Закъснялата формула "цар-президент"*

Предстоящите президентски избори поставиха на дневен ред редица политически и юридически казуси. Обществото се вълнува от това кои ще са евентуалните кандидати за президент, а в пресата се появяват най-различни предположения, някои от които твърде екзотични. Най-голям интерес обаче, и то напълно разбираемо, се проявява към евентуалната кандидатура на бившия цар и действащ министър-председател Симеон Сакскобургготски. След изборния му триумф вече не съществува съмнение за възможността на формулата "цар-президент". Но е всеизвестно, че неговата кандидатура е поставена пред редица юридически пречки и други обстоятелства.

Според чл. 93, ал 2 от конституцията едно от изискванията към кандидат-президента е "да е живял през последните 5 години в страната". Конституционният съд вече даде тълкуване на този текст, според което кандидатът трябва реално да е живял в България най-малко 183 дни през всяка от последните 5 години. Сакскобургготски не отговаря на това изискване. Единственият възможен начин той да се кандидатира е да го отмени, като се измени конституцията.

Глава девета от основния закон установява редица изисквания за неговите изменения. Първо, според чл. 154, ал. 1 правото на инициатива за изменение имат президентът или 60 народни представители. Това изискване е лесно изпълнимо. Второ, според разпоредбата на ал. 2 предложението за изменение на конституцията се разглежда от парламента "не по-рано от един и не по-късно от три месеца след постъпването му." Именно тук е препъникамъкът. Периодът от един месец не се вмества в технологичното време за включването на Сакскобургготски в избирателния процес. Според чл. 93, ал. 5 от конституцията денят на изборите не може да бъде по-късно от два месеца преди изтичане срока на пълномощията на действащия президент. А последният неработен ден, в който трябва да се проведат президентските избори, е 18 ноември.


Нека предположим, че проектозаконът за изменение на конституцията бъде внесен в Народното събрание на 20 септември. Неговото обсъждане и гласуване не може да стане преди 21 октомври, т.е. един месец след внасянето му. Освен това, за да влезе в сила изменението, то трябва да се обнародва в Държавен вестник в 7-дневен срок след приемането му. Даже да допуснем, че това ще стане на другия ден (на 22 октомври), проблемът с кандидатурата на Сакскобургготски е нерешим.

Срокът за регистриране на кандидатпрезидентските двойки трябва да стане един месец преди изборния ден, а това е 18 октомври. Следователно бившият цар ще придобие юридическа възможност да се кандидатира едва след като вече е изтекъл определеният от закона срок за регистриране на кандидатите. Така че спазването на конституционните и законовите срокове изключва възможността той да успее да го направи. И ако наистина той се стреми да стане президент, неговото парламентарно мнозинство трябваше да задвижи процедурата за изменение на конституцията доста по-рано.

Разбира се, съвсем реален е и проблемът дали предложението за изменение ще получи квалифицирано мнозинство от три четвърти от гласовете на всички народни представители, т.е. 180 гласа. Движението на Сакскобургготски и неговият коалиционен партньор - ДПС, имат 141 гласа. Това означава, че за да се получи мнозинство от три четвърти, те трябва да получат подкрепата на други политически сили в парламента, което не е невъзможно, но би могло да стане след трудни преговори и отстъпки, което също изисква време.

Съществуват други две възможности бившият цар да се кандидатира за президент. Първата е изборите противоконституционно да се насрочат на по-късна дата от конституционно предвидената, но това е грубо погазване на конституцията. На такъв ход едва ли ще се реши парламентарното мнозинство. Другата, вече конституционна възможност е изборите да бъдат отложени поради определени обстоятелства. Това ще се получи, ако в резултат на вътрешни или външнополитически форсмажорни обстоятелства възникне необходимост от въвеждане на извънредно положение. Според чл. 84, т. 12 от конституцията Народното събрание обявява военно или друго извънредно положение по предложение на правителството или президента. Безусловно за това трябва наистина да са налице сериозни обстоятелства, след приключването на които ще се проведат изборите. В недемократичните държави могат да бъдат симулирани условия за обявяване на извънредно положение, но то е недопустимо за една демократична държава, каквато е България.

Съществува и друга хипотетична възможност за обявяване на извънредно положение и отлагане на изборите. Според чл. 100, ал. 5 от конституцията, ако Народното събрание не заседава, "президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение." Да се надяваме, че някои световни събития няма да станат повод за подобно решение...

* Заглавието е на "Дневник"

------------------------------------------------------

Симеон Сакскобургготски пред журналисти след заседанието на правителството в понеделник:

Кога ще знаете вашия кандидат за президент?

- Скоро вече.

И вашето име се спряга като на евентуален участник в президентските избори.

- Да, така беше. Може би намират, че не си върша добре работата като премиер

Допускате ли да се откажете от премиерството в такъв момент заради президентската надпревара?

- Задавате такъв въпрос изведнъж и внезапно, а той заслужава повече внимание, обмисляне и усилия.

Но времето за размисъл е малко.

- Мисля, че ме познавате вече.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK