Зелен

От лятото в българските магазини всички т.нар. безплатни торбички ще бъдат обложени с такса от 15 ст. на брой. В следващите години таксата ще расте и през 2014 г. ще стигне 55 стотинки.

Такова намерение обяви министерството на околната среда, а целта е постепенно да се сведе до минимум употребата на най-тънките от тях (с дебелина под 15 микрона). Тези дълголетни "еднодневки" от години се реят необезпокоявани из българските улици и междуградските пространства.

Дали торбичките за еднократна употреба в магазините ще намалеят и как точно предстои да видим. Засега никой няма ясна идея как култивираният 20 години навик да се пазарува с тях може да бъде заличен – трудно някой може да си представи например, че в "Лидл" или "Кауфланд" гражданите вече ще воюват за евтини банани и краставици, въоръжени с торби за многократна употреба за всеки вид плод или зеленчук.

От няколко години в България навлезе и едно технологично решение на естетическия (и реален екологичен в други части на света) проблем – разградимите торби. Вече мнозина са чували за дегрален, или торби от царевица.

Засега тези материали са слабо разпространени, но очевидно в бъдеще ще имат по-голямо приложение заради свойството им да се самозаличават от пейзажа по начин, безвреден за природата. Очевидно е обаче също, че те ще са само част от решението – ако не се подобрят разделното събиране и рециклиране на пластмаси и масовата култура на потребление, торбичките от алтернативни полимери ще останат само технологична екзотика.

Торбичките, които умират на открито

Дегрален, която се произвежда от търновската фирма "Екстрапак" (по лиценз на канадската компания EPI – Environmental Products Inc.), е само една от марките "оксо- и фоторазградими" полимери в България. Това са пластмаси, които се разграждат много бързо под въздействието на кислорода, ултравиолетовите слънчеви лъчи, топлината и влажността.

Свойството им се дължи на специална деградираща добавка при производството им, която намалява устойчивостта на химическата верига на полимера. Така, попаднали на открито, те се разграждат напълно - първоначално на лентички и малки късчета, които бактериите и гъбичките в природата разлагат до молекули (заради ролята на микроорганизмите в процеса тези полимери се наричат и биоразградими, което пък е причина да се бъркат с биополимерите – пластмасите от естествени растителни протеини – виж по-долу).

Крайният резултат е въглероден двуокис, вода и безвредна биомаса. Остатъците от разграждането са напълно безопасни за водата, почвата, растенията и живите организми. Целият процес отнема между 6 месеца и 2-3 години.

Скоростта на разпадане зависи от процента вложен разграждащ адитив – в тези торбички той е от 1 до 5%, обясни Цветанка Тодорова, зам.-председател на Българската асоциация "Полимери", която обединява големите преработватели на пластмаси в страната. От този процент зависи и оскъпяването на торбичките спрямо конвенционалните от полиетилен. По принцип то е незначително, коментираха търговци.

Освен "Екстрапак" голям производител на бързоразградими торбички е и друга търновска фирма - "Мегапорт". Нейният материал се нарича полидегралекс. Още един член на асоциация "Полимери" (ПАБ) произвежда такива – пловдивската фирма "Новиз", която внася биоразградимата добавка от Великобритания. По информация на БАП други 2-3 фирми внасят и готови бързоразградими пликове.

Както всички пластмасови пликове, бързоразградимите стават за рециклиране (преди да е започнал разпадът им). За торбичките над 15 микрона влагането на разградима съставка е неоправдано, смятат от БАП. Причината е, че разграждащата съставка на практика унищожава полимера, който все пак е ценна и ограничена суровина - в дебелите пликове той е доста повече. Според асоциацията големите торби трябва да се рециклират, така че те са проблем на разделното събиране на отпадъците.

Торбичките, които стават на тор

В България сред биополимерните продукти засега са познати единствено торбите от царевица, за чието производството вместо петрол се използва царевично нишесте. В света за производство на биополимери (биопластмаси) се използват и много други растителни суровини – пшенични култури, картофи, захарна тръстика, както и от хранителни отпадъци – от градския боклук или остатъците от млекопреработването.

Всички тези пластмаси се разграждат бързо и не замърсяват природата. Засега производството на биополимери е символично на фона на конвенционалните полимери – те заемат по-малко от 1% от общия дял на пластмасите на пазара за суровини, посочиха от БАП. Засега те са и по-скъпи. Което ги прави подходящи за дебели пликове за многократна употреба, каквото е и основното им приложение в момента.

За разлика от оксоразградимите торбички биопластмасовите се разграждат не на открито - по полетата и клоните на дърветата, а в почва, изцяло благодарение на микроорганизмите. За целта се нуждаят от приток на въздух. Така в рамките на 1-3 години те се разграждат на въглероден диоксид, метан, вода и биомаса, а крайният продукт е компост (тор). Според БАП това им качество ги прави подходящи за торби за събиране на органични отпадъци.

Заради риска да се прави тор от неподходящи – токсични или на практика неразградими по биологичен способ материали, в Европейския съюз действа и специален стандарт за компостируемите материали - EN 13432, обясниха от асоциацията. Стандартът определя критериите за компостируем материал, изключвайки автоматично от списъка традиционните пластмаси, стъклото, полимерите, съдържащи тежки метали и т.н.

Те биха намалили качеството на произведения компост, което би го направило неподходящ за земеделие и търговски неприемлив. Този стандарт изисква материалът да е разградим, включително когато попадне във вода.

И "Екстрапак", и "Мегапорт" произвеждат торбички, сертифицирани по европейския стандарт – съответно марките "Екометер" и "Екодегралекс плюс".

Ами хартията?

Според асоциацията на преработвателите на пластмаси хартията не е удачен заместител на полиетилена както от екологична, така и от функционална гледна точка, и не може да бъде негова масова алтернатива. Като страна, която масово използва хартиени опаковки, са известни САЩ, където обаче ежегодно заради това производство се изсичат 15 милиона дървета, посочиха оттам (същите тези дървета обаче, обикновено тополи, са посадени точно с тази цел, така че негативният ефект върху природата в случая е преувеличен).

Качествата на книжните торби обаче ги поставят по-ниско от пластмасата. Например от 1 килограм полиетилен могат да се произведат около 500 торбички с дебелина до 10 микрона и товароносимост от по 3 килограма всяка. От същото количество хартия могат да се направят максимум 100 торбички с полезен товар до килограм. Освен  това полиетиленовите са непромокаеми. Не на последно място, посочват от БАП, хартията може да се рециклира до 3 пъти, а полиетиленът – до 30 пъти.

ФАКТИ:

- В повечето европейски страни, където има въведена екотакса върху полиетиленовите торбички, тези, отговарящи на европейския стандарт ЕN 13432 за биоразградимост

- Най-близката до България лаборатория за установяване на оксоразградимост в пластмасата е в Италия. Изследването не е сложно, но е продължително, казват от БАП

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче