Медитацията - начин на възприемане на действителността (II)

Миналата седмица се спрях на сравнението, което Льошан прави между медитацията и гимнастиката: накратко казано, колкото и абсурдно да изглежда вдигането на тежести, целта на това занимание не са самите тежести, а физическият комфорт, който изпитваме след това. Що се отнася до медитацията, нашата цел не е да стоим неподвижни, насочвайки вниманието си върху това как дишаме, а един нов начин на възприемане на действителността.

Необходим ли ни е наистина този нов начин на възприемане?

Льошан също е на мнение, че става дума за сложен проблем. От една страна, благодарение на медитацията можем да “действаме” много по-ефективно в света, такъв какъвто го познаваме. Известно ни е, от друга страна, че много личности, достойни за доверие, като например Ганди, Света Тереза от Авила, Буда, са се опитвали да възприемат тази действителност по друг, по-различен начин, и именно това ги е подтикнало да стигнат много далеч и да променят съдбата на човечеството.


Подобно на случая с гимнастиката, където един учител подбира различна серия от упражнения за всеки ученик, не съществува и единна техника на медитация. Всеки, който се интересува от тази тема, трябва да се опита да открие свой собствен начин. В почти всички религии и култури обаче, в които медитацията присъства като средство за постигане на вътрешен мир, има някои елементарни начални стъпки, които ще опиша по-долу (изхождайки отново от толкова интересната книга на Лоурънс Льошан “Изкуството да медитираме”):

1/ Най-напред трябва да осъзнаем, че дишаме. Да броим вдишванията и издишванията си на всеки две минути ни помага да концентрираме вниманието си върху нещо, което правим автоматично, като по този начин ни отдалечава от действителността. На пръв поглед изглежда много просто, но не бива да се поддаваме на тази заблуда - всеки, който реши да направи упражнението, разбира, че то изисква значителни усилия и голяма доза търпение. Впрочем, колкото по-често го правим (можем да практикуваме осъзнатото дишане навсякъде и по всяко време, преди да заспим например, или пък в обществения транспорт, на път за работа), постепенно откриваме непознати страни от собствената си същност и започваме да се чувстваме по-добре.

2/ Да изберем подходящото място: на следващия етап е необходимо да отделяме по десет-петнайсет минути на ден, за да седнем някъде на спокойствие и да повторим осъзнатото дишане, стараейки се да седим неподвижно (подобно на дзен монасите, за които вече ви разказахме). Дори и да искаме, няма да можем да се избавим от мислите си, ето защо е добре в този момент да си спомним думите на Света Тереза от Авила по повод на човешкия ум: “дивият кон бяга във всички посоки с изключение на онази, в която искаме да го отведем.”

3/ Да мълчим, без да полагаме усилия за това: накрая, с течение на времето (добре е обаче да знаем, че за целта ще ни бъдат необходими поне два-три месеца упражнения), умът ни се освобождава съвсем естествено и това изпълва с ведрост и спокойствие ежедневието ни. Колкото и големи да ни се струват проблемите ни, колкото и интересен да е животът ни, тези ежедневни петнайсет минути ще ни донесат голяма промяна и ще ни помогнат да преодолеем - обикновено без дори да си даваме сметка за това - трудностите, с които се сблъскваме.

Една известна дзен история разказва следното: веднъж Лао Ши попитал учителя си Ванг Тей:

- Какво да сторя, за да се доближа до Бога?

Ванг Тей го накарал да се изкачи заедно с него на върха на една планина. Там извадил от джоба си свещ и накарал ученика си да я запали. Лао Ши опитал много пъти, но не успял.

- Тук много духа, няма да мога да я запаля.

- На три километра оттук обаче не духа.

- И какво от това? Ще трябва да отида чак там, за да запаля свещта на място, където не духа.

- По същия начин, за да калиш духа си и да запалиш Божия пламък в себе си, ще трябва да стигнеш до някое по-тихо място - отвърнал Ванг Тей.

Независимо от това дали търси Бога или самия себе си, този, който медитира, открива своето тихо място, започва да разбира по-добре света и да гледа на него по-обективно.

- - -

Рубриката на Коелю излиза два пъти месечно в сряда.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK