Софиянски и революциите

Датата 7 ноември дойде, а на нея - както всички разбрахме - г-н Софиянски бе решил да съобщи как точно ще извърши възжеланата от него революция. Узнахме и друго, че датата е избрана съвсем целенасочено, защото на нея кметът навършва 50 години, които той смята за преломни в живота си. В същото време 7 ноември не е само дата от личната биография на Стефан Софиянски и затова няма как да бъдат подминати паралелите, които тя отприщва. По-точно, не може да не се отчете фактът, че Софиянски ще говори за революция на дата, на която доскоро се честваше една друга революция, объркала света и събуждаща твърде печални асоциации. Не че искам да кажа, че кметът е почитател на комунистическите революции и се ръководи от някакви носталгии по болшевизма, но не мога да не обърна внимание на съвпадението. Защото то по един категоричен начин отпраща към безсмислеността, а и опасността на това, с което Софиянски иска да се заеме.

И така, след много скрити и по-малко скрити критики, след много сълзи и облекчени въздишки, софийският кмет най-после публично си призна, че амбицията му е да прави друго СДС, да възстановява "доброто СДС", за каквото от известно време се заговори в публичното пространство. Нещо повече, според Софиянски бъдещето е на движенията, такива като СДС от началото на 90-те, или като НДСВ. И моделът, който кметът предлага, е модел на връщане към формулата - съюз от няколко партии, ръководен по всяка вероятност от координационен съвет. И не само това - Софиянски ни посочи и фигурите, които трябва да възстановят този съюз - Михаил Неделчев, Аспарух Панов, Александър Джеров, по всяка вероятност - Стоян Ганев, Венцислав Димитров. А защо не и Георги Петров, а може би и Желю Желев... С други думи, идеята е да се върнат в политиката хора, които или са доказали, че може и да са способни литератори, но за политика не ги бива, или са хора, обвързани с НДСВ, служещи на НДСВ и обслужващи го, или са тотално компрометирани заради политическото си хамелеонство. Общото между всички тези фигури е едно - те недолюбват днешните политически лица на СДС и изобщо - не приемат СДС такова, каквото е в момента, а именно - не приемат, че СДС е партия с ясна програма, с устав, с ръководство, партия, която е част от европейските народни партии, която има авторитет сред тях (дори е излъчила вицепрезидент на ЕНП в лицето на Надежда Михайлова) и пр., и пр.

Публичният мотив, който кметът изтъква е - СДС като движение ще бъде отворено, то ще си възвърне доверието на хората, ще повтори еуфорията от началото на 90-те. Но за всички е ясно, че Софиянски сам не си вярва. Твърдият електорат на СДС никога няма да подкрепи лица, които по-скоро се етикетират като предатели на СДС-каузата, отколкото като каквото и да е друго. Защото за политиците и за политолозите политиката може и да е нещо гъвкаво, нещо, в което се правят компромиси, в което се нюансира и се играе, но гласоподавателите, симпатизантите на една партия гледат на всичко по-безкомпромисно и по-едностранчиво. За тях има две категории политици - последователни и непоследователни. И пристрастията винаги са на страната на първите. А г-н Софиянски се е насочил тъкмо към вторите, за да "спасява" СДС. Което ще рече, че действията му са предварително обречени.


Подозрително в случая е и друго. Стефан Софиянски вече много години е в политиката и за него трябва да е пределно ясно, че там обратните ходове винаги са губещи, че когато една политическа сила е станала партия, която е излъчила силен кабинет, успешно управлявал България в продължение на 4 години, е безумно да се иска от същата политическа сила да загърби постигнатото и да се върне към състоянието от своето създаване. Полагането в изходната точка означава да се прекъсне нормалното развитие, да се зачертаят континуитетът и извоюваната легитимност.

Не е за подминаване и фактът, че антикомунистическата еуфория от началото на 90-те събираше в една формация и хора с десни, и хора с леви убеждения, и монархисти, и републиканци. Защото желанието на всички тях беше да се сложи край на тоталитарния режим. Но малко след първите и много ентусиазирани общи прояви се видя, че бъдещето на антикомунистическа формация от типа на СДС е в роенето, в постепенното проясняване на общите принципи, в избистрянето на целите и т.н. Така че да се иска в началото на ХХІ век антикомунизмът да е единственият принцип на съществуване на дадена политическа сила е несъстоятелно. След повече от 12 години демокрация е редно и в България да съществуват политически партии с избистрени виждания, които да излъчват разбираеми, конкретни и позитивни послания. Иначе казано, от изкуствената и малко насила проявена множественост на ранното СДС се стигна до днешната множественост на СДС, която е от съвсем друг порядък. Тя е множественост, базирана на християн-демократическата платформа на партията, предполагаща интегрирането на различни социални прослойки, групи и професии, и по-общо - предполагаща интегрирането на интересите и тенденциите, които се съдържат в цялото общество.

В този смисъл отварянето на СДС трябва да се случи не чрез повтаряне на изживени фази, а чрез стриктно прилагане на програмата му. В този смисъл няма как да не се заключи, че с "революционното" си предложение кметът желае не друго, а тотално размиване на СДС. Защото новата-стара формация, която Софиянски иска да прави, ще трябва да подпре НДСВ, девалвирайки идеята за дясна политика в България. А другата й голяма цел ще бъде да продължи да затвърждава идеята, че съществува някакво "лошо СДС", СДС на Иван Костов, което трябва да бъде поправяно с жестове като кметския. Въпросът обаче е, че СДС е едно. И когато се е люспело, люспенето пак е било част от историята на онова СДС, което се създаде след 1989 г. и което и до днес - бидейки партия - носи паметта за своята история. И понеже господин Софиянски набляга точно на миналото, вместо да прави революция, по-добре би било да се поучи от миналото на политическата сила, която иска да разцепва. Участта на отцепниците винаги досега е била незавидна и е слагала край на успешната им политическа кариера.

----------------------------------------------

*Авторът е литературовед, преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Изказаното мнение не ангажира редакцията на "Дневник".


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK