Зелен

Или как ползите от природата могат да се преведат на езика на бизнеса?

Не е сложно. Представете си, че сте собственик на ресторант и формирате цените – ще вземете предвид стойността на покупките, които правите, разходите за поддържане на сградата, заплатите на служителите, времето и ресурсите за приготвяне и сервиране на ястията, данъците... Това ви дава крайната цена на продукта.

А сега си представете, че формирате цена на услугата, без да калкулирате например човешкия труд или пък зеленчуците, които купувате – все едно ги получавате отнякъде даром. Това, разбира се, не е възможно в ресторанта, но реално се случва в много други дейности. Да вземем за пример цената на водата. Тя е формирана на база разходите за улавяне, транспортиране, третиране (ако се налага) и пречистване на отпадъчните води. В повечето случаи отсъства плащане за самия суров материал – предсказуемо количество чиста вода, което се осигурява от природата. Дори и да има такова, приходите се използват за изграждане на нова инфраструктура за ползване на ресурса, но не и за опазване на екосистемите, които го поддържат - количествено и качествено.

Един пример за екоуслуга Биоразнообразието в реките и влажните зони улавя и преработва замърсителите и фините частици и по този начин пречиства водата, което се явява услуга за обществото – разграждане и абсорбиране на замърсителите. Тези функции, които са природни процеси, могат да се разглеждат като услуга към хората, които се възползват от наличието на натурална чиста вода. И в случай че тази способност на реките да се самопречистват е нарушена, следва да се инвестира във възстановяването й

Това, което получаваме от природата, в последните години все по-често се нарича екосистемна услуга. Думата услуга е ключова, защото е тривиална част от ежедневието. Ние получаваме ежедневно много и различни услуги като част от икономическия модел, с който сме изградили света си. Все повече природата заема своето място в обществения дневен ред и хората ясно показват разбиране за това, че тя им носи определени ползи. Когато обаче се вземат управленски решения, природата се оказва извън уравнението – нейните стоки и услуги не разполагат с изписана на етикет цена. И понеже човек не плаща директно за чист въздух или вода например, се е вкоренила илюзията, че те нямат икономическа стойност и са неизчерпаем ресурс, от който можем да гребем с пълни шепи, че са даденост. И така до доказване на противното. Резултатът може да бъде само един: доказване на противното - погрешни управленски решения, които реално ощетяват природата, икономиката на страната и отделния потребител.

Решението на проблема е очевидно – вкарването на тези ресурси като фактор в икономическото уравнение. Ако до този момент те не са влияели при оценяването разходи/приходи,  сега концепцията за екосистемните услуги е реалният двигател на промяна в разбирането на околната среда и оцеляването ни.

Всеобщо е възприятието, че тези услуги ще бъдат на разположение вовеки. И това вероятно щеше да бъде така, ако хората не оказваха въздействие върху природата - практически почти всяка дейност, която изменя естествения кръговрат на веществата, води до влошаване на състоянието на екосистемите. Бракониерството ни лишава от възможността да се наслаждаваме на дивите животни и директно уврежда биологичния контрол. Застрояването в планините води до обезлесяване, ерозия на почвата и ни лишава от желаното (и необходимо) усамотение сред природата. Изграждането на хидротехнически съоръжения променя естествения отток на реките и оттам всички биологични процеси в тях. Прекомерното замърсяване на въздуха убива горите, които не са в състояние да поемат отрови над определени концентрации. Климатичните промени например могат да превърнат една планина в смъртоносен капан за много видове и да направят екосистемите уязвими за болести и пожари.

За да получаваме висококачествени екосистемни услуги, трябва да опазваме екосистемите, които ги осигуряват, а това в днешния комерсиален свят е възможно само ако ясно осъзнаваме тяхната икономическа стойност.

Екосистемните услуги могат да се разделят на:

• Материални (продукти, добити от екосистемите - те са извън всякакъв спор): храна, вода, дървесина, етерични масла, генетични ресурси и др.
   
• Регулиращи (ползи от регулационните процеси в екосистемите): пречистване на въздуха, водите и почвите, регулиране на климата, ерозията, болестите и вредителите, намаляване на щетите от природни бедствия и др.
   
• Културни (нематериални ползи от екосистемите): образователна и естетическа стойност, чувство на принадлежност, рекреация и др.
   
• Поддържащи (услуги, необходими за предоставянето на всички останали екосистемни услуги): почвообразуване, фотосинтеза, кръговрат на веществата и др.

Как екоуслугите на природата да се включат в икономиката

Първата стъпка – дефиниране на екосистемните услуги: да й се даде физическо обяснение и да се разбере по какъв начин някакъв процес в природата функционира така, че предоставя услуга, и после да се конкретизира кой има полза от нея, както и по какъв начин се предоставя тази услуга.

Втората стъпка – икономическото им остойностяване: за да можем да определим конкретни плащания, трябва да знаем каква е реалната стойност на услугата. Екосистемните услуги имат стойност, но тъй като повечето (материалните са изключение) не се купуват и продават на пазара, е много трудно да се определи тяхната цена. За да се справят с този проблем, икономистите оценяват природните ресурси по техния цялостен принос към благополучието на хората, като терминът, който се използва, е цялостна икономическа стойност. Последната се състои от стойности на ползване (пряко, косвено, потенциално) и стойности, които не са свързани с ползването на природните ресурси (наследственост, съществуване само за себе си).

Трета стъпка – схеми за плащанията: накрая можем да създадем схеми за плащания на екосистемни услуги, с което се създават финансови стимули за ползвателите и мениджърите на ресурси за доброволно адаптиране на дейности и технологии, които създават екологични ползи. Използването на такива плащания за генериране на средства за опазване на природата е сравнително ново явление – повечето схеми са създадени в последните 20 години. Въпреки това плащанията стават все по-популярен източник на финансиране, особено на частни земи. Правителствените плащания към фермери за опазване или възстановяване на местната растителност или за адаптиране на екологични земеделски практики са два често срещани примера за плащания за екосистемни услуги.

Докато много схеми за плащания разчитат на публични средства, други се опитват да уловят готовността за плащане на частните ползватели (бенефициенти) на екосистемни услуги. Търсенето от бенефициентите може да бъде доброволно, например предпочитането на екологични продукти и услуги от потребителите или принос от страна на най-големите потребители на води в полза на дейности за опазване на горните течения. Освен това търсенето на екосистемни услуги може да произтича от правни задължения за избягване, минимизиране или компенсиране на екологични щети като плащания за редукции на въглеродни емисии от индустрии, които са обект на емисионни ограничения, или плащания към банки за опазване на влажни зони от страна на ползвателите на земи в САЩ.

На теория схеми за плащания могат да бъдат създадени за всяка екологична услуга. На практика схеми за плащанията са най-добре развити за екосистемни услуги, които са ясно дефинирани, високо оценявани от бенефициентите и/или имат правна защита от правила, които насърчават пазарите и търговията. Тези условия варират в отделните страни, което води до разнообразен опит с плащанията за различни екосистемни услуги на различни места. Последните усилия да се документират плащанията показват, че подходът намира все по-широко приложение в различни части на света.

Природата на планетата в долари Икономическото остойностяване на екосистемните услуги се дискутира в научните кръгове повече от половин век, но този род проучвания не получават голямо внимание до публикация на американския учен Робърт Костанца и съавтори през 1997 г., в която се изчислява, че общата стойност на услугите, предоставяни на човечеството от световните екосистеми, възлиза на 33 х 1012 щатски долара годишно (при стойност на световния БВП от 18 х 1012 долара). Въпреки критиките, че авторите са надценили стойността на природата, тъкмо тази публикация извежда темата за екосистемните услуги и остойностяването им сред широката публика. Оттогава по темата са правени хиляди проучвания навсякъде по света и много от методите се считат за ясно установени, а резултатите – за напълно реалистични. Няколко подобни изследвания през последните години бяха направени и в България. С подобна методология през 2007 г. например беше оценена стойността на икономическите услуги, предоставяни от екосистемите на Родопите. То е публикувано в интернет (www.rodope.org/images/ecosystem%20services%20with%20annexes.pdf)

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче