Избирателен кодекс? Да, има смисъл

В разговори с познати установих, че все повече хора се опасяват, че ще останат без представителство в следващия парламент, защото вече нямат идея за кого да гласуват. Помислих си, че може би точно така трябваше да се случи - в Народното събрание да влязат случайни и неподходящи хора, за да узрее обществото за необходимостта от качествена промяна на избирателната система. "Зациклянето" в пропорционалните избори на народни представители повече от 12 години всъщност даде добър урок на "суверена" - повечето избиратели (надявам се) прозряха, че волята им се подменя и че зад една партийна листа могат да се крият голям брой недоразумения.

Проектът за избирателен кодекс, който е на дневен ред в Народното събрание, е голяма крачка напред и от юридическа, и от политическа гледна точка. Автори са Михаил Константинов, член на ЦИК, Димитър Димитров, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", Илия Божинов, изпълнителен директор на ГИСДИ, Антон Хиджов, изпълнителен директор на БСЧИГП, Ивелина Алексиева, юрист, и Венелин Стойчев, председател на УС на Политологичен център. (Това е важно, за да не остане някой със заблудата, че Емил Кошлуков е писал нормите.)

Законопроектът, внесен от Кошлуков и 37 депутати от всички партии без ДПС, влезе за обсъждане по инициатива на ОДС. На първо четене беше приет със 160 гласа "за", един "против" (според публикации в пресата на Юнал Лютфи) и 14 "въздържали се" (също от ДПС). Фактът, че Движението за права и свободи не одобрява предлагания кодекс, е достатъчен, за да събуди любопитството.


По принцип кодификацията е признак за усъвършенстване на законодателството. Разпокъсаността на юридическата материя е характерна за обществата в преход. С приемането на избирателен кодекс ще се уеднакви редът за провеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент, общински съветници и кметове и всички правила ще бъдат събрани на едно място. Освен това ще бъде прекратена досадната практика за спешно редактиране на законите преди избори.

Най-големият плюс на предлагания кодекс е въвеждането на смесена избирателна система - пропорционална с мажоритарен елемент, която почти копира германската. Това комбиниране вече сме го виждали на практика - така през 1990 г. избрахме Велико народно събрание. Изборите за народни представители ще се провеждат по схемата - 1/2 от едномандатни избирателни райони, 1/2 от национални кандидатски листи на партиите и коалициите. Точно тук е проблемът на ДПС - мажоритарният вот, който не са подчинява на партийната дисциплина. В парламента Кемал Еюп попита дали въвеждането на мажоритарен елемент не цели да узакони фракциите. Истинският проблем е, че електоратът на ДПС ще е непредсказуем при мажоритарен вот. Както и че влизането на повече малки партии в парламента ще измести ДПС от ключовата поза на балансьор.

С въвеждането на смесената система ще отпадне едно недомислие на досегашните избори - цветните бюлетини (кой не помни Кире Либерало и неговата зелена бюлетина?). Те ще бъдат бели и две на брой - за партия и за кандидат. Всеки кандидат ще може да бъде издигнат само в един едномандатен район, а партийните кандидатури трябва да фигурират само в пропорционалната листа. За избран народен представител ще се определя получилият най-много гласове в едномандатния избирателен район. При равен брой гласове ще се тегли жребий. В разпределението на мандатите ще участват партии и коалиции, получили не по-малко от 4% от действителните гласове в цялата страна, както и тези, чиито мажоритарно издигнати кандидати са спечелили изборите най-малко в два едномандатни района.

Ако бъде приет, новият метод ще предизвика значителни размествания в парламентарното представяне на политическите сили. Така ще се даде шанс на повече независими кандидати - експерти, да получат достъп до парламента. Така че истинската битка ще е в едномандатните райони. Съществува, разбира се, опасност, някои кандидати да бъдат купени от мутри, но това го гледаме вече 14 години и без мажоритарни избори, затова рискът си струва.

Разумно звучи предложението кандидатите да участват в избори да внасят безлихвен депозит от 10 000 лв. по сметка на ЦИК. След изборите парите ще се възстановяват само на тези, които са получили поне 1% от действителните гласове. Финансовата цедка ще сложи край на самодейните участия на партийки от по няколко души, които по предизборните кампании ни веселят от тв екрана със смехотворни постулати.

Добра идея е предлаганото райониране - 119 едномандатни избирателни района в страната и 120-и за гласовете от чужбина. Проектът предвижда едномандатните да се определят с приблизително еднакво население - разликата не бива да е по-голяма от 15%. При отклонения заради обезлюдяване всяка година ще се прави ново райониране. Същите правила ще важат и при местни избори, а кандидат за едномандатен район ще може да бъде издигнат от 200 избиратели с постоянен адрес в същия район.

Районните кметове от големите градове най-накрая ще излязат от анонимност, тъй като проектът предвижда те да бъдат избирани пряко. Така ще се сложи край на сегашния парадокс селца с по 500 души да си избират кмет, а 300-хилядни квартали като "Младост" и "Люлин" да получават парашутисти. Като се замисля, дори не знам как се казва районният ми кмет, никога не съм го виждала. Знам само, че е същият, който беше и предишния мандат и че той разреши във всички тревни площи между блоковете да се издигнат постройки.

По отношение на местните избори промените са наистина добри - общинските съветници се избират в четиримандатни избирателни района, като за всеки такъв район ще се регистрират листи с не повече от 10 кандидати. Избирателят ще посочва преференциално 4 от тях и съветници ще стават кандидатите от листите, получили най-много преференции. Този подход би трябвало да подтикне хората да отидат до урните, защото вече всеки ще може да си хареса и огради в листата кандидатите, за които има преки впечатления, както и да задраска тези, които не одобрява. Така ще бъдат игнорирани партийните централи.

Кодексът има и други "екстри": Съкращава се времето за предизборна кампания - от 30 на 21 дни. Създават се правила за предизборна агитация като тази дейност специално ще се регламентира в интернет. На всеки печатен агитационен материал ще се отбелязва от чие име се издава. Лепенето на плакати по огради ще става само с разрешение на собственика или управителя на имота. Времето за диспути по БНТ и БНР ще се предоставя поравно на всички кандидати за парламента. Регламентира се статутът на ЦИК - постоянно действащ орган от 12 души на квотен принцип с право на два последователни мандата от 6 години.

Проектът без съмнение ще породи дебати и вероятно ще бъде видоизменен. Но най-важната дискусия, която трябва да се състои, е за забрана на анонимните дарения, което повдига въпроса и за промяна на Закона за политическите партии. Пълната прозрачност и мажоритарният вот са задължителни, ако искаме да говорим за промяна. Който се съмнява, да погледне какво става в парламента.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK