Из хрониката на реванша

Тържественото честване на 60-годишнината от рождението на Людмила Живкова може би плавно и полека ни приближава до деня, в който София ще осъмне с улица "Васил Коларов" и възстановен мавзолей, а по магазините ще се продават каси с "Алтай" срещу двулевката с гроздоберачката. Да се случи това е напълно възможно, след като в хрониката на реванша вече попаднаха "събития" като издигане на паметник на Тодор Живков в Правец, посещение на соцлидера Станишев в партизанска землянка, призив на БСП да се гордеем с Георги Димитров, прожекция на филма "На всеки километър" в навечерието на Девети септември и така нататък.

Усилията на бивши управленски фактори и културни величия да заличат вътрешната си обида от годините на прехода чрез непрекъснато възкресяване на образци от "доброто старо време" на соца вероятно нямаше да представляват чак такъв проблем, ако те гледаха Митко Бомбата на видео, слагаха бюстчето на Тато над собствената си камина и правеха помени в тесен приятелски кръг. Същинският проблем възниква от провеждането на официален курс към реабилитация на миналото, от превръщането на неговите олицетворители в обществени икони, от опитите "онези 45 години" да бъдат забравени наместо анализирани. Така носталгията на "ние пак сме тук" се плаща двойно. Веднъж от джоба ни, защото държавни институции се явяват "патрони" на прожекции, концерти, чествания и прочие възстановки, и втори път - като висока морална цена.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK