Всеки европеец изтръпва

Когато говорим за антиамериканизма, всъщност става дума за класическа позиция: позицията на националната държава срещу една нова форма на политиката - глобална политика, хиперполитика и така нататък. Това променя ценностния ред на света. Моят личен антимериканизъм започва от ноември 2000 година, когато за президент на САЩ беше избран Джордж Буш. Случайно бях там и абсолютно всички хора като мен бяха ужасени и потресени. Политиката на Буш е политика, която върви настъпателно в една и съща посока и по същество е установяване на имперски ред в света и едностранно налагане на решенията със сила, незачитане на някои ценности, с които бяхме свикнали и които мислехме, че ще се наложат след края на световната война. Това беше краят на големите надежди след 1989 година, че ще живеем в свят, воден от Америка, но в който ще има място и за други. Разбира се, институции като ООН вече са отживели и трябва да се реформират, но не съм видял някакъв проект за реформа, идващ от Америка.

Ценностните проблеми са важни, защото е важен въпросът в какъв свят искаме да живем. Имперският свят, който се налага в момента, не е редът на една класическа империя. Класическите империи строят крепости, пътища, налагат своята форма, окупират териториите и ги владеят хилядолетия. Империята, която в момента се налага със сила и бомби, има за основна цел да сваля бариерите пред глобалната циркулация на капиталите. Тя обаче не се задържа задълго в теротириите, бомбардира и бяга. Тази политика е изключително опасна. Следствията от нея са видни в Косово и Афганистан например.

Демократичното общество обаче изисква някакви други, не военни усилия. Тук е голямата разлика между ценностите на Европа и САЩ. Ето например в Израел американски оръжия унищожават инфраструктура, построена с парите на европейците. От едната страна е идеята, че лошите ще бъдат унищожени, докато идеята на Европа е друга: чрез инвестиции, повече с моркова, отколкото с тоягата, по-бавно едно общество може да бъде демократизирано.


Притеснителен е този крайно десен религиозен фундаментализъм, който в момента се излъчва от Белия дом и който се споделя също и от израелското правителство. Това противоречи на европейските ценности, които са свързани с една гражданска, нерелигиозна, светска представа за политиката. Какво правим ние, когато в центъра на Империята, в центъра на световната политика седи един озарен протестантски вярващ, който бил алкохолик, но изведнъж престанал да пие, разбрал къде е Бог и почва да налага своя модел върху света? Всеки европейски човек при това изтръпва.

-------

Мненията са от дискусията "Антиамериканизмите", организирана от "Червената къща" на 9 април. Публикуват се с големи съкращения. Заглавията са на редакцията.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK