Как овцете и пчелите станаха отново лозари



В малкото градче Бад Кьосен в провинция Саксония-Анхалт, Германия, овце колтучат лозето, а оси и пчели се борят с вредителите вместо пестициди. Завръщането на тази традиционна "работна ръка" не само разкрасява живописните хълмове край долината на река Зале, но има и дългосрочна цел - ограничаването на ефекта от климатичните промени.


На 51 градуса северна ширина и приблизително на средата на пътя между Лайпциг и Ваймар долината, образувана от реките Зале и Унструт, е един от най-северните винопроизводителни региони в Европа. Някога основен за Източна Германия, след 1989 г. той страда от ефектите на силно индустриализираното земеделие, а и от естествените си дадености - хълмист терен и капризно време.


Масивите, разположени по склоновете около реката, някога са се радвали на слънце и ограничени валежи. В последните години обаче екстремното време - периоди на суша с 30-градусови температури, редуващи се обилни валежи от по 30-40 л на квадратен метър - ерозира почвите и допълнително усложнява трудната обработка.




Как овцете и пчелите станаха отново лозари

© InvestEU


Проблемите карат местната винарна "Клостер Пфорта", наречена на средновековния манастир край Наумбург, да търси изобретателни решения. С проекта LifeVinEcoS, осъществяван заедно с Университета за приложни науки в Анхалт, тя иска да установи научните ползи от забравени в региона техники за отглеждане на грозде - като саденето на зелени пътеки от диви цветя и билки по редовете и използването на животинска сила - или по-скоро апетит - за колтучене и плевене. Инициативата е финансирана с 800 хил. евро от програмата на Европейския съюз Life, чиято цел е да инвестира в проекти за устойчиво зелено развитие и един от три земеделски проекта, които Европейската комисия показа пред журналисти в рамките на кампанията #InvestEU.


Проектът, започнал през 2016 г., е едва в първата от своите четири години. Надеждата на "Клостер Пфорта", която е публична собственост, е резултатите му да убедят останалите винопроизводители да го приложат. На първо време от винарната са развили два микса от семена на 48 диви цветя и билки, ендемични за региона, които цъфтят целогодишно. Приспособени към местния климат, те не конкурират лозите за вода през сушавите периоди, докато ограничават ефектите на ерозията.


Сабине Тишев от агрофакултета към Университета за приложни науки в Анхалт (вдясно)

© InvestEU

Сабине Тишев от агрофакултета към Университета за приложни науки в Анхалт (вдясно)


Овцете пък се оказват евтин и "нисковъглероден" вариант за обгрижване на полегатите склонове - пуснати да пасат свободно, животните показват естествено предпочитание към тревите, билките и листата на гроздето. А периодичното окастряне на листата на храста, както и на новопоникналите филизи (колтучене) е необходимо, за да достигат слънцето, въздуха, хранителните вещества от почвата и насекомите до зреещия грозд. За целодневна паша в продължение на два периода от по два месеца в годината животните са прекарали средно само 2% от времето си в ядене на плодовете, твърдят от винарната.


Тези техники се оказват и алтернатива на мулчирането (засипването на почвата с материал, който да предотврати израстването на плевели и да задържа влагата). Редовете с диви растения, "обработени" от овцете, привличат повече пчели, оси и пеперуди от застрашени видове, които на свой ред привличат птици и са естествена мярка за борбата с вредителите. От винарната се надяват да докажат, че увеличеното биоразнообразие - от 50% до 60% сред растителните видове - ще привлече повече насекоми и особено диви пчели, чийто брой намалява със стряскаща скорост.


Как овцете и пчелите станаха отново лозари

© InvestEU


"Клостер Пфьорта" произвежда 21 вида вино, предимно от бели сортове. Целта на LifeVinEcoS не е да увеличи добива на грозде (винарите в Саксония-Анхалт имат наложен от провинцията производствен лимит от 90 хектолитъра на година), а да ограничи ефекта на климатичните промени и отпечатъка на самото земеделие върху природата. А не бива да се забравят и естетическите ефекти, разказва д-р Сабине Тишев, главен експерт по биоразнообразие към проекта. През Бад Кьосен минават едновременно винен, колоездачен и планински туристически маршрут и "Клостер Пфорта" разчита както на производството си, така и на редовни турове и дегустации в ресторанта, магазина и избата си - своя "винен музей", който пази от всички вина, произвеждани в региона.

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1480 Неутрално

    "Колтучат"???

    Съболезнования към всички либераст-толерасти за евроатлантическите ви ценности!
  2. 2 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 2694 Неутрално

    Иновативно, сега остава да научат овцете и пчелите да пият и и плащат естествено изпитото, щото то и клиенти трябват.

  3. 3 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2527 Неутрално

    От край време се чудя, как винопроизводството в Германия се слави, предвид климата и температурите там. Иначе, като външен вид на лозята са много добри, всичко е акуратно както сме свикнали да мислим за немските неща.
    Но освен труд, акуратност, пък дори и подобни меко казано екзотични технологии, си трябва най-вече слънце и подходяща почва.

  4. 4 Профил на cristo_n
    cristo_n
    Рейтинг: 2176 Весело

    Какво правят овцете?????????

  5. 5 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 2182 Любопитно

    Между овцете и пчелите има генетична връзка и тя се заключава във факта, че пчелите дават ПЧЕЛНО МЛЕЧИЦЕ! Пчелите имат връзка с лозята поради опрашването на съцветията, но при овцете не виждам връзка, която да ги прави лозари, освен швабите да са измислили нещо революционно!!!

  6. 6 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 2694 Неутрално

    До коментар [#4] от "cristo_n":

    Овцете дават мляко, вълна раждат агънца и накрая отиват курбан. За другото си трЕбат ора.

  7. 7 Профил на ЙЕИ
    ЙЕИ
    Рейтинг: 876 Неутрално

    До коментар [#1] от "Веселин Дечев":

    В шуменския край така казват на отчупването на леторасли и листа за да се открият гроздовете за зреене :-)

  8. 8 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1480 Неутрално

    До коментар [#1] от "Веселин Дечев":В шуменския край така казват на отчупването на леторасли и листа за да се открият гроздовете за зреене :-)
    —цитат от коментар 7 на ЙЕИ


    А овците като рупат листа не рупат ли и гроздето?

    Съболезнования към всички либераст-толерасти за евроатлантическите ви ценности!
  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 2508 Неутрално

    Интересно съчетание на производство с използване на природни живи ресурси.

  11. 11 Профил на buiko
    buiko
    Рейтинг: 786 Неутрално

    До коментар [#1] от "Веселин Дечев":

    Е колтучене е премахване на излишните филизи при доматите или при лозите, или други култури :)

  12. 12 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1332 Неутрално

    Това е идеалният вариант да гледаш лозе. Висока резитба/устойчив на студ сорт, не хамалуваш да загрибваш/, отдолу тревичка, която се коси/не хамалуваш да копаш/. Видях подобно нещо в западна Германия по тв, голям зелен пояс около града, не помня Мюнхен или Щутгард, дадено под наем на хората, обработка с машини от а до я, накрая отиваш в избата и ти пълнят багажника с бутилки. У нас умници-юнак пие, ахмак копа.

  13. 13 Профил на Стоян
    Стоян
    Рейтинг: 1488 Неутрално

    Хахахах, те това е поантата:

    "Целта не е да увеличи добива на грозде (винарите в Саксония-Анхалт имат наложен от провинцията производствен лимит от 90 хектолитъра на година), а да ограничи ефекта на климатичните промени и отпечатъка на самото земеделие върху природата. А не бива да се забравят и естетическите ефекти."

    Това си е направо гей земеделие по ЕСейски. Лозарството, разбираш ли, не било за добив на грозде, а за естетика. Не агрономи, а икебанисти са това.

  14. 14 Профил на Дразнител
    Дразнител
    Рейтинг: 870 Весело

    Във Франция поредния писък на градинарската еко-мода преди някой друг сезон бяха едни дребни козички, които да пасат по ливадата около къщата, вместо да пускаш бензинова косачка. Рекламираха ги като изключително всеядни - коприва, къпини и всякакви бурени хрупали безотказно. Добре, че продължих да ползвам косачката, защото еко-експеримента на комшията завърши със сметка за над 500€ за нови цветя, които бяха надлежно изпасани заедно с тревицата, къпините, малините и всичко, което се беше усладило на двете наети добичета. Та ако някой от вас реши да мине по-еко, да внимава, защото и на чимширите посягат!

    Защо "Титаник", а не "Аврора" ?!
  15. 15 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 894 Неутрално

    Във Франция поредния писък на градинарската еко-мода преди някой друг сезон бяха едни дребни козички, които да пасат по ливадата около къщата, вместо да пускаш бензинова косачка. Рекламираха ги като изключително всеядни - коприва, къпини и всякакви бурени хрупали безотказно. Добре, че продължих да ползвам косачката, защото еко-експеримента на комшията завърши със сметка за над 500€ за нови цветя, които бяха надлежно изпасани заедно с тревицата, къпините, малините и всичко, което се беше усладило на двете наети добичета. Та ако някой от вас реши да мине по-еко, да внимава, защото и на чимширите посягат!
    —цитат от коментар 14 на Дразнител


    Във Виена бях свидетел как от магазин за цветя(Dehner) хората масово плащаха над 300Е на количка за посадъчен материал. И това е поне 3 пъти в годината. Едва ли това им е проблема. Има си електрически пастири, с които се огражда това дето не искаш да се пасе. Като искаш мустаци, ти трябва и ножичка, за да ги поддържаш.

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах