ОДС и коалиционната дилема

Въпросът за стратегията на ОДС в бъдещия парламент остава без отговор. Засега още се разиграват варианти и сценарии - както в коалицията, така и сред наблюдателите. Ясно изглежда, че ОДС не са били подготвени за настоящото развитие, при което имат само 51 места, а НДСВ е на границата на абсолютното мнозинство. И анализаторите на коалицията, и щабът на кампанията, а и независимите експерти са очаквали, може би в най-лошия случай, максимум до 35% от народния вот да бъдат дадени за НДСВ, а минимум от 23-25% да се насочат към ОДС. Ако такава разлика се бе получила, драматичната дилема за коалицията нямаше да възникне. И най-вече нямаше да бъде поставена като въпрос изобщо за оживяването на СДС.

Въпросът все още се задава в следната форма: "За" или "против" коалиция на ОДС и НДСВ? Този въпрос няма отговор, защото е грешно поставен и води до объркване. Причината е във факта, че коалиционната дилема се задава неразчленено, тоест търси се отговор изобщо "за" и "против". Разбира се, и така може да се отговаря, но действителният коалиционен проблем ще се реши само привидно. Ако все пак просто за сценарийна изчерпателност трябва да даваме отговор изобщо, убеждението ми е, че следва да се отговори с "не" - по множество причини, посочвани от различни коментатори. Сред тях може би най-важно си остава основанието, на което между другото другари на Иван Костов поискаха оставката му: загубила избори основна сила трябва да развие опозиционна програма по принципни съображения. Към този абстрактен и моралистичен отговор може да се добави, че СДС ще се размие в царската формация, няма да бъде ясен играч, с ясни параметри на права и отговорности в нея. И още: че при всеобщото консенсуално омагьосване на всички парламентарните сили и намерението им за подкрепа на НДСВ, добре е поне една формация да бъде парламентарна опозиция. Затова единствената сила, която има шанса да бъде сериозна опозиция е не партиен проблем, а проблем за съхраняване на парламентарния режим у нас.

Тези аргументи показват, че идеята за коалиция отразява по-частни интереси на определени лица в ОДС, но не и на политическата сила в цялост. Те не биха били валидни, ако ОДС имаше поне 70 места в парламента, с които лостът на ОДС за налагане на политическа насока би бил сериозен. Сега обаче няма инструменти за провеждане на собствена политика в рамките на коалиция с НДСВ. Затова, макар по принцип валидни, те остават доста общи и не дават прагматична ориентация за решаване на проблема.


Нека обърнем и разчленим въпроса в търсене на повече прагматика. На първо място може да се запитаме: а възможно ли е тотално, последователно и дългосрочно опозиционно поведение на ОДС? Възможно е, но не е реалистично. Много по-вероятно е НДСВ да започне да привлича ресурс, най-вече отделни политици и експерти, от средата на ОДС. При само 51 места в парламента чувството за лоялност на такива лица едва ли ще е доминиращият мотив. Така че по-вероятно е доста хора, по-малко от парламентарната група, но доста повече от администрацията, да преминат на нова служба в политически и административни зони, доминирани от НДСВ. Следва ли те универсално да бъдат бламирани като предатели? Може би, но пак трябва да се позовем на партийната прагматика: те ще са си направили избора и е леко безсмислено да се правят ритуали по анатемосване от малката група лоялни към опозиционната политика.

Така че изправяме се пред един несъмнено висок риск: добре е, повтарям, от абстрактни и принципни съображения СДС да бъде опозиционна сила. Но на практика програмата максимум в такава насока ще бъде нереалистична. Ако тя бъде поставена, но не бъде изпълнена, СДС ще продължи да изживява криза, лешоядните импулси в него ще се усилват, а парламентарната дебатна среда като цяло ще се разгради задълго.

Воден главно от тези общи съображения и тревога, тук предлагам резюме на възможна програма, която е принципна, прагматична, и изпълнима. Тя се състои от следните основни положения:

Първо, цялата коалиция ОДС остава парламентарна опозиция в качеството си на партиен субект. ОДС не сключва като партийно- парламентарна структура никакво коалиционно споразумение. При гласуване на правителство ОДС може да се въздържи или да развие символично гласуване, което да има смисъл на определено послание към парламент и публика.

Второ, именно като партийна сила, като структура, ОДС разработва стратегия и програма за действие като парламентарна опозиция. Точно така, както е развила и предизборна програма.

Трето, в такава програма трябва да се заложат доста ясно две неща: приоритети на опозиционното поведение и позиция и една обща рамка за време и динамика. Времевото планиране е особено важно и следва да бъде преоценявано регулярно. След което започва да прилага опозиционната си програма.

Четвърто, ОДС, по близка или далечна аналогия с Евролевицата от 1997-1999, заявява своите позитивни програмни приоритети, за които ще подкрепя НДСВ & с-ие. Те са именно онези, които всички познаваме и зад които малко или повече стои и НДСВ. ОДС следи за тяхното провеждане. Нужно е обаче да се обмисли и стратегията на този надзор: как е обърната тя към парламентарните опоненти и как се артикулира в публичната сфера.

Пето, ОДС предоставя за ползване ресурс на НДСВ повече или по-малко като израз на добра воля. Този ресурс е както експертен, така и кадрови, но в нива под министър, например в дипломацията, или заместник министерските постове, разбира се и по-надолу. Това обаче става без поемане на никакъв политически ангажимент, който да въвлича партията в опозиция.

Шесто, СДС (не ОДС) разработва програма за възстановяване на партията, така както вече е ставало. В този процес СДС би разполагал с огромен експертен ресурс, достатъчно време, както и, смятам, известно благоразположение на гражданството. Програмата обаче трябва да бъде промислена, и то не като реставрационна, а като обновяваща и модернизираща. В нея трябва да се включат елементи, за които СДС не е мислил сериозно преди - например силно присъствие в гражданската, в публичната сфера чрез ветрило от говорители и проблеми, а не само като вътрешно-организационен елит.

Седмо, както като партиен, така и като по-релефен отпреди публичен субект, СДС трябва да заложи в програмата си клаузата подготвеност за действия в извънредна ситуация. Нямам предвид прочутите през 1996 г. "извънредни положения", за които държавата у нас няма ресурс. Става дума повече за готовност да се посрещне изненада в хода на политическия процес, свързана с рисковете и неопределеността днес. Не трябва да се изключва ситуация на парламентарна криза, както бе през 1996-1997. Ако се развие като опозиция, СДС трябва да е готов да се привиди публично и съответно да поеме отговорността за политическото представителство в момент на криза.

В общи линии това са параметрите на прагматичното и все пак принципно опозиционно поведение. То може да се обобщи в следната формула: СДС разгъва парламентарна позиция, аналогична на надзорен съвет. Функциите на надзорен съвет трябва да бъдат с базова позитивна ориентация. Те трябва да бъдат подчинени и на идеята, че се упражняват от името на публичната и гражданската сфера, а не например в името на България, на народа или на нацията.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK