въглищата за производство на електричество.

ОПЕК срещу чистите технологии

Държавите, добиващи петрол, са разтревожени от въздействията на една бъдеща глобална сделка за климата. Те все повече и по-силно застъпват тезата, че всяко споразумение, което би намалило зависимостта от фосилни (минерални или още наричани въглеводородни) горива трябва да включва компенасации за загубените им приходи. Докато различни екологични организации и заинтересовани страни отхвърлят този аргумент като явна "маневра", Саудитска Арабия упорито го използва. Нефтопроизводителите съвсем не са лишени от възможността да размътят блатото на преговорите.

В същия момент разработчиците на технологии за вятърна, слънчева и други видове възобновяема енергия очакват големи приходи, ако най-големите държави замърсители, в това число и САЩ, се съгласят на обвързващо споразумение. Големите световни банки също се надяват на това, тъй като ще се разшири търговията с емисии. През следващите две седмици лобисти от всички сфери на дейност ще се опитват да спечелят на своя страна делегатите.

Въглероден данък срещу въглеродна търговия

Много експерти твърдят, че единственият начин да се справим с климатичните промени е като се постави цена на въглерода. Други казват, че най-добрият начин да направим това, е чрез създаването на система за ограничаване и търговия с емисии, в рамките на която на различните индустрии се дават разрешителни за емитиране на CO2 до определено ниво. Компании, които емитират по-малко от ограничението, могат да продават излишъка на въглеродна борса, където по презумпция фирми, които са надвишили лимита, ще го изкупят, за да продължат да замърсяват. Общият брой на разрешителните не трябва да е повече от крайната цел за намаляване на емисиите.

Европа разполага със схема за търговия с емисии от 2005 г. Някои критици на този подход обаче твърдят, че такива системи са ненужно сложни и са предразположени към манипулация. Според тях по-просто решение би било да се въведе въглероден данък. Но докато търговията с емисиите представлява фундаментален принцип в преговорите в Копенхаген и в законодателните обсъждания в американския Конгрес, застъпниците на въглеродната такса остават все повече настрани.

Спешни мерки или отлагане на решенията

Идеята, че човешките същества побутват термостата на планетата нагоре е широко възприемана от климатолозите. Но колко бързо нещата се променят, до каква степен, къде и след какъв праг трябва да оставим всяка надежда – това са въпроси, на които далеч не може да се отговори еднозначно. През 2008 г. ученият от НАСА и климатичен гуру Джеймс Хансен идентифицира горната граница за концентрация на въглероден диоксид като 350 ppm (частици въглерод на милион). Настоящите нива са близо до 390 ppm. Според други няма причина нито за паника, нито за световно споразумение за климата, което да смачка икономиките. Тези хора вярват в човешката изобретателност, като смятат, че инженерни проекти в планетарен мащаб (като разпръскването на морска вода в атмосферата, за да се подобри способността на някои облаци да отразяват светлина и топлина – да, това е истинска идея) в крайна сметка ще разрешат проблема.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче