Привикване

Политолозите разправят, че тези местни избори щели да покажат кой кой е в политическото пространство и на какво може да се надява при бъдещите парламентарни избори. За мен обаче сигурно е само едно: ако софиянци позволят на Софиянски да ги управлява още един, трети мандат, това означава, че явно можем да понесем всякакво управление. Че няма провал, който да не може да бъде подминат с примирителното "ами прави каквото може човекът". Повече от банално е да говорим за дупките, за боклуците, за паркирането и за кучетата. Всеки един от тези проблеми сам по себе си би трябвало да е достатъчно основание г-н Софиянски да си вземе папчицата и усмивката и да се изнесе от "Московска". Нормално е един милионен град да има проблеми. Вместо да ги решава обаче, Софиянски ни накара да свикнем с тях, да ги приемем за непроменима даденост. Да помним всяка от десетте хиляди дупки, за да я заобиколим навреме, да знаем кои са сравнително безопасните подлези, където освен боклуци и изпражнения има и място, на което да се стъпи.

Юлиан Попов много точно го каза тия дни: "София се превърна в латиноамериканско предградие." Градът, който разполага с най-много ресурси, устремно се ориентализира, губи, вместо да умножава европейските си черти. Европеизацията не е Надежда Михайлова да се среща с Романо Проди или Симеон Сакскобургготски със Силвио Берлускони. Европеизация означава преди всичко култивиране на жизнената среда, облекчаване на ежедневието за колкото е възможно по-голяма част от гражданите.

Дотолкова сме привикнали с безобразията, че понякога дори ги обявяваме за културна забележителност. Да вземем прословутия книжен пазар на площад "Славейков". В началото на 90-те, когато държавната система за книгоразпространение се срина, книгите наистина намериха убежище там. Тогава имаше двама-трима чешити, които продаваха на масите си българска, често самиздатска литература. Времената обаче се промениха, а със съдействието на Столичната община "Славейков" се превърна в едно грозно, претъпкано и престъпно място. Отдавна в София има хубави книжарници, които поддържат богат асортимент от заглавия, плащат наем и издават касови бележки. На "Славейков" на 20 маси продават едни и същи 20 хитови заглавия, които след месец се подменят със следващите 20 лъскави боклука. Няма място да се мине, а какво остава да спреш и да прелистиш някоя книга. Да не говорим пък за масите с пиратски софтуер, дискове и ДВД-та. И този битак в самия център на София минава за "оазис на културата"?!

Удивително е как средният българин е убеден, че Виденов, Костов и Симеон са се провалили, а Софиянски, който е управлявал колкото всички тях, взети заедно, се е справил "сравнително успешно". Не е толкова важно некадърен ли е Софиянски или корумпиран. Страшното е в това свикване с баналната, почти битова неуправия. Псуваме премиерите, значи се надяваме на нещо. Надеждите обаче витаят във все по-мъглявите сфери на генералното "оправяне", докато вярата, че нещо конкретно, тук и сега, може да се промени, полека-лека изчезва.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK