Антиамериканизъм и европейска идентичност

Въпросът как международната общност да процедира със Саддам Хюсеин - безмилостния иракски диктатор, несъмнено е доминиращата тема на годината. В известен смисъл той вече има отговор: ООН са и ще продължат да бъдат ангажирани със случая, а САЩ ще продължат да играят главната роля. Методът, който сега изглежда като най-вероятен, е ограничаване влиянието на Ирак чрез интервенция. В процеса на достигане до това решение обаче на преден план излизат няколко дълго надигащи се проблема.

Първият, разбира се, засяга така наречения сблъсък на цивилизациите: как да отделим ясно очертания и ограничен конфликт между ООН и Ирак от нуждата да поддържаме диалога между религиите? Един друг въпрос може да се стори на някого по-скоро тесногръден, но той е еднакво значим в глобален мащаб: кое приемаме като разлики между Европа и Азия, които станаха толкова очевидни в иракския дебат? Това ли е чистата форма на "сблъскващи се цивилизации"?

Няма съмнение, сегашните различия между Америка и Европа са дълбоки и не се ограничават до временното охлаждане на германско-американските отношения или до полусериозната размяна на обиди за "размахващата пистолет Америка" и "старата Европа". Действително, дори интелектуалците се увлякоха от емоционални изказвания.


Когато британският историк Тимъти Гартън Аш разграничи в New York Review of Books САЩ и Европа, като перифразира заглавието на един бестселър, че "американците са от Марс, а европейците - от Венера", някои американски читатели възразиха срещу сексуалното описание на една разглезена Европа и мачото Америка. Гартън Аш все още е сред преобладаващите проамерикански настроени европейци, чиито възгледи за единна Европа са по-близки до тези на много от приятелите му в "новата", посткомунистическа Европа, отколкото на Франция или Германия.

Но гледищата за това каква е и трябва да бъде Европа всъщност са в сърцевината на днешния антиамериканизъм. Страните на Европа неумолимо се движат към "все по-тесния съюз", за който настоява Договорът от Рим. Има общ пазар, коронован - поне в повечето страни от ЕС - от обща валута, има конституционно събрание (Европейският конвент), което може би до средата на юни ще предложи нов базов договор, има и амбициозни планове за обща външна политика и политика на сигурност и други общи области. Тогава къде е проблемът?

Един проблем - вероятно най-фундаменталният - е, че европейската интеграция вече не разпалва въображението на европейците. Още има евроентусиасти, но сред хората в Европа широко се разпространява безразличието, а на някои места и умерената враждебност. Единната валута засега не се приема особено ентусиазирано; тя е полезна, но някак си е "чужда". В дълбочина това е един изискващ концентрация въпрос: защо правим всичко това? Кой е този неустоим аргумент, който осигурява движещата сила на "все по-тесния съюз"?

През 50-те години отговорът бе прост: европейците никога вече не трябва да воюват едни срещу други. Напротив, те имаха нужда да се изправят заедно срещу комунистическата заплаха. Петдесет години по-късно тези цели вече нямат практическа стойност. Напоследък идеята за "европейската идентичност" отново стана модерна. Тя, по общо мнение, се изразява от ЕС. Но как да бъде дефинирана тази идентичност?

Това е точката, по която мнозина започват да използват език, дефиниращ Европа чрез различие, всъщност чрез контраст от САЩ като анти-Америка. Така беше и през цялата студена война, когато СССР осигуряваше raison dкtre за Европейския съюз; в ерата на глобализацията това са САЩ.

Сравняването и противопоставянето между двете страни на Атлантическия океан има дълга праистория. Европейската култура и американската търговия, европейската дълбочина и американският материализъм - това са стари и втръснали теми. Повечето хора днес биха използвали по-изтънчен език. Те обръщат внимание на това, което наричат "свободен американски капитализъм" и изправят срещу него социалните пазарни икономики на Европа. В международната сфера Европа харесва многостранните споразумения, докато Америка предпочита да действа сама.

От друга стереотипна гледна точка, Европа е потънала в заплетени отношения, докато Америка харесва простите линии на противопоставяния - или сте с нас, или сте против нас. Лесно се вижда как доверието в подобни различия въздейства върху иракския дебат. Резултатът е, че много водещи европейци започват да определят разбиранията си за ЕС, противопоставяйки го на САЩ. Еврото трябва да запази силата си срещу долара - и, ура! - сега е над паритета. Европейската външна политика трябва да осигури баланс на хиперсилата от другата страна на океана.

При по-внимателно вглеждане подобни красиви фрази са дълбоко вредни. Осемте (а сега девет или повече) правителства, които подписаха становището Аснар/Берлускони/Блеър в подкрепа на САЩ, реализираха това. Те настояха за неделими западни ценности, ценностите на Просвещението и свободата. Тези ценности се поделят между Европа и Америка - и някои други - и се защитават чрез един Алианс. Когато стане дума за ценности, всеки опит да бъдат разделени американските и европейските традиции, е погрешен.

Може би тези споделени ценности да затрудняват намирането на силно желаната европейска идентичност. Но подхранването на антиамерикански настроения в европейската конструкция, дори и неумишлено, би било интелектуално нечестно, морално съмнително и политически опасно за всички европейци, които обичат свободата.

---------

Ралф Дарендорф е член на британската Камара на лордовете. Бивш ректор на London School of Economics и на St. Anthony's College, Oxford.

Copyright: Project Syndicate/ Institute for Human Sciences.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Разбиращ
    *****
    Неутрално

    Статията изразява абсолютно правилна позиция- вместо антиамериканизъм, който е морално съмнителен и политически опасен е необходима евроатлантическа солидарност от двете страни на ок8еана около споделените общи западни ценности. Европа трябва да сподели с Америка отговорността за глобалната стабилност и заплахите за демокрацията след като САЩ я спаси през миналия век от две тоталитарни заплахи ,а понастоящем самостоятелно води войната срещу тероризма.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK