Занимания по опровергаване на Хераклит

Смяната на сегашния шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) Димо Гяуров вече е предизвестена. Всичко говори, че премиерът Сакскобургготски и президентът Първанов са се разбрали за евентуалните кандидатури. Първото име във вероятно недългия списък - на о.з. генерала и бивш директор на службата Бриго Аспарухов, неофициално беше потвърдено пред медиите от доста разнообразен кръг посветени. Това обаче не означава, че няма да има и второ или че решението е окончателно взето. Ясно е само, че е в ход сложна битка. Когато веднага след скандала "ТЕРЕМ" държавният глава малко неочаквано атакува НРС, а не примерно НСС, че е проспала оръжейната сделка, повечето наблюдатели съвсем еднозначно възприеха изказването като ясен знак, че директорските дни на Димо Гяуров са преброени. Единствената интрига беше колко време след поканата в Прага новоизпечените натовци ще запазят приличие и няма да повдигат неудобния въпрос за службите. Отговорът е: по-малко от месец. Горе-долу не повече от три седмици трябваха на управляващите, за да извършат неща, за които дори не смееха да помислят преди 22 ноември 2002 година. Преди два дни беше отменена заповедта, с която на грузинския гражданин Владимир Тутберидзе, изгонен от страната през лятото на 2000 година заедно с Майкъл Чорни и Денис Ершов, се забраняваше да пребивава в България. Последваха резонни коментари, че това е само начало и се очакват аналогични жестове и към Чорни и Ершов, още повече че коалиционният партньор на НДСВ и електорален спонсор на Първанов Ахмед Доган вече се изказа в този смисъл, като даже не намери за нужно да изчака срещата в Прага. Сега на дневен ред очевидно е Димо Гяуров. И въпросът не е кой, а какъв човек ще бъде неговият наследник - какво ще пише в графата "агентурно минало" и каква е степента на неговата политическа обвързаност.

Ако се стигне до назначаване на кадър на бившата Държавна сигурност за шеф на разузнаването във време, когато за България започва процес по ратификация на членството й в Организацията на северноатлантическия договор, това много трудно може да бъде обяснено и възприето като разумен акт не само навън, но и вътре в страната. В Брюксел и особено във Вашингтон трудно биха преглътнали подобен ход. (Според източници на "Медиапул" сондажите на президенството за кандидатурата на Аспарухов в натовските столици не са дали положителен резултат). НАТО е особено чувствителна към кадри, които са работили за бившите комунистически тайни служби поради простата причина, че всички те през годините на студената война бяха нещо като филиали на КГБ. Затоплянето в отношенията между Москва и Алианса, станало възможно след атентатите на 11 септември 2001 година, е факт, но не чак от такова значение, че Брюксел да промени драстично политиката си спрямо собствената си сигурност. Приемането на Полша, Чехия и Унгария в НАТО стана бързо и заради това, че и в трите държави служенето на Москва не е било считано за добродетел дори в годините на най-зрелия социализъм. Освен това в отличничките на Източна Европа декомунизационните закони бяха проведени с необходимата сериозност и гарантираха, че от трите новоприети държави няма да изтичат съюзнически тайни.

При втората вълна на разширяване страните кандидатки бяха предупредени, че специалните служби и армията трябва да бъдат прочистени от хора, чието минало е свързано с комунистическия режим, както и такива, които са получили образование в бившия Съветски съюз. През цялата изтекла година в Румъния например в армията и спецслужбите течеше чистка на кадри, свързани по някакъв начин със "Секуритате". Очевидно румънският консенсус за НАТО е по-различен от българския най-малкото заради това, че дори за бившите комунисти там принадлежността към евроатлантическия свят никога не е имала алтернатива. В България обаче се оказва другояче. Не е изключено за пореден път докажем, че спазваме правилата само докато са ни изгодни или пък докато получим играчката, която много сме искали. После си я караме, както знаем. Бедата е, че конфигурацията в днешното управление твърде подсилва тази трогателна непосредственост.


Поредицата скандали от последните дни - с незаконното подслушване, атаките спрямо закона, пуснатите в пресата твърдения, че смяната на върха в Националната разузнавателна служба била съгласувана с американския посланик Джеймс Пардю, са директно предизвикателство към НАТО. И това, изглежда, е само началото. Процесът на институционален разпад е стигнал до толкова надалече, че определено ще затрудни нормалната работа по ратификацията на постигнатата с толкова перипетии покана за НАТО. Да се разчита, че 100 американски сенатори ще гласуват автоматично, запленени от личния чар на Соломон Паси например или от убеденост в необходимостта да имат геостратетически съюзник в лицето на България, е наивност, която може да бъде платена скъпо. Най-малко ратификацията може да се проточи с години, но не е изключено и това да е нечия цел.

Всичко това обаче няма само външнополитически проекции. То представлява и акт на реставрация и реабилитация на практики, в които спецслужбите бяха използвани като инструмент за нерегламентирани политически действия. Хераклит беше казал, че няма как човек да стъпи два пъти в една и съща вода, но съществува и гледната точка за повторението на историята като фарс. По всичко изглежда, че трескавото бързане за спецслужбите няма да ги държи безучастни към политическите интриги. Очевидно е, че се прави политическа сделка на много равнища и интереси. Развитието на събитията около Националната разузнавателна служба показва също така, че БСП съвсем не е изпаднала в гръмогласна опозицонност, за която къде успешно, къде не толкова се опитва да създаде видимост. Партията демонстрира, че и във външната политика, и в сферата на сигурността има достатъчно ресурс да налага кандидатури, които тя смята за приемливи. Нещо повече - управляващите НДСВ и ДПС приемат това за нормално. Тези неща обаче в голяма степен вече са се случвали. Знае се и какво следва нататък. Както се казва, вече сме го живели. Не е хубаво.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK