Зелен

Необичайно голямото количество дъждове по време на мусоните в Азия тази година доведе до най-катастрофалното наводнение в Пакистан за последните 80 г. То остави под вода една пета от територията на страната и предизвика една от най-големите хуманитарни кризи.

Количеството валежи по време на мусоните се е увеличило значително през последните няколко години в Пакистан и Западна Индия. Например през юли 2005 г. Мумбай е потопен от валежи, които достигат до 950 милиметра на ден, което довежда до смъртта на повече от 1000 души в един от най-засегнатите индийски щати - Махаращра. Миналата година поройните валежи в Северозападен Пакистан също взеха много човешки жертви.

Тези тенденции до голяма степен могат да бъдат отдадени, от една страна, на глобалното затопляне (което означава, че екстремните количества валежи са увеличаваща се тенденция по света) и феномените "Ел Ниньо" и "Ла Ниня" (период на нетипично охлаждане на повърхността на водата).

За да се разбере ролята на глобалното затопляне, трябва да се погледнат основните климатични тенденции в Южна Азия. Освен екстремните количества валежи в тази част на континента намалява и дебелината на ледниците в Тибетското плато, променя се моделът на валежите, намаляват техните количества и се забелязва по-бърз речен отток на реките в планините през зимата.

Как климатичните промени могат да обяснят това?

Първо, затоплянето на температурите води до по-малко валежи от сняг.

Освен това нестабилната атмосфера води до нарастване на конвекцията и интензивни валежи. По-нестабилната атмосфера предизвиква още повече движение на вятъра и по-малко странични отклонения в районите на Индия и Пакистан. Това е и причината защо мусонните валежи и вятър могат да бъдат по-високи в северозападната част на Индия и Пакистан и по-слаби в Североизточна Индия.

Скорошни изследвания на учени от САЩ също показаха, че метеорологията в планините се променя в резултат на аерозола, изпускан в атмосферата от урбанизираните области в Южна Азия.

Големият въпрос е в това дали колебанията на "Ел Ниньо", който определя климатичните колебания в целия район на Тихия океан и Южна Азия и Африка, ще се променят.
Въпреки че няма научен консенсус, според мен е много вероятно, ако се запази скоростта на изсичане на горите в Амазонка и топенето на сняг и лед в Тибетското плато продължи със същото темпо, да има и значителни промени на климатичните флуктуации. Това по всяка вероятност ще доведе до покачване на температурите в обширни територии, подобно на няколко зони около области около Тихия океан, където вече се забелязва колебание на температурите с няколко градуса.

Причината за притеснението от тези промени е, че силата на колебанията до голяма степен оказва влияние върху размера и местоположението на наводненията, сушите и ураганите. До периода 2020 - 2030 г. тези естествени колебания се очаква да са по-големи от промените, предизвикани от човека.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Лорд Джулиан Хънт е професор в университета "Делфт" и бивш генерален директор на британското метеорологично бюро (Met Office).

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче