Царското движение и микроикономиката на завладяната държава

Икономическите идеи на Национално движение "Симеон II" (представени неотдавна от Николай Василев по БТV) носят стратегически положителни послания (приемственост спрямо досегашната политика за присъединяване към Европейския съюз, запазване на валутния борд). На пръв поглед дори тези идеи съвпадат с вижданията та ОДС за основните източници на икономическия растеж - чуждестранните инвестиции и износа. Тук се спирам само на обикновено подценяваната в анализитe сфера на микроикономиката (предприятията и домакинствата). Кое е новото и ефективно?

В областта на микроикономиката програмата има съществени положителни идеи. Първо, активна индустриална политика (нещо, което беше неприлична дума за дизайнерите на политиката на вашингтонски консенсус и за техните послушни подизпълнители досега в България). Сред приоритетите е залегнало стимулирането на износа и на определени отрасли. Проблемът е защо "тези" отрасли, а не "онези". Второ, развитие не само на капиталовия пазар, който е развит само в няколко пазарни икономики, но и на инвестиционните банки и финансовия сектор като цяло (и тук е ефективното бъдеще на българското корпоративно управление). Трето, радикална данъчна реформа. (Ако е наистина радикална, тя трябва да обхване не само сектора на предприятията, но и домакинствата - въвеждане на семейно подоходно облагане и приключване с досегашния абсурд да се третират по един същ начин такива разнородни в сферата на потреблението и доходите икономически субекти спрямо брой деца, безработни, възрастни, каквито са семействата. Четвърто, вместо досегашната борба с корупцията (при която имаше корупция, но нямаше корумпирани) се предлага нова корпоративна култура - професионализмът, образованието, опита в пазарния свят.

"Вярвам, Господи, помогни на неверието ми." На тази програма могат да се противопоставят условно два типа възражения: байганювски и по същество. Първият тип включва критиката на високомерния самодоволник от досегашната "политическа класа" и нейния обслужващ персонал, уплашени, че изпускат кокала (нищо ново не се предлагало, всички управляващи били неизбежно корумпирани, младите много бързали да живеят и пр.) Вторият тип критика (и тя е съществената) е свързана с наследството в сектора на предприятията, което ще получат новите управляващи (които и да са те) - плод на "компетентното" управление през последните десетина години. Тук маркирам само две съществени явления (разкрити в две изследвания, едното - спонсорирано от Европейската комисия, другото - от Световната банка), по които НДС II трябва да даде ясен сигнал каква позиция има. Без такава позиция как да се убедим наистина дали българите отново не се третират като туземци (въпреки прекрасните намерения) или този път възниква политическа сила с ясни идеи какво да се прави за националния български интерес.


Първото е, че в България към средата на 2001 г. съществува явление, което не е описано още в учебниците - особен преходен "връзкарски капитализъм" (crony capitalism) с дуалистичен сектор и хетерогенна структура на собственост. На микрониво са формирани два главни сектора: пазарен (с пазарноориентирани субекти) и преходен (включващ "връзкарски" частни фирми, корпоратизирани държавни дружества, сива икономика). Българската икономика се състои от поне шест сегмента - на единия полюс е икономиката на "магарешката каручка", на другия - високотехнологичните паркове и "новата икономика", базирана на интернет, а по средата съществуват едновременно като пластове в Искърското дефиле - икономиката на първоначалното натрупване и сенчестия бизнес, на класическата капиталистическа фирма и експлоатация от 19 век, на транснационалните западни компании и нововъзникналите компании от руско-еврейски тип. Ирационалното е този галактически бар, препълнен с толкова различни икономически култури, да се нарича в единствено число и то пазарна икономика.

Как предлаганата от движението нова икономическа култура, основаваща се на репутацията на собствениците и мениджърите, ще се осъществи тук? И какви ще са механизмите за изключване на досегашните връзкарски фирми и недопускане за възникване на нови такива? Обществото чака отговор.

Вторият факт (и той е най-същественият), е, че в България корупцията има особена характеристика, определяна от изследователите от Световната банка като завладяна държава (capture state). Съществува особен пазар за продажба на закони, постановления, правила, наредби, регулации. Продавачите са народни представители, висши държавни чиновници, купувачите - фирми, които се облагодетелстват за сметка на обществото. Тук голямата корупция се проявява и в задкулисно финансиране на политически партии от страна на фирмите; влияние на връзкарски фирми върху народни представители и държавни чиновници с цел извличане на частни ползи; корупция при държавните поръчки. В такава обстановка изборите са само имитация на демокрация и новите парламенти сменят само имената на играчите, но правилата на играта остават същите. И тук е голямото предизвикателство към НДС II и високите очаквания към него (реални или не - това е друга тема) - да се сменят правилата на играта. Как ще стане това - обществото иска отговор.

Голямото противоречие. Ако движението категорично отговори на тези въпроси, това значи наличието неясна политическа идея за смяна на досегашната система на имитация на демокрация (в която избирателят никого не избира, партията-фирма решава кого да издигне, финансирана от тайни икономически субекти с цел да контролират икономическата политика и извличат частни облаги за сметка на обществото). Това значи и смяна на лъже-пазарната икономика на "връзкарски капитализъм" и най-после път към пазарна икономика от европейски тип. Но осъществяването на такава политическа идея (ако разбира се я има) ще зависи от политическата воля на целия все още жив български социален капитал: средната класа, (която е в зародиш), благородниците, (които с изключение на един не съществуват), църквата, националната буржоазия, интелигенцията, медиите, изнесеният български човешки капитал в чужбина. И тук идва голямото противоречие. На едната страна ще застанат идеята за "просветения" монарх и маркиз Поза, декабристите и идеята за "добрия цар", перуанците през 1990, отвратени от всички политически партии и приветстващи дошлия месия Фухимори, идеята за "честните" директори при социализма, култа към личността и безличието, призивът на Симеон II за нов морал в управлението. От другата страна са Оливър Уилямсън и всички институционалисти заедно с фактите от цялата човешка история, че управляващите не са ангели, не са и дяволи, но трябва обществен натиск и механизми (като мениджърските трудови пазари например), за да действат морално и ефективно за обществото. Натиск и механизми - това е начинът, а дали българите ще могат и искат да натиснат, зависи вече от самите тях. Който пита - ще му се отговори.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK