Без избор

Доста се изписа и каза за липсата на ясна позиция от страна на българското правителство по отношение на иракската криза. Всъщност позицията е ясна, и то отдавна - каквото и да стане, да изглежда така, сякаш става с наше съгласие. Ако ще е война - да, действаме като фактически съюзник на НАТО. Ако пък се стигне до удължаване на мисията на оръжейните инспектори - да бе, нали и ние това казвахме, най-добро е мирното решение.

Възможно ли беше друг тип политическо поведение? Едва ли. България няма икономическия ресурс на Германия и Франция, за да си позволява алтернативни визии. Нито пък е толкова ясно кой е добрият и кой лошият в дебата за Ирак. Световното обществено мнение е разделено. Такъв дебат в българското публично пространство няма, но то дебат нямаше за престъпленията на комунистическия режим, та сега ли? Пацифистите ще кажат: войната е зло, и ще бъдат прави. Само дето не е ясно къде лежи границата между войната и предотвратяването на войната с военни средства. Какво би станало например, ако през 1919 г. Англия и Франция бяха окупирали Русия и свалили Ленин? Морално осъдителна ли щеше да бъде една военна коалиция срещу Хитлер през 1933 г.? И трябва ли да се чака Саддам и подобните нему лидери от военизираната част на Третия свят да станат съизмерими като военна сила с хитлеристка Германия или СССР на времето? Няма стопроцентова гаранция, че евентуална война срещу Ирак ще допринесе за един по-добър свят. Но това е политиката - действия на несъвършени хора в несъвършен, никога докрай предсказуем свят. А този, който атакува политиката в името на морала, обикновено просто прави друг тип политика. Както впрочем нагледно ни показа Симеон II през лятото на 2001 г.

От прагматична гледна точка България няма друг шанс освен глобализацията. Тази земя никога не е можела да изхранва всичките си обитатели, винаги е имало гурбетчии - в Цариград и Анадола, в Коми, в Либия, в Гърция или Германия - където се отвори възможност. Затова всеки изолационизъм, всяко ограничаване на движението на информация, хора и капитали, всяко припяване за родното с ракията и салатката ще бъде фалшиво и вредно. Щем не щем, ще играем в отбора на глобализаторите. Е, не е много приятно, че в момента глобализаторите са предимно с пагони и самолетоносачи, но това е положението.

Във вътрешнополитически план обаче съществува опасност Ирак да се превърне в онова, което беше Прага през миналата година - смокинов лист на прекомерния външнополитически активизъм, с който се прикрива бездействието на управляващите и апатията на опозицията във вътрешен план. Отсега виждам как Николай Василев обяснява, че българската икономика таман щяла да рипне и - хоп, покачила се цената на петрола. Но пък щом ни върнат иракския дълг, ела да видиш какво става... Каквото и да се случи в Ирак, то ще заздрави позициите на правителството - като при всяка война. Въпросът е как то ще използва шанса, който "международното положение" му дава.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK