Клуб "Здрава ръка" срещу Чърчил и демокрацията

"Дошлото на власт правителство начело с Кимон Георгиев суспендира Търновската конституция, отменя многопартийната система, изтрива депутатите от парламента и заявява, че страната ще се управлява не от малограмотни, алчни и корумпирани партийни функционери, както е било досега, а от компетентни и вече доказали се специалисти в съответния бранш." Така обясни преврата от 19 май 1934 година историкът Божидар Димитров в своята авторска колонка "Хроники на нашето време" във вестник "Сега". В нея той хвали превратаджиите, че "за краткото време, в което управляват (по-малко от 8 месеца), ликвидират чудовищната корупция (много напомняща на днешната), ограничават силно престъпността, рационализират държавния апарат, закривайки хиляди създадени само за "наши партийни другари" чиновнически места". Заслугата им по отнемането на "основното занимание" на политиците - "обогатяване чрез кражби от държавния бюджет", Божидар Димитров изтъква два пъти. А после забива пирон в ковчега на демокрацията въобще: "Казват, че Чърчил бил казал, че демокрацията е лоша форма на управление, но за съжаление прогресивната част от човечеството не е измислила по-добра. Деветнадесетомайците май опровергаха тази максима. Поне в страни като България, където политическият елит често затъва при демокрация във всеобхватна и безнадеждно дълбока корупция и започва да работи за себе си, напълно забравяйки гражданите на страната, а и самата страна." Накрая авторът директно предупреждава: "Затова, политици, бдете. Деветнадесетомайската форма на управление може да стане реалност още веднъж. Онези 60-70 процента от гражданите на страната, които смятат да не гласуват повече на избори, са достатъчно солидна база за подобно управление. Историята невинаги се повтаря само като фарс."

Божидар Димитров е директор на Националния исторически музей. Член на Висшия съвет на БСП. Има собствено предаване по БНТ, което се нарича "Памет българска". И не на последно място - има думата в Съвета за духовното развитие към президентството (във вторник например той беше основен докладчик на заседанието на съвета в Перник, посветено на "опазването, съхранението и пропагандирането на културно-историческото наследство на България"). С други думи, Божидар Димитров е не просто публична фигура, а партийно и по-важното - институционално ангажирана публична фигура. След като съветва държавния глава как да се развиваме духовно, значи в някакъв смисъл определя държавната политика в тази сфера. Това означава отговорност. Отговорността в този случай налага да внимава какво кога и къде говори и пише, защото току-виж сме си помислили, че и президентът Първанов споделя мнението за военния преврат и изобщо силовия тип управление като по-добри от демокрацията.

Дори да приемем "положителните ефекти" от преврата, кръгът "Звено", който е в основата му, е антипартийна формация. Тя ликвидира парламентарното управление. Разпуска и забранява всички политически организации. Нейният идеолог - професионалният превратаджия Димо Казасов, сам споделя в книгата си "В отечеството на Мусолини. Лични впечатления 1932", издадена през 1933 г. (и впоследствие инкриминирана), че е заимствал идеи от италианския фашизъм. Между другото Кимон Георгиев и "българският Фуше" Казасов, по-късно са и в първите редици на "всенародното въстание" от 9 септември 1944 г. Казасов пък участва още в деветоюнския преврат от 1923 г., който подробно описва в дневника си, озаглавен "В тъмнините на заговора", обяснявайки какво събира заговорниците: политическото безправие, стопанската разруха, моралното разтление, корупцията в държавната администрация, болезнената острота в междупартийните отношения, авантюристичните и неуравновесени попълзновения на управляващата върхушка. Познато, нали? Затова в България пак има потенциал за възникването на силов проект, а както знаем, е най-лесно той да се замаскира зад думи като "национално спасение", "народно избавление", "експертно управление".


Миналата година в списание "Власт", от което излязоха два броя, имаше рубрика "Клуб "Здрава ръка". В нея поетът Румен Леонидов излезе с програмната си статия "Европа ни каза "Правете преврат!", в която подробно разви идеята за политически борд и описа всичко онова, което повтарят Волен Сидеров, Божидар Димитров и прочие защитници на българското и родното. Очевидно е, че по този силов проект се работи сериозно, не военните, разбира се (макар че кой знае, след като има генерали, които са се запънали като магаре на мост по въпроса за съкращаването на армията), колкото някои структури като защити, ОКЗНИ-та и прочие дружества на офицерите от запаса и "националноотговорни" елементи и капитали. "Модерният тоталитаризъм е само епизод от вечния бунт против свободата и разума. Той се различава от по-раншните епизоди не толкова със своята идеология, колкото с факта, че неговите лидери успяват да осъществят най-дръзновените мечти на своите предшественици - те превръщат бунта против свободата в популярно движение", писа Карл Попър. Тук популярното царско движение излезе по-скоро злополучен експеримент, така че може и да идва ред за задействане на по-радикален план Б.

През 2001 г. националният доклад по програмата на ООН за развитието на човека беше посветен на гражданското участие в управлението. В същата година, както знаем, имаше парламентарни избори и НДСВ ги спечели с почти абсолютно мнозинство (без един глас). Докладът на ООН може би предложи едно от най-смислените обяснение за зашеметяващата победа на царя - протестния вот на изолираните граждани. Изолираните не в смисъл на онези, които възлагат властта на един човек, защото са с авторитарни нагласи, а на хората, на които им липсват граждански практики, не са били съпричастни с предишното управление, т.е. нито са протестирали срещу него, нито са участвали по някакъв начин в постигането на неговите цели. "Огромното предизвикателство пред всяко ново управление е да мобилизира участието на всички граждани, като ги превърне в свои равностойни партньори и съавтори. В противен случай, когато гражданите са продължително изолирани от управлението, те търсят напълно нова алтернатива." Всичко това е налице и днес. Това са тези 60-70 процента, за които пише Божидар Димитров. Дори да е съмнително, че и при това положение намисленото от клуб "Здрава ръка" ще има база за реализация (най-малкото защото "отвън" едва ли ще ни позволят), опитите да се втълпява на народонаселението, че от политическото няма смисъл, а демокрацията е бошлаф работа, не могат да се приемат за безобидни.

Апропо, Чърчил не е казвал, че демокрацията е лоша форма на управление. Казал е, че демокрацията не е съвършена, но за съжаление никой още не е успял да измисли по-добра от нея. Прав е бил.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK