Процесът в Либия - хроника на дипломатическата безпомощност

Съдебният процес в Либия навлиза в истеричната си фаза. Тъжното е, е че говоренето за него е повече от случващото се. Всичко започна след едно дълго мълчание, прикриващо напразните усилия на българската дипломация по случая и класическите пропуски на Външно.

Още през декември 1998 г. в посолството ни в Триполи се е знаело, че българи са обект на следствие. Слуховете стигнали до министерството в София. Проверка не е била направена. Според обясненията на Киряк Цонев, тогава референт за арабските държави във Външно, "почти ежеседмичните инциденти с българи в Либия от самото начало" омаловажили въпроса - "кога умрял човек, кога станала катастрофа, кога арестували някого за пиянство или за варене на ракия". Сякаш служителите от посолството нямат задължение да се занимават с това.


Така десети февруари 1999 г. стана първият ден, в който посолството ни в Триполи предприе нещо по случая с медиците. По това време 23-ма души, работещи в болницата в Бенгази, вече са в неизвестност. Чак след 8 дни дипломатите ни научиха кои са задържаните и по какъв повод. Следва връчване на ноти и послания с настояване за повече информация. Минават дни, докато специално изпратената в Триполи работна група, ръководена от Людмил Спасов, успее да уреди среща със задържаните. Губи се безценно време, докато Египет и Филипините успяват да измъкнат от затвора и от страната своите граждани, задържани по СПИН-скандала. До края на май 1999 г., според официална справка, във Външно няма и идея да се наеме адвокат на арестантите.

Кой знае защо повече от две години и половина сменящите се дипломати в Либия не показват способност "да мислят като либийци". Те не успяват да се ориентират в бита на тази държава, демонстрират, че не познават реда на управлението й, нито съдебната й практика. Наемането на либийски адвокат още в мига на арестите, би спестил една година безплодни усилия. Тогава обаче никой не мисли за това. Разбираемо е, че един българин би се лутал с години по либийските съдебни институции. Но не би ли било същото, ако чужд адвокат хукне по нашите съдилища? Нужно ли е да откриваш колелото, след като можеш да си го купиш?

Докато дипломатите се опитват да уредят срещи със задържаните, съпругът на Валя Червеняшка я посещава няколко пъти в затвора и научава дори името на следователя. През това време държавните служители търсят среща с председателя на съда и още нямат официална информация кои са задържаните. Куриозът е, че същите тези хора, които една година се лутаха в дебрите на дипломацията и правораздаването, дискредитираха адвокат Владимир Шейтанов, който след тях попадна в същия водовъртеж, при това умишлено спъван от свои и чужди.

Уникална е неспособността на държавата ни да намери прекия път за Либия. През 1999 г. не се прави дори опит за провеждане на междудържавна среща на високо равнище. Всичко е оставено в ръцете на чиновници от среден ранг и в резултат се стига до странен ход - на 16 юни 1999 г. заместник-министърът на външните работи Марин Райков провежда разговор с Муамар Кадафи. Познавачите на протокола вероятно имат своя коментар. Кадафи се държи доброжелателно, изразява готовност за сътрудничество с България в духа на натрупания през годините позитивен опит, е отбелязано в справката на МВнР. Следващ ход от наша страна няма. Нито от президенство, нито от парламент, нито от правителството. Чиновниците от управление "Консулско", оставени да се оправят сами, утвърждават и привеждат в изпълнение "План за защита на задържаните в Либия български медици". С него се създава междуведомствена група на експертно равнище със задача да предлага конкретни действия за защита на интересите на обвиняемите.

В същото време на никого не му хрумва да намери например либийския наказателен кодекс. Нито един наш юрист не е привлечен поне да дава съвети. Никой не си прави труда да разучи в подробности международните договори, които биха могли да предложат разрешение. Ситуацията си остава недооценена, което лъсва в началото на миналата година. Всички помнят сагата как дипломатите ни се сдобиха с обвинителния акт и с превод на наказателния кодекс.

До ден днешен Външно не информира обществеността, а по-вероятно въобще не знае, че от 5 години в Либия не се изпълняват смъртни присъди. Че боят с пръчки се прилага само на араби за престъпления като склоняване на малолетни за проституция. Че Кадафи няма да е трета инстанция по делото, защото това е работа на либийския Върховен съд.

Един от големите гафове на държавниците ни, е че две години и половина не намериха начин да изразят добрите си чувства към Джамахирията, народа й и лидера й. Кадафи не пропуска да ни поздрави за трети март. Ние обаче не отговаряме на жеста. Затова сега са смешни спешните совалки из арабския свят. Подобни бяха проведени и миналата година, но, видя се, без резултат. Какъв е смисълът да молиш чужди външни министри за помощ, след като нито президентът ни, нито премиерът ни се срещнаха с Кадафи? Делегациите на Йордан Соколов и Теодосий Симеонов се върнаха безславно от Триполи. Последваха скандалите за "бялата държава" (с автор Теодосий Симеонов) и "арабските и африкански държави, сходни с нацистката" (прозрение на лидера на Евролевицата Александър Томов). Имаше изказване на премиера, че нашите може и да са виновни. И на президента за това, че е "дребнавост" журналистите да не получат визи за предишното заседание, защото важното е друго - "че визите паднаха"...

Кой ще поеме отговорността за всичко това? Още повече че присъда може да има точно в деня на изборите в България, от което политическите последствия за управляващите могат да се окажат катастрофални. Още повече, след като се разбра, че самият Муамар Кадафи смята ЦРУ и МОСАД за вдъхновители на СПИН-конспирацията и поредната "българска следа".

Вярно е, че две изкупителни жертви веднага ще бъдат налице - "неприятният" адвокат Шейтанов и "компрометираният" Марин Райков. Останалите вероятно ще се "отърват". Поне докато тромавият Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, не бъде променен.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK