Зелен

Промените в Закона за генетично модифицираните организми (ГМО) предизвикаха остри реакции и коментари сред представителите на природозащитни и граждански организации. С декларации, петиции и протести, представителите на неправителствени организации и сдружения се противопоставиха на законодателните промени още в края на миналата година, когато проектът за промени в закона беше разгледан от Министерския съвет и беше внесен в Народното събрание. Вече изтече срока за постъпване на предложения към разглежданите изменения в закона за ГМО между първо и второ четене на проекта в НС, но коментарите и протестите срещу промените продължават.

ОПАСЕНИЯТА

Основните тревоги на представителите на природозащитни и граждански организации са свързани с пускането на пазара на генетично модифицирани (ГМ) храни в резултат на либерализирането според тях на закона, както и с унищожаването на биоразнообразието в страната.

Допускането на свободно използване на ГМ организми ще доведе до невъзможност да се опази биоразнообразието в страната, се посочва в разпространена през миналия месец петиция на
инициативен комитет от родители и граждани, адресирана до министри, омбудсмана и медиите. Според представителите на инициативния комитет традиционните български култури и
екологично чисти хранителни продукти ще бъдат генетично замърсени и ще загубят своите пазари и конкурентоспособност, а последствията за българското биологично земеделие ще са
необратими.

Ако през следващата година започне широко въвеждане на ГМ растения, в резултат на подготвяните законодателни промени,

до 4-5 години в България няма да има район без ГМО

поради спецификата на разпространението им, смятат от асоциация "Активни потребители", която организира протест срещу либерализирането на закона в средата на януари.

Според представителите на асоциацията, дори при действащите забрани, не може да се извърши ефективен контрол върху разпространението на ГМО. Според сегашния закон, ако даден хранителен продукт съдържа над 0.9 % ГМО, това трябва да е изписано на етикета му, а само за първите девет месеца на 2009 г. експерти на РИОКОЗ са установили, че в много храни от търговската мрежа, сред които колбаси, вафли и соеви продукти, има съдържание на ГМО над 2 на сто, без това да е обозначено на етикета, подчертават от "Активни потребители.

ОТСТОЯНИЯТА

В края на миналата седмица учените от Консултативната комисия по ГМО обсъдиха на свое заседание промените в закона, както и предложение за изменение и допълнение на технологичните норми, с които се определят отстоянията на ГМ културите от тези, отглеждани по биологичен и конвенционален начин.

Комисията се състои от 15 хабилитирани учени от различни области - представители на БАН, университетите и други научни организации от цялата страна. В комисията са включени, но без
право на глас, по един представител от Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните, Министерство на здравеопазването, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на транспорта, Министерство на образованието и науката, Комисията за защита на потребителите и трима представители на неправителствени организации.
Присъстващите на заседанието 10 представители на комисията определиха на петчасово заседание отстоянията за различните култури, които ще бъдат записани в приложение към промените в закона за ГМО. Учените отхвърлиха съществуващата до момента в законодателството

30-километрова буферна зона

между двата вида култури, с мотива, че тя прави закона неработещ, въпреки, че той съществува от няколко години.

За пшеницата учените се обединиха около необходимо отстояние 1000 метра, а за царевицата беше приет вариант от 800 метра.При овощните култури беше прието отстояние 1000 метра, за лозата - 300 метра, за тютюна - 1000 метра, за маслодайната роза - 2000 метра, за памука - 400 метра, за цвеклото - 1000 метра. Отстоянието за зелето, доматите и останалите зеленчукови растения също е 1000 метра. За индустриалната цикория беше прието отстояние 500 метра.

УЧЕНИТЕ

Комисията се съобрази с международните норми и практиката на другите страни и при определянето на отстоянията между двата вида култури у нас е взета предвид горната им граница, каза след заседанието в интервю за БТА председателят на комисията проф. Райчо Димков. По думите му със заложените в стария закон огромни отстояния, на практика законът е бил неработещ, въпреки, че съществува от няколко години.

Със законодателните промени искаме да се отвори възможност за изследвания, посочи професорът. Не бива заседанието на комисията да се счита за "зелена светлина" и да се смята, че още от есента на 2010 г. или 2011 г. ще бъдат засети есенници с ГМ семена, подчерта той. Този въпрос трябва да мине през агротехнически научно-изследователски етапи и едва тогава да се отиде към мащабиране и технологично култивиране в промишлени условия, т.е. да се стигне до пазара, отбеляза специалистът.

В отговор на въпрос кога реално у нас ще могат да се засеят ГМ култури и кога те ще могат да стигнат до пазара, професор Райчо Димков каза, че ако се приеме, че през 2010 г. се залагат основите за

навлизане на биотехнологичното земеделие в България,

това може да стане в десетилетието до 2020 г. По думите на професора най-голям напредък в научно-изследователската работа в света има при ГМ царевица, а в някои страни напредък има и при соята, тютюна и памука.

Запитан кога ГМ царевица може да бъде засята реално у нас,при спазване на всички законодателни ограничения, професорът изрази предположение, че това може да се случи през следващите 3-4 години. Това не означава, че всичките царевични посеви ще бъдат с такава царевица, всъщност това ще става поетапно, внимателно, при спазване на принципа на предпазливост, подчерта проф. Димков.
Професорът каза, че се чувства спокоен за отстоянията, които комисията е определила, тъй като е отчетен и релефът на страната по отношение на разпространението, силата и посоките на вятъра.

Ако трябва да съпоставим различните опасности, опасността от другите типове замърсявания, които нямат нищо общо с ГМО, са много по-големи и тъкмо това ме кара да бъда спокоен по отношение на възприетите предложения за отстояния, посочи експертът.

Въпреки, че предложенията на консултативната комисия за отстоянията и промените в закона за ГМО не са задължителни и тепърва ще бъдат обсъждани в Народното събрание, те предизвикаха остри реакции сред представителите на природозащитни организации.

ПРИРОДОЗАЩИТНИЦИТЕ

Оценявам работата на консултативната комисия като престъпен компромис със здравето на гражданите и интересите на българските земеделци, каза в интервю за БТА юристът Свилен Овчаров, представител на сдружението "Зелени адвокати", който участва в заседанието на комисията без право на глас. По думите му учените са готови да "отворят вратата" за ГМО в България и не мислят за българската природа.

Единици от тях помислиха за принципа на предпазливостта по протокола от Картахена за биосигурността, който казва, че при съмнение или липса на изследвания, принципът на предпазливостта предполага

забрана, докато не се установи ефектът от съответния ГМО,

посочи Овчаров. По думите му по-голямата част от учените имат интерес да пуснат големите мултинационални компании за ГМО в България, с цел да "налеят" пари в научните изследвания за ГМО в страната, поради слабото финансиране на този отрасъл.

Адвокатът изрази мнение, че учените от комисията не разполагат с най-новите изследвания за рисковете от ГМ култури и преценките им са основани на информация отпреди 5-10 години.
Всички мултинационални компании, занимаващи се с ГМО, са отвъдокеански и източват пари от земеделието на Европа, смята юристът. По думите му те "зарибяват" земеделците с евтини семена през първата година, цените на които се вдигат впоследствие.

Почти невъзможно е "изчистването" на земята

след отглеждането на ГМ култури, тъй като на същата територия впоследствие не могат да се сеят култури, които не са ГМ, посочи Овчаров.

По думите му това, както и фактът, че ГМ култури заразяват посевите в съседство, правят земеделците "крепостни селяни" на мултинационалните компании, които ги принуждават да плащат и огромни такси за патенти на семената. Увеличава се и потреблението на хербициди и пестициди, продавани от същите мултинационални компании, отбеляза Овчаров.

Комисията намали в десетки пъти отстоянията за някои от културите спрямо предложенията на МОСВ, а спрямо заложените отстояния от 30 км в стария закон, някои отстояния са намалени стотици пъти, коментира адвокатът. Като грешка той посочи фактът, че комисията е вземала предвид отстоянията между ГМ култури и конвенционалното земеделие в другите страни, и тези разстояния са записвани за отстояния в България между ГМ културите и биоземеделието и зоните от НАТУРА 2000. Това е пряка заплаха за НАТУРА 2000 зоните и за опазването на приоритетните видове и биоразнообразието в тях, посочи Овчаров.

Според него това ще доведе до нова наказателна процедура за България заради неопазване на НАТУРА 2000 зоните от ГМ култури. Малките отстояния до зоните за биологично земеделие ще доведат и до загуба на сертификатите от всички сертифицирани земеделски производители, които вече няма да могат да продават по-скъпо своите биологични храни, защото при такава близост съществува риск,отбеляза адвокатът.

В отговор на въпрос кога смята, че реално ще може да се засади ГМ царевица у нас, след като в момента се говори единствено за научни изследвания, Свилен Овчаров изрази предположение, че след приемането на закона за ГМО големите мултинационални компании ще започнат засяването на индустриални площи с ГМ семена до една-две години. Запитан дали отстоянията от 30 км в стария закон не са го правели неработещ, Свилен Овчаров посочи, че големите отстояния са били сложени именно затова, законът да бъде неработещ, тъй като е имало обществено мнение и политическа воля да няма ГМО в България.

Сега общественото мнение е още по-настръхнало срещу освобождаването на ГМО в природата и пускането им на пазара, подчерта юристът. "Тези отстояния трябва да останат, защото това
де юре не е забрана за ГМО в България и удовлетворява изискванията на Европейската комисия. Де факто, обаче, прави невъзможно отглеждането на индустриално количество ГМО в
България, тъй като големите мултинационални компании имат икономически интерес само от големи площи с такова земеделие", каза Овчаров.

ЕКОМИНИСТЕРСТВОТО

От МОСВ определиха като неоснователни страховете, че със законопроекта се либерализира продажбата на храни и фуражи, съдържащи генетично модифицирани съставки, и се "позволява" засаждането на ГМ култури с търговска цел. Законът за ГМО не третира храни и фуражи и това е изрично постановено в член 2, ал. 2, т. 3, посочиха от екоминистерството. От ведомството подчертаха, че в обхвата на закона, който се разглежда в НС, влизат лабораторни научни изследвания и освобождаване в околната среда, което означава

единствено полеви опити с научни цели,

а не засаждане на ГМО култури с търговска цел, нито с цел използване в храни, фуражи и лекарства.
Като мотив за промяната в този закон, от МОСВ посочиха, че България трябва да приведе своите процедури в съответствие с тези, действащи в останалите страни - членки на ЕС.

Уеднаквявайки процедурите, България се присъединява към системата за контрол вътре в ЕС, с което процесът не само че не се либерализира, а напротив - въвежда се допълнителна превенция на европейско ниво, подчертаха от екоминистерството.

Процедурата предвижда всяко заявление за полеви опити (освобождаване на ГМО в околната среда) да се разглежда поотделно, за всеки конкретен случай. Подадените заявления в МОСВ, ще се изпращат до ЕК и до другите държави - членки на Европейския съюз, като всяка от тях поотделно ще се произнася със становище.

Едновременно с това, досието, което съдържа оценка на риска за околната среда, ще се разглежда от консултативната комисия на учените. В резултат на коментарите на ЕК, на държавите-членки на ЕС и на становището на комисията, ще се подготвя решение на министъра на околната среда и водите. Преди, обаче, той да вземе решение, ще се прави и широко обществено обсъждане на всеки конкретен случай, информираха от екоминистерството.

С проектозакона се предвижда да отпадне забраната, въведена за няколко ГМО култури за цели, различни от храни, фуражи и лекарства, като остава режимът за издаване на разрешителни за всеки конкретен случай, отбелязаха от МОСВ.

Отпада и забраната за пускането им на пазара, тъй като това е процедура, която се осъществява на европейско ниво с участието на всички държави-членки. Преди да се издаде разрешение за пускане на пазара на даден ГМО продукт за цели, различни от храни, фуражи и лекарства, ще се извършва

съгласуване с всички държави-членки и с ЕК.

При липса на възражения, издаденото разрешение за пускане на пазара ще бъде валидно за територията на целия ЕС.

Редица ограничения, съществуващи в сегашния Закон за ГМО, се запазват, а в допълнение след консултации с неправителствените организации и научните среди се предвижда и въвеждането на допълнителни ограничения. Запазва се забраната за освобождаване в околната среда в зоните от националната екологична мрежа Натура 2000, както и в определен буферен пояс около зоните в зависимост от конкретната култура, както и около полета с култури, отглеждани по биологичен и конвенционален начин.

Проектозаконът въвежда и т.нар. предпазна клауза, съгласно която страната ни може да забрани употребата и пускането на пазара на определен ГМО продукт, разрешен в рамките на ЕС, ако на основа на нови данни и доказателства установи, че този продукт би имал неблагоприятно въздействие върху околната среда или човека. Също така се запазва автоматичното активиране на предпазната клауза, ако такава е въведена за даден ГМО продукт в друга държава - членка на ЕС, поясниха от екоминистерството.

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова коментира за БТА, че за засилване на контрола върху ГМО ще се разчита от една страна на регионалните инспекции, а от друга - на
неправителствените организации и гражданското общество. Ежедневно получаваме сигнали за нарушения и подозрения за нарушения на екологичните изисквания и се опитваме да реагираме веднага, посочи министърът.

Вчера преди заседанието на кабинета министърът на околната среда и водите Нона Караджова потвърди позицията на премиера Бойко Борисов, че цялото правителство е против използването на ГМО в България. Законът, който приемаме за ГМО се отнася единствено и само за опити в лабораторни условия и в опитни полета и за пускане на пазара за цели различни от храни, фуражи и култивиране. Към момента няма искане за полеви опити с ГМО в България, няма и индикации, че ще има такива искания, каза Караджова.

Много по-важна е темата за контрола на храните и фуражите, които съдържат ГМО, защото на територията на ЕС са разрешени за ползване като съставки няколко вида царевица, соя, памук и рапица и един вид захарна тръстика, които съдържат ГМО, допълни Караджова. Опитите с ГМО могат да са само повод да се дискутира с обществото използването на генномодифицирани
организми. Опасността не идва от опитите, а от липсата на добра контролна система на храни и фуражи, отбеляза тя.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче