Зелен

България е сред европейските страни, които в следващите десетилетия най-силно ще бъдат засегнати от воден стрес - суши и наводнения в резултат на промените в климата. Такава прогноза обяви днес метеорологът проф. Веселин Александров от Българската академия на науките на семинар за подготвяния 8 - годишен национален план за действия по изменението на климата (2013 - 2020 г.). Другите страни с воден стрес ще са Испания, Гърция и южните части на Италия. В резултат паралелно с водния недостиг през лятото ще зачестят наводненията и свлачищата през зимата, прогнозира ученият.

Почти всички сценарии за предстоящите климатични промени предвиждат спад на валежите през летния сезон по целия Балкански полуостров, посочи Александров. В комбинация с очаквания ръст на летните екстремуми - дните с температури над 25 градуса, те ще имат негативен ефект върху реколтата и човешкото здраве. Песимистичните сценарии за България прогнозират повишаване с 4-5 градуса на температуите в Тракийската низина и още няколко района, каза Александров. Такива температурни промени ще доведат до спад в добивите на царевица например, което означава, че страната ще трябва да се преориентира към други, по-устойчиви земеделски култури.

Топлинните вълни през лятото могат да повлияят негативно и туризма, причинявайки отлив на туристи от Черноморието. Те неминуемо ще повлияят и горите в България, тъй като 60 % от горския фонд е в зоната под 800 метра н.в., където са най-уязвими от жегата.

За последните 20 години пожарите в България вече са се увеличили 7 пъти, валежите са намалели с 30 %, температурата в градовете се е повишила с 1.8 градуса, а периодът на снегозадържане се е съкратил с 40 на сто, сочат данните на БАН.

Една от основните задачи на бъдещия национален план за климата ще е да очертае начините, по които България ще постигне задължението си до 2020 г. да намали с 20 % парниковите си емисии спрямо нивото им от 1988 г. (когато са били около 142 млн. тона годишно). За целта ще бъдат набелязани серия от конкретни мерки по икономически сектори, необходимите за тях финансови ресурси и институциите, които ще ги контролират. Създаването на такъв план не е изрично задължение на държавата, инициативата е на екоминистерството, каза днес шефът на дирекцията за климата във ведомството Миля Димитрова. До 2008 г. са действали други такива планове и много от мерките по тях са били изпълнявани, но не са докладвани и отчитани, поради което не може да се изчисли ефектът от тях, каза координаторът на работната група Ивона Грозева. В бъдеще това ще бъде коригирано, посочи тя. До края на ноември ще бъдат обявени мерките за намаляване на емисиите по сектори, а до края на януари догодина планът ще бъде приключен и пуснат за обществено обсъждане.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче