Българският политически разум и носът на Клеопатра

Всички български правителства биват задължително разлюбвани на някакъв етап от техния мандат. Износват се по вътрешна и външна неизбежност, стават досадни, а нерядко и направо омразни. Населението спира да ги уважава, персонифицира кабинета по името на неговия министър-председател и става силно проницателно за всички безобразия, включително и за тук-там естетическите уродства. "Защо има такива уши", пита Ана Каренина, втренчена в ушните миди на своя разлюбен съпруг - държавника Каренин. Разочарованието става много наблюдателно за всички дребни диспропорции. Придобива, така да се каже, вкус към детайла.

Всяко българско правителство капитализира едри глупости и "дребни" безобразия по силата на нещо като фатум. Само пише анекдотичната си биография,снабдява я с примери на забранено поведение, обогатява я с безсрамия и с поучителни сюжети. Накрая се инсталира пред погледа ни като обикновена скучна гледка - износва политическия ерос и връзката изстива до пълно безразличие. Или гняв.

В първата фаза на политическия брак с едно произволно взето управление, населението наблюдава депутатите и техните министри с известно любопитство, опознава ги и свиква с новите лица. Питат се масово "кой кой е" и защо именно той, а не друг, или направо казано - "аз" (частната фантазия е безпределно дръзка). Четат в лицата им триумфа, знаците на шеметната кариера. Виж, виж, този не беше ли българин, а ето го пак, но литнал в стратосферата внезапно? Сега и Нушич ще напише книга за неговата госпожа - и по-голямата му дъщеря ще учи "в странство".В Екс-ан-Прованс. И ахкат отровено. Други се надяват.


Не във всички случаи, това е осезаемо отвън и ясно доловимо отвътре, тези чувства са по правило заровени, достъпът до тях е косвен. Публичното чувство по повод на съседен българин, преживял метаморфозата да се събуди някакъв министър/депутат, е преходно любопитство, усложнено с трайна завист. Всеки социално вертикализиран българин е по силата на обстоятелството - дрьзко и в прав текст - несимпатично същество. Дразни фактът на неговата благосклонна фортуна и гордото му положение. Уреден българин - скандален българин. Аксиома на общата душа.

Посттоталитарният човек е по правило зависим - послушен или разбунтуван - все едно. Няма разлика между подобострастния и злия. Тези свойства са в обща пропорция и превключват лесно в двете посоки. Зависимите отиграват унижението с бунт и трудно стабилизират чувствата си в договор. Зависимото същество живее с двойни чувства към един и същ обект, в едно и също отношение. Има смесено сърце. Неговият публичен образ е светлосенчест - ту огряван от нещо подобно на почит, комбинирана, както казахме вече със завист, ту смрачен от фрустрация и гняв. Върху лицата на много сънародници е застинало странно физиогномично явление, наречено тетанична усмивка - много респектираща комбинация на усмихната уста с плачещи очи. Сардоничен смях. Нещо подобно на лепнат богомилски привет за всяко разминаване. Здрасти, неизбежен съсед, как чувстваш - има ли щастие по нашите проклети земи? И без да е чул отговора, отпрашва нанякъде, развеселено отчаян.

Когато стане ясно, че министрите заедно с техния дълбоко уважаван председател са напълно българи, вторачени покрай публичния интерес - в посоката на своя и по тази причина разсеяни и лицемерни - населението престава да се пита туй-онуй, поставя точка на своето двоене и започва масово да фантазира крах за управляващата класа. Тази точка е критична. Преходът от фазата на любопитство и условно доверие към фазата на нетърпение и в предел на вдъхновена ненавист не е логически, а органически процес. Този преход протича в органично темпо, не може да се рационализира без остатък и не подлежи на завършена формализация. Бурната антипатия се подготвя от струпването на подробности и се взривява от детайл. Процесите в структурата на интересите нямат нищо общо със събитията в сферата на страстите. Или имат малко общо. Който си въобразява, че широкият електорат държи в главата си макро- или микроикономическите параметри на общата политическа реалност, ще каже нещо, в което сам не вярва. Никой в България не държи никакви параметри в главата. Никой не разбира нищо и не може да запомни нищо. Ако разбира, прави го погрешно. Който знае, не може да го изрече за другите. Ако може, няма да го чуят. Ако го чуят, няма да го разберат и т.н.

Едно управление може да успява и същевременно да се проваля. Заради малко по-късия нос на Клеопатра. Светът е такъв, какъвто е заради размера на този египетски нос и заради отношението на няколко влиятелни мъже към това малко женско обстоятелство. Така говори Блез Паскал. Нослето на египетската хубавица е същински демиург на човешката история. Не Маркс, а Клеопатра. И не тя, а нейният профил. Скандал за лявото. Никакъв исторически детерминизъм, излиза, а чиста естетика. Само дъх и линия. Ерос в политическия храм.

Успехът на едно българско управление е експертна и логическа реалност, а провалът на същото управление - органическа, страстна и предразсъдъчна. Или обратното. Едно управление е меродавно през пластиката на образите, а не през статистиката на цифрите. Електоратът не е софтуер, а капризна психея, страстно вълнение. За да знае как живее, как чувства и какво мисли, ще трябва да попита някое предаване по телевизията и накрая себе си, за да разбере - но не истината, а какво му е суфлирано. И пак няма да му стане ясно. Начинът, по който нашите дълбоко уважавани анализатори размишляват върху електората и неговите политически субекти - "вдясно от центъра и вляво от него", е вероятно обществена потребност и професионална неизбежност, но информативната стойност на това експертно занимание е леко съмнителна. Когато говорят "академично", говорят за себе си, а когато говорят вярно, говорят това, което всички казват - помежду си или в режима на вътрешната реч. Интерпретацията е пропагандна стратегия в нашия свят, изграден от предразсъдъци и травматична памет. Казано закачливо - тълкувателите на нашия общ живот са политици, бизнесмени или двете заедно в идеалния случай. Но не са съвест на разума, нито независимо "трето око", а само едно единствено - и то предубедено. Няма как да бъде другояче. Българският политически свят е съставен изцяло от "гордост и предразсъдъци", от емоционално-паметови ракурси - той е афективно-семеен, предубеден до корените на рода и собствената биография, сиреч страстен. Другояче казано, слабо разумен. По-скоро осезаващ, отколкото осмислящ. Бурната история на прехода приключи, без всякакво съмнение, но не с мораториум на чувствата, както си представят, а с апатия. Приключи страстно. С дълбока и политически опасна страст. Апатията е вледенен гняв, гняв окачен на закачалката. Отложена мъст. Емоцията не е уравновесена в българската политика. Още не е. И няма да е скоро.

Политическата зрялост на гражданите предполага способност за контакт със собствените чувства, умения за тяхното поименно цитиране и капацитет за установяване на разлика между света на тези чувства и света на другите. За общия свят става дума, за частния и за разликата между двата. Укрепналият частен свят е склонен повече да разсъждава върху общия и по-малко да го фантазира. Инфантилният обществен ред е непосредствен и късосъединителен, а зрелият - дистантен и условен. Институциите отлагат прабългарските чувства в името на разума, реда и неговите процедури. Институциите охлаждат.

Политическата зрялост е скептична, в известен смисъл тактически "цинична", много добре осведомена за световната скука и за нормативната низост на политическия занаят. Тя е едновременно много взискателна към политическия резултат на едно управление, измерим по дадените обещания и същевременно крайно либерална и трезвомислеща по въпроса за личната мотивация и прословутия интегритет на политиците. Политиците са наемни работници за сезонна работа в сферата на публичното благо. Прозаични хора за прозаичен труд. Всяка възхитена идентификация с тях е невъзможна. Един от предизборните лозунги за Ширак срещу Льо Пен гласеше: "По-добре мошеника, отколкото фашиста." Ето пример за изборна зрялост в ситуация на леко отвращение и ясен възглед за посоката на вота. Не жертвайте толерантността на Франция и не излагайте скаридите на риск. Толкова. В България щеше да стане страшно, каквото впрочем и стана преди около 800 дни. Избраха си луната за министър-председател. Представяте ли си Париж, управляван от луна?

Политиката е аморализирана в световен мащаб, тя отдавна не е източник на морално вдъхновение. Политиката е "клинтонизирана". От нея се изискват само умения за поддържане на сигурността и хедонистичното статукво. Нищо повече. Тази политика е разсеяна за моралната отговорност на управлението, пък и не е сигурна, че някой знае какво точно би могла да означава тази отговорност. В политиката няма морал, а игра на морал. Нито истина, а игра на истина. Политиката е практикувана като перманентен турнир на властната похот, сражение на банални човешки честолюбия. В реторичните пространства на ляво-дясната условност. Надежда Михайлова срещу Сергей Станишев. Приятно прекарване.

По-тънкокожите хора бягат от дебелокожата политическа участ. Казват си - встрани от тези работи. Избери човека. Проглеждат за феномена на политическото падение. Има обща потресеност на българското гражданство от собствения му политически опит, от всичко, което му се случи и което то самото предизвика за последните 10-15 години. Сега гледат безобразието на последното си политическо изделие и не знаят какво да мислят, не знаят даже дали въобще да го правят. Не води към добро това мислене. Наникъде не води.

И няма кой да води.

- - - -

P.S. Опит за една прогноза в духа на гореизложената методология на пластическия естетизъм и непосредствената интуиция:

Тези хора, на Негово величество хората, ми се виждат леко подпухнали преди местните избори и непосредствено след тях на парламентарните избори също ми се виждат леко подпухнали. Всички политически партии са много подпухнали.

И още малко прогноза: Димитър Цонев и Ради Найденов ще довършат Кобургготски в преторианския си унес, а той тях и много други.

И после пак.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK