Зелен

Неадекватните екооценки на инвестиционните проекти в защитените зони от "Натура 2000" в цялата страна могат да станат повод за поредна жалба до Брюксел и наказателна процедура. За това предупреди екокалицията "За да остане природа". Ако се стигне до такава процедура за неспазване на европейското екозаконодателство и съд, България може да загуби достъп до регионалните фондове на ЕС - не би се съгласила да налива пари в инфраструктурни проекти, които са в противоречие със законодателството й, посочиха природозащитниците.

Според неправителствените организации, в масовия случай т.нар. "оценки за съвместимост" в защитените зони се правят про форма, с непроверени научни данни и инвеститорите, които ги поръчват, ги манипулират. "Става дума за всички оценки за съвместимост от датата на присъединяването на България към ЕС до днес, в това число за автомагистралите Струма и Тракия, за пречиствателни станции и т.н.", посочи Андрей Ковачев от сдружение "Балкани". Министерството на околната среда и подчинените му екоинспекции пък нямат нито научен, нито административен капацитет да преценяват качеството на всички доклади за оценки, които постъпват при тях, подчертаха природозащитните организации.

Фирмите, които поръчват оценки за съвместимост, обикновено не търпят отрицателни становища за проектите си от експертите, обобщи Росен Цонев, преподавател в Софийския университет, който участваше в разработването на мрежата "Натура 2000" и е ръководил няколко оценки за съвместимост. "Имам случаи, когато директно ми казват: "искам положителна оценка"", разказа Цонев. В друг случай експертът бил предупреден, че няма да му бъде платено, ако не оттегли отрицателното си становище. Миналата година той дори беше заплашен със смърт от представител на фирмата "ВЕИ Енерджи", която разработва проект за вятърен парк край град Гулянци.

По думите на природозащитниците, сред експертите има "популярни" имена, които смущаващо често работят по оценки за съвместимост. "Някои хора правят десетки екооценки едновременно, все едно са се клонирали на различни места в страната", каза Ковачев. Сред тези популярни експерти са зоологът от БАН Николай Караиванов, който преди години ръководеше екооценката на голям вятърен парк край Каварна. Според Добромир Добринов от организацията "Зелени Балкани", Караиванов е ръководил и оценките на няколко вятърни парка в Източните Родопи, без да взема предвид кумулативния ефект от изграждането на множество перки на едно място. Потърсен за коментар от "Дневник", Караиванов каза, че не знае в колко точно проекта е участвал досега. Експертът не можа да назове и броя на екооценките, които прави в момента, но каза, че сред тях има вятърни и фотоволтаични паркове, вилни селища и отделни постройки. "Не всичките ми становища са положителни - случвало се е като съм наясно, че някой проект не може да се случи на конкретното място, да уведомявам инвеститора и проектът да се изменя", защити се Караиванов.

Друго популярно име, изтъкнато от природозащитниците, е шефът на Централната лаборатория по обща екология на БАН Вълко Бисерков. Бисерков е ръководил оценките на курортното селище "Ривърсайд вилидж" край Иракли на фирмата "Суис пропъртис" например. Янина Танева от гражданската група "Да спасим Иракли" даде пример с две противоречиви констатации на Бисерков в докладите му за съседни сгради на вилното селище. В единия експертът пише, че на мястото никога не са се срещали костенурки и два защитени вида смок, а в другия посочва, че е имало такива преди корекцията на корито на р. Вая през 2007 г. Впрочем тази "корекция", поръчана от тогавашното Министерство на бедствията и мотивирана с превенция от наводнения край река Вая (на която е вилното селище), стана причина за отделна наказателна процедура срещу България, понеже тогава бяха изсечени няколко хектара заливни гори.

През март организациите са внесли предложения за промени в Закона за биологичното разнообразие, с които да се променят правилата за оценките за съвместимост, но нищо от тях не е прието до момента и не е включено в сега обсъжданите в парламента промени в този закон, обявиха природозащитниците. Ако и Народното събрание пренебрегне препоръките, екоорганизациите ще започнат подготовка на новата жалба, заявиха те. Една от идеите им е екооценителите да внасят директно докладите с оценките си в министерството на околната среда, без цензурата на поръчителите. Друго предложение е специалисти, чиито доклади са били връщани заради дефекти от екоинспекциите, да не могат да практикуват няколко години. "Обсъждали сме тези предложения, но организациите в крайна сметка не ги внесоха при нас в писмен вид", коментира шефът на дирекция "Национална служба за защита на природата" в екоминистерството Михаил Михайлов. "Да, кадрите ни са малко и експертите са претрупани с доклади, но на този етап е абсурдно да назначим много нови", коментира шефът на НСЗП. Сега обсъжданите промени в парламента не касаят процедурите за екооценките - целта им е да бъде прекратена една от наказателните процедури срещу страната, открита миналата година - за грешно прилагане на директивата за местообитанията в българския закон, поясни той.

Едно от правилата, предложени от екоорганизациите, може да намери място в наредбата за оценките за съвместимост, каза Михайлов. Става дума за идеята един инвестиционен проект да се спира изцяло, в случай, че докладите по екооценката му се върнат няколко пъти заради лошо качество. "Така инвеститорите ще си правят сметката на какви експерти я възлагат", обясни Михайлов.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче