Медитацията - гимнастика на ума

Лоурънс Льошан участвал в някакъв научен форум и забелязал, че повечето от считаните за “рационални” личности практикуват ежедневна медитация. Заинтригуван, той се опитал да открие причината за подобно поведение, така несъвместимо с науката. През четирите дни на конгреса получил всевъзможни отговори, докато накрая някой му казал: “Като медитирам, сякаш се завръщам у дома.” Това било и единственото определение, с което всички участници се съгласили.

От този момент насетне Льошан започнал да изследва ползата от ежедневното упражняване на концентрацията, както и съмненията, свързани с него, в резултат на което се появява книгата му “Как да медитираме”. Ето и някои от изводите, до които достига авторът:

Медитацията не е измислена от определен човек, религия или философска школа, тя е стремеж на човешкото същество да открие себе си. На много места по света през най-различни епохи учени, изследващи човешката същност, са установили, че използваме много малка част от потенциала си за живот, за изразяване, за общуване.


Медитираме, за да открием, да си възвърнем или да постигнем отново мъдростта и щастието, за които подсъзнателно сме убедени, че притежаваме, ако и те да са изтикани в някое отдалечено кътче на мозъка ни от конфликтите и предизвикателствата на съществуването. Ако започнем да посвещаваме съвсем малка част от времето си на всекидневна концентрация, ще достигнем до едно по-висше ниво на съзнание, което ще ни позволи да бъдем в хармония с вселената, със семейството си, с работата си, ще стимулира способността ни да обичаме, да се въодушевяваме, да постигаме много по-добри резултати от действията си.

Сравнявайки медитацията с гимнастиката, Льошан казва: “На някои може да им се стори лудост вдигането и свалянето на лост със закрепени на него тежести, карането на велосипед, фиксиран на едно място, ходенето по бягаща пътека; целта на тези упражнения обаче не са нито тежестите, нито велосипедът, нито бягащата пътека, а ефектът, който тези упражнения ще предизвикат в организма на спортуващия.

Ако разсъждаваме по същия начин, ще установим, че целта на медитацията не е да седиш неподвижно в ъгъла, да броиш дишанията си или да се концентрираш върху някои особени символи - това е само “физическият” процес, който ще доведе до ново състояние на съзнанието ни.

Продължавайки сравненията с гимнастиката, Льошан твърди, че голяма част от неуспехите в школите за медитация се дължат на факта, че учителите се опитват да наложат под някаква форма един-единствен модел на своите ученици. Ако следваха примера на инструкторите по гимнастика, на които им е известно, че на всеки трябва да бъде назначена строго индивидуална серия от физически упражнения, щяха да имат много по-голям шанс да постигнат целите си.

Всяко нормално човешко същество се стреми да повтаря един и същ начин на поведение, което наричаме “рутина”. По този начин то започва да функционира като машина, губейки постепенно емоциите и чувствата си; и въпреки че страда от еднообразието в живота си, това ежедневно повтаряне на дейности му дава лъжливото усещане, че осъществява пълен контрол над своя свят. Когато “рутината” бъде застрашена от някой външен фактор, човек изпада в паника, защото не знае дали ще е в състояние да се справи при новите условия.

Тоест живеем с желанието всичко да се промени, а в същото време се борим всичко да продължава да бъде такова, каквото е било.

Въпреки че техниките за медитация са били усъвършенствани и разпространени от личности, които наричат себе си “мистици”, не е задължително те да са свързани с търсене на духовното, а по-скоро с постигане на вътрешен мир. Следващата седмица ще се спрем на някои от техниките за концентрация, но нека преди това да завършим с един коментар на Кришнамурти по отношение на това хилядолетно и така необходимо в днешно време изкуство:

“Медитацията не е контрол над тялото, нито техника на дишане. Наистина, преди да започнем да медитираме, трябва да заемем подходящо положение, но връзката с тялото спира дотук.

Нека не се опитваме да се концентрираме на всяка цена, защото това ще ни причини само тревога; ако медитираме правилно, ще дойде и истинската концентрация. Тя не се дължи на факта, че сме избрали точно определени мисли или сме се освободили от определени емоции. Постигаме я, защото душата ни не търси отговори.

Когато се освободим от необходимостта да насочваме нещата според собствената си воля, ще позволим на божествената енергия да ни отведе там, където искаме да стигнем.” (продължава)

- - -

Превод: Даниела Петрова


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK