Писателско сдружаване

Една от големите и трудно поносими болки на Сдружението на българските писатели от няколко години насам е пълното пренебрежение на медиите към него. За БНТ, БНР, Нова телевизия, в. "Труд" и т.н. сдружението просто го няма. Има един писателски съюз, това е старият, традиционният, и толкова... Защото се забравиха скандалите с Хайтов и компания, защото отмина времето, в което си струваше да се говори за в."Български писател" , преодоля се Виденовото управление и сдружението остана в литературните си граници. За журналистите, а и за някои негови членове, то си беше свършило работата. Оттук насетне не му оставаше нищо друго освен да се държи като типична синдикална организация.

За част от сдружените писатели обаче синдикализмът беше отстъпление. Тях ги блазнеше героичното, искаха сдружението да има запазена ниша в публичното пространство. Затова на събранията му често се говореше, че неговият рейтинг трябва да се вдигне, че трябва да се канят журналисти на проявите му, за да бъдат "зарибени", и най-сетне (да си дойдем на думата) упорито се повтаряше как трябва да участва в конкурси за нови предавания в националните медии. Защото пътят към липсващата популярност минавал през програмите на БНТ и БНР.

В този смисъл издигнатата кандидатура на Иван Бориславов тъкмо от сдружението никак не е случайна. Тя, въпреки последвалите контрадекларации,отговаря на политиката на тази писателска организация, отговоря на очакването - ето сега, щом поет ще управлява радиото, писателите ще могат да правят там свои предавания, да представят творбите си. Тя отговаря на техните компенсаторни нагласи и на убеждението, че обществото трябва да бъде заставено да им обърне внимание... Ето защо за радиото се мисли като за барикада, която да бъде превзета, за да служи на писателската кауза. А че тази кауза няма нищо общо с професионализма, че тя подменя стойностите, за това не се мисли. Такава е гледната точка на хората, съставили подписката в подкрепа на Бориславов, или поне на най-активните в нея, на инициаторите й.


Други, специално председателят на сдружението г-н Михаил Неделчев, признаха, че издигането на кандидатурата на Бориславов е станало къде на шега, къде като лична услуга. Макар че общата идея пак е същата - да се завърти из медиите името на сдружението, да се пошуми... Само че тъкмо от това пошумяване то загуби и малкия си авторитет, граден в последните години. Публичният му образ пострада тотално. Защото цялата история доказа, че това събиране на хора е невъзможно, че сдружението не стои зад някаква обща платформа и че е поредният самодеен ансамбъл. То мощно се заяви като безотговорно, като някаква детска градина, която си играе с важни неща, без да си дава сметка за тях. А после се уплаши и побягна.

Всичко това компрометира българските писатели като обществени фигури. И не защото писателят само трябва да пише, тъкмо напротив - той, доколкото му е по силите, трябва да участва в актуалното, но провокирайки дебати, отстоявайки позиции, а не лични интереси. При това да го прави едва след като с книгите си, а не чрез обществена дейност, е наложил своето име.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK