Зелен

Преходът от изкопаеми въглеводороди към биогорива може да доведе до допълнително задълбочаване на парниковия ефект, до изсичане на много гори и до изпускане в атмосферата на допълнителни парникови газове, казват авторите на изследване, публикувано в списание Science.

До неотдавна всички климатични модели априори разглеждаха биогоривата като източник на енергия, от който не се увеличава концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата.

"Анализът, който направихме и който е най-подробният до момента, показва, че прякото и непрякото участие на техниката за обработка на земята, която работи с биогорива, може само да увеличи количеството на парниковите газове в атмосферата", казва водещият автор на публикацията Джери Мелило от морската биологична лаборатория на САЩ.

Освен това Мелило и колегите му са открили, че по-активното използване на азотни оксиди за производството на биогорива може да увеличи до края на века азотните оксиди (NO2) в атмосферата, което е много по-опасно от емисиите въглероден диоксид (CO2).

В своята работа учените са използвали глобален климатично-икономически модел, с помощта на който са проучвали какъв ще е прекият и косвеният ефект на емисиите парникови газове върху почвата и природата при нарастване на производството на биогорива.

За пряко влияние учените приемат използването само на нови площи за производство на биогорива, а като косвено – земеделската земя, върху която ще се отглеждат култури за биогорива, от която сега се добиват земеделски храни или се ползва за пасища. Това означава, че в стремежа си да увеличат площите за отглеждане на култури за биогорива хората ще изсичат гори и земеделските площи за храни ще намаляват.

Изследователите са разглеждали два възможни сценария. В първия те приемат, че за потребностите на индустрията за биогорива ще се изсичат гори и ще се отнемат земеделски земи, за да се отглеждат промишлени култури. Във втория сценарий необработваемите земи ще се запазят, но ще намалеят съществуващите земеделски земи, които се използват за добиване на храни.

Икономическият стимул и при двата сценария според Мелило трябва да бъдат по-големите глобални мерки за контрол на емисиите на CO2 от изкопаеми въглеводороди. Това означава да се стабилизира концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата до 550 части на милион (ppm). В момента тази концентрация е около 380 части на милион.

Предлаганите от учените модели водят до постоянно оскъпяване на изкопаемите въглеводороди за сметка на производството на растения, от които се получават биогорива. Това ще окаже влияние както върху начина на земеползването, така и върху производството на растенията за промишлени цели и цените на храните и дървения материал.

И двата модела показват, че до края на ХХІ век площите на земеделски земи и на горите ще намаляват за сметка на площите за отглеждане на промишлени култури за биогорива. Косвеният ефект от обезлесяването ще доведе до значително увеличаване на емисии на CO2, което ще окаже пагубно влияние върху глобалната промяна на климата. Особено при втория сценарий.
 
"Досега в нито една програма за опазване на природата не се отчита нарастването на емисиите парникови газове, причинени от обезлесяването, което, вместо да разреши проблема със затопляне на климата, ще го изостри", уточнява Мелило.
Изследователите предупреждават, че в средата на века вредните газове от NO2 в атмосферата ще нараснат, заради използването на азотни оксиди за производството на биогорива, което ще окаже по-лошо въздействие върху климата, отколкото парниковите газове от въглероден диоксид.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче