Духовността на българите се засилва, църковността - отслабва

Възкресение Христово е най-големият празник за християните. Това е денят, в който Исус Христос победи смъртта, злото в света и греха. Днес хиляди хора може би не съзнават дълбокия смисъл на този акт. Дори има люде, които се питат какво е станало тогава и какъв е смисълът на станалото, защото все още в света има много зло и хората умират.

Това е истина. Смъртта е победена, но не е унищожена. Злото загубва своята сила, но ние не знаем кога напълно ще изчерпи мощта си. От часа обаче, в който Исус Христос възкръсна, всички ние имаме твърда надежда за лично възкресение. За вярващия човек това е най-голямата надежда. Много силно звучат и днес думите Му: "Да бъдем всички едно. Както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил."

Ако се опитваме да размисляме по-често върху тези Негови думи, това означава, че разрушаваме преградите помежду си. Трябва да се изтърпяваме дори тогава, когато не сме напълно единомислещи. Единството на човечеството вече е една много голяма крачка към неговото придвижване във вечността. Спасението на всеки от нас ще бъде още по-смислено и още по-ценно, ако всички се спасим. Убеден съм, че нито един човек не би изпитал радост да бъде сам в Царството Божие. Хората желаят да бъдат заедно. Да бъдат заедно в радост и да напредват, да се придвижват в благополучие и мир.


Християнското богословие е много дълбока, висока и съвършена наука. Тя не може да се схване от всички. Мнозина се смущават, дори могат да изпитат страх. Някои смятат за недостъпно и неразбираемо Христовото учение.

Идеалът, който християнството открива и към който ни приканва, е също много висок. Той е свързан с изключително тежък личен подвиг. Ние по-скоро желаем да имитираме и понякога имитираме вяра или преданост на църквата, участие в църковния живот. Това също ни създава неусетно огорчения. Опитваме се да следваме Исус Христос. В някаква степен да мислим като Него, да постъпваме като Него. Това не ни се удава много пъти или не за дълго време. Тогава можем да загубим сила, може да ни застигнат униние и песимизъм, а църковните дела тръгват назад. Християнството е задълбочена богословска наука, която произтича от Исус Христос - истински Бог и съвършен човек, един висок идеал. За хора като нас - все още немощни, слаби, но желаещи да вървят, които нямат достатъчно сили и много често отпадат, които понякога загубват и най-съществените си ориентири в живота. През последните години, струва ми се, духовността сред нашия народ се засилва, а църковността отслабва.

Възкресение Христово е. Много важни са следните думи на Спасителя, над които размишлявам. Изрекъл ги е на кръста: "Прости им, Боже, защото те не знаят какво правят." Това са последни мигове от Неговия живот, от чистото, запазено съзнание за всичко случило се през краткото Му битие. Пред него стоят тези, които Го гониха, предадоха, бичуваха, които Го убиха...Издига се Неговата огромна богочовешка любов. И прошката, от която се нуждаем всички.

Днес в нашето общество тези думи имат много силно и навременно звучене. Възможно ли е сега да си простим? Установявам през изминалите години, че човек, който не е способен да прощава и да приеме прошка, много бавно еволюира. Прощаващият може да забрави това, което е сторено. Загърбим ли лошото, сме в състояние да превърнем своите врагове в приятели. Когато човек прощава, той се издига над обидите и над страданията, които са му причинявани.

Прошката в същото време ни освобождава и от мъките, и от страданието, и от предразсъдъците, и от злобата. Те често се разпалват, защото не можем да простим, а желаем да отмъстим. Мнозина не престават да мразят и отмъщават, когато решат да станат членове на църквата. Това е нещо парадоксално. Такива хора или не са действително вярващи, защото истинският християнин не може да мрази и да не обича, или не знаят как трябва да се обича мразещия или неприятеля.

Не ни достига любов. Не сме толерантни. Виждаме колко нетърпими сме един към друг. Не обичаме да прощаваме. Много вярна е и друга една стара истина - всички се блъскаме в единствения затворен прозорец, през който искаме да излезем, вместо да преминем през всички останали, които са отворени.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK