Македонски дилеми

Завръщането на социалистите на власт в Македония след неделния вот е повече от категорично и не изненада никого. Остава само въпросът дали СДСМ ще се добере до абсолютно мнозинство от 61 и повече депутати в 120-местния парламент, но и това е без значение, защото със сигурност под западен натиск бившите комунисти ще трябва да търсят коалиция с някоя от албанските партии. Това ще стане ясно вероятно утре, когато трябва да бъдат обявени окончателните резултати, макар че ЦИС в Скопие има печална слава в спазването на срокове за отчитане.

И победители, и победени партии предварително бяха наясно какво ще се случи. Именно затова премиерът Любчо Георгиевски призова да не се сътрудничи с партията на бившия бунтовнически лидер Али Ахмети, ако тя влезе в парламента, а лидерът на опозицията Бранко Цървенковски деликатно заобиколи въпроса. След вота се видя, че Ахмети категорично измести от сцената утвърдените досега албански политически лидери и ще води третата сила в парламента. Вероятно от него ще зависи в известна степен съставът на бъдещото правителство и неговата политика. И това е един от големите проблеми.

Георгиевски призна поражението си в неделните избори, които нарече най-мирните от 12 години насам. Но какво ще донесат резултатите от тях една година след най-кръвопролитните месеци на същите тези 12 години? Вотът само показа колко беззащитно младенческа е Македония, щом довчерашният бунтовнически главатар Али Ахмети стана най-популярният албански лидер и дори може би ще седне в министерско кресло.


Миналото лято НАТО нарече Ахмети "един от бандата убийци", името му все още е в списъка на САЩ с международни екстремисти, а всички македонци, чийто език той едва-едва говори, го смятат за терорист. Популярността му е най-малкото тревожна, защото олицетворява убеждението на сънародниците му, че с оръжие в ръка всичко се постига. Ахмети е само на 43 години и е живял повече в Швейцария и Косово (под партизанското име Абази) отколкото в родната Македония. Той е бивш марксист, обвинен в бивша Югославия в албански сепаратизъм, подозиран в бомбени атентати от 80-те години.

В централата на партията му в Тетово са окачени пет национални знамена, но нито едно от тях не е македонското. Обяснение на негов приближен е, че така можело да бъдат отблъснати албански избиратели. Макар програмата на партията му да се обявява за етническа и евроинтеграция, мнозина в Македония смятат, че битката е била за контрола над контрабандата и трафика на дрога, оръжие, цигари и крадени коли. Албанските политически съперници на Ахмети директно го обвиниха, че е сменил бойната униформа с костюм, само за да осребри не постигнатото в сраженията миналата година, а за да контролира парите, с които се финансираше АНО.

Оттук следват още тревожни въпроси. Как лидерът на социалистите ще преглътне острите си думи срещу албанските сепаратисти от миналата година, ще седне ли сега с тях на една маса, за да състави общо правителство? Ще съумеят ли като цяло и спечелили, и загубили да запазят добрия тон и да работят за затвърждаване на Охридското споразумение и крехкия етнически мир, крепящ се и на щиковете на мисията на НАТО "Червена лисица".

Силната изява на партията на Ахмети, макар и очаквана, показва пределна ясна радикализация на албанците в Македония. Бившият бунтовнически лидер обявява, че е готов да работи с всички, които са за "демократична и многоетническа Македония", и е решен да отстоява докрай изпълнението на Охридското споразумение. Преведено на езика на обикновените албанци, това означава те, живеещи компактно в Западна Македония, да се управляват сами, а Скопие да не се бърка в делата им. И оттук насетне следват дилемите пред новите управляващи.

Охридското споразумение предвижда мултиетническо управление. Така че дори и СДСМ да се добере до абсолютното мнозинство в парламента, най-голямата или някоя друга, представена в законодателния орган, албанска партия трябва да бъде поканена като коалиционен партньор.

Ако нещо е добро след неделния вот, това е, че той премина спокойно. Трудното тепърва предстои. Георгиевски очевидно ще напусне управлението с облекчение, макар че едва ли "ще потърси убежище в България", както в. "Македония денес" злорадо спекулира в края на миналата седмица. А Цървенковски е изправен пред истински политически цунгцванг, в сравнение с който проблемите от началото на 90-те години изглеждат като детска игра. От политиката на поелите властта през следващите няколко години зависи оцеляването на Македония като държава.

Цървенковски има да решава почти нерешим казус. Ако той реши да не покани Ахмети в кабинета си, това естествено ще радикализира албанците и ще станем свидетели на нов конфликт, изходът от който в най-добрия случай би било федерализирането на Македония. Ако все пак Ахмети влезе като коалиционен партньор, което е по-очаквано, социалистите ще трябва да отстъпват поетапно пред неговите искания, които вероятно ще се засилват с всяко ново постижение, за да запазват мира в страната, който пък ще става все по-относителен. И изходът едва ли ще бъде различен, а и в тази част на света при възможности за избор обикновено се тръгва към по-лошото.

Истината за този вот е, че за македонците той бе като избор между две злини. И коалицията около Георгиевски, и тази около бившите комунисти на Цървенковски се прочуха с корупция, заграбване на държавно имущество и невъзможност да се справят мирно с етническия проблем. Едва ли СДСМ ще измъкне от калта икономиката на Македония и страната ще остане задълго прикачена към "животоподдържащите" системи на западните донори и мироопазващи мисии. Междувременно македонските избиратели могат да продължат да се упражняват отново и отново в пускане на бюлетини, но наистина ли това ще промени нещо, когато са поставени под кръстосан огън на две партийни алтернативи, които, ако не се модернизират, ще ги водят към все по-несигурно и мизерно бъдеще.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK